БСК: Държавата опитва да подчини браншовите организации в земеделието

земеделие

Чрез проекта на Закон за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция се създават условия за администриране, отчетност, контрол и подчиняване на браншовите организации в сектор земеделие на Министерството на земеделието и храните. По този начин от независими, доброволни сдружения те се превръщат в удобни за властта квазиструктури на гражданското общество. Това се казва в позиция по темата на Българската стопанска камара.

В становището си БСК уточнява, че предложените законодателни текстове са в противоречие с конституционния принцип за свобода на сдружаване, международните актове, по които България е страна, както и на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

„Изчерпателно изброеният списък от браншове, в които е допустимо да се осъществява сдружаване, ограничава свободата на избор и е грубо вмешателство от страна на публичните власти в решенията на независими неправителствени организации", се казва в позицията на БСК. Според бизнеса предпоставки за установяване на определен вид контрол от страна на администрацията върху браншовите организации създава и задължението за вписване в регистър към МЗХ, чийто смисъл остава неясен, а администрирането му е свързано с разходи за министерството.

Според камарата, неоправдано е и въвеждането на задължение за тристепенната структура на организациите – браншови организации, представителни браншови организации и Камари на земеделските производители и на преработвателите на земеделска продукция. Тази структура би усложнила и затруднила сдружаването на производителите и преработвателите, без да допринесе за подобряване на взаимоотношенията им с органите на изпълнителната власт.
Особено притеснително е изискването ежегодно (до 30 юни) браншовите организации в системата на земеделието да представят на министъра на земеделието и храните информация за дейността си през годината, а на всеки три месеца да представят обобщена информация за броя на своите членове.
„Сдруженията на земеделските производители и преработватели се учредяват на основание чл. 49 ал 1 от Конституцията, за защита на своите стопански интереси. Те не са органи по прилагане на държавната политика в областта на земеделието и няма конституционно основание дейността им да се контролира от административен орган. Контрол върху дейността им могат да осъществяват само техните сдружители и съдебните органи. Задължението за отчитане превръща тези организации в нов вид неплатена държавно-обществена структура, подчинена и обслужваща държавната администрация", е категоричната позиция на БСК.

Също толкова недопустимо е и императивното определяне на дейността, която могат да осъществяват различните видове организации (браншови, представителни и камари), които съгласно закона за юридическите лица с нестопанска цел имат право свободно да определят целите и предмета на своята дейност. „Разписването в закон на дейностите не като възможност, а като задължение практически отнема, а не предоставя права на браншовите организации, които и сега могат да извършват тези дейности, ако това е предвидено в уставите им", се уточнява в становището на БСК.

Като цяло, според БСК, законопроектът е в противоречие с принципите и нормите на българското, европейското и международното законодателство, а приемането му би било намеса на държавната власт при формирането на волята и действията на нейния коректив – гражданските сдружения. „Подобна намеса ще създаде сериозна деформация на правата на юридическите лица с нестопанска цел и ще ги лиши от възможността за реален диалог и взаимодействие с централните и местни органи на власт, вкл. с МЗХ", се казва в позицията.

БСК уточнява, че би подкрепила приемането на общ Закон за браншовите организации, който ги утвърждава като независим и уважаван партньор на изпълнителната власт и органите на местно самоуправление, но не и настоящият законопроект, който не си поставя подобни цели.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че "домовата книга" на президента Румен Радев трябва да се допълни?

Подкаст