Унгария е десетият най-голям инвеститор у нас. След последните корекции в данните на БНБ към края на 2015 г. вложенията от тази страна у нас възлизат на 1.222 млрд. евро. Освен чрез приватизация, дялове от български предприятия бяха придобити и чрез стратегически партньорства. Отделни по-малки инвестиции са реализирани в областта на търговията, консултантската дейност, недвижимите имоти и други. Наблюдава се и положителна тенденция на установяване на сътрудничество между унгарски и български фирми.
Между водещите унгарски фирми, инвестирали в България, са: OTП Груп – финанси; "Видеотон холдинг" – електротехника; "Дунапак" – целулозно-хартиена промишленост; "Хунекс" – хотелиерство; "Контракс" – електроника, офис техника, офис мебели; "Натурланд" – биопродукти; "Коутс" – конци, прежди; "Глобус" – зеленчукови консерви; "СБА" – хранителни стоки; "Ренус Логистикс" – транспорт.
През 2003 г. е осъществена най-голямата унгарска инвестиция у нас. На 20 май българската Банкова консолидационна компания (БКК) и на унгарската банка "ОТП" подписаха в София договор за продажбата на 100% от капитала на "Банка ДСК". Заплатената от купувача цена бе 311 млн. евро.
Унгарската фирма "Видеотон холдинг" закупи 48% от акциите на ДЗУ през юни 1999 г. при цена на сделката 54 200 долара и ангажимент за поемане на 8.4 млн. лв. задължения. По-късно компанията изкупи дяловете и на останалите акционери и е едноличен собственик. След приватизацията в Стара Загора е оставено производство на дребна битова техника. Днес "Видеотон" работи с големи западни фирми в областта на електорехниката за бита, като се осигурява изцяло логистиката на производството.
"Дунапак-Родина" е правоприемник на Завода за хартия и амбалаж "Родина" в Пловдив, който е създаден през 1962 година. И до 90-те години на миналия век е най-голямото предприятие за велпапе и опаковки на Балканския полуостров. След период на приватизация и структурни промени през 2002 г. мажоритарен собственик на капитала става унгарското дружество "Дунапак пейпър енд пакаджингс" ООД, което е част от австрийският Prinzhorn holding. Компанията се преименува на "Дунапак-Родина" АД. Днес тя е водещ производител на вълнообразен картон и опаковки. Сред клиентите й са водещи български и международни производители, експортно-ориентираните компании и браншовите лидери в България и на Балканите.
Въпреки икономическата криза, интересът на унгарските фирми към бизнес в чужбина не е намалял и продължават да търсят възможности за международен бизнес, като се ориентират предимно към държави от региона. Те все по-често се интересуват и от България. За нарастващия им интерес за развитие на бизнес у нас, съобщи посланикът на Унгария Андраш Клейн на 15 март, националния празник на страната. Компаниите търсят български фирми за вложения в областта на енергетиката, средните и малки предприятия, както и за разработване на проекти по европейските фондове и програми. "Инвестициите от страна на Унгария бяха в годините преди финансовата криза. Сега се надявам отново да привлечем унгарски дружества в България. Интерес вече има. Миналата година за Унгария от икономическа гледна точка беше успешна, а това възвърна интереса на фирмите към инвестиции в други държави, както и в България. Усетихме това и в посолството, където има запитвания и се търсят български партньори", уточни дипломатът.
В посолството постъпвали запитвания от бизнесмени да им бъдат предложени български кадри, които знаят добре унгарски и английски. Освен това от българи, владеещи унгарски, се нуждаели и туроператорите по морето. Миналата година над 82 000 унгарски туристи са дошли на морска почивка на Черно море. Като дестинация обаче България не се познавала много от унгарците, както и от туристите от Полша и Чехия. През 90-те години на море в България са идвали 90% от унгарците, а след това броят им спаднал до няколко хиляди. Не сме далече, имаме традиции, има носталгия към българското Черноморие. С малко повече усилия и реклама на забележителностите ни броят на туристите от Средна Европа, които посещават България би могъл да се удвои. Освен липсата на реклама, проблемите с инфраструктурата също са фактор за по-малкия брой туристи от Унгария. Извън българското Черноморие туристите идват да видят Мадарския конник, а след това и музея на Лайош Кошут в Шумен.
Не всичко в отношения обаче е розово. И унгарските фирми понякога имат някои проблеми, но повечето от тях са или заради липсата на работна ръка, или заради спада на вътрешното потребление, което са наблюдава в последно време. Именно липсата на работна ръка е провалила три инвестиционни проекта у нас, а те са били насочени към слабо развити региони на страната. Друг фактор, който спира инвеститорите, е състоянието на инфраструктурата.
В същото време други унгарски фирми планирали нови вложения у нас в сферите на информатиката, банковата дейност, услугите и логистиката, които са част от общата тенденция през последните четири години, в които има ръст на инвестициите и стокобмена между двете страни. Те могат да бъдат полезни на българските при стартиране на общи проекти за финансиране от ЕС, тъй като Унгария е сред страните членки с най-висок процент по усвояване на еврофондовете.
… от друга страна, можеше да има и повече унгарски инвестиции, ако демографската ситуация в провинцията в България не беше такава, каквато е.
