Австрия стана първата европейска държава, която приложи новия закон – да се поделят загубите на една фалирала банка с най-големите й кредитори. Австрийският банков регулатор Finanzmarktaufsicht (FMA) оряза с 54% най-старшите по ранг задължения на "Хета асет резълушън" ("лошата банка" на "Хипо Алпе-Адриа-банк интърнешънъл") и удължи до 31 декември 2023-а сроковете до падежа на целия гарантиран дълг на компанията. Контролният орган заличи също акционерния и допълнителния капитал и негарантираните вземания на "Хета".
Лихвените плащания по дълга са анулирани от 1 март 2015-а, когато FMA обяви, че компанията влиза в процедура по закриването й.
Акцията, огласена официално на интернет сайта на FMA на 10 април, ще помогне да се запълни дупката от 8 млрд. евро в баланса на "Хета". Регулаторът пое контрола върху дружеството през миналата година, изпълнявайки наредбите на Европейския съюз, които целят да сложат край на финансираните от данъкоплатците спасителни акции за пропаднали банки. Двамата главни мениджъри на FMA – Хелмут Етл и Клаус Кумпфмюлер, формираха ситуацията така: "Макар че приложението на новата европейска рамка за реформиране и закриване на банки е непозната територия – и от правна, и от практическа гледна точка"… управляваното преструктуриране е по-изгодно от процедурите по несъстоятелност".
Справянето с фалирали кредитори продължава да е трънлив въпрос в ЕС вече седем години след колапса на щатската инвестиционна компания "Лиймън брадърс холдингс".
Спасителните акции в Португалия, Гърция и Италия, проведени преди новите правила да влязат в сила, предизвикаха масови протести за нееднаквото и своеволно третиране на кредиторите. Новата все още неизпробвана Директивата за възстановяване и закриване на банки в ЕС, която влезе в сила на 1 януари и важи за всички 28 страни членки на общността, съдържа наредби и инструменти, включително и участие на акционерите в процедурата, гарантиращи, че кредиторите също ще поемат част от дълговото бреме.
Това в никакъв случай не предотврати превръщането на "Хета" в бойно поле. В сърцето на проблема е дългът на компанията от 11 млрд. евро, гарантиран от провинция Каринтия, която бе собственик (до 2007-а) на предшественика на "Хета" – "Хипо Алпе-Адриа-банк интърнешънъл". Австрия национализира тази банка преди шест години, след като тя изпадна в неплатежоспособност под бремето на лошите заеми, натрупани в резултат на мощното разрастване на дейността й в бивша Югославия. Именно гаранциите, чийто размер надхвърля пет пъти годишния бюджет на областта, повлия да се задействат новите правила, след като австрийският министър на финансите Ханс Йорг Шелинг миналия месец предупреди кредиторите на "Хета", че федералното правителство няма да поеме задълженията на Каринтия. А това означаваше, че, за да се разплати, регионалната управа ще бъде докарана до просешка тояга и ще трябва да продаде дори сградата на кметството в столицата си Клагенфурт заедно с прочутата скулптурна композиция на дракона пред нея – символ на провинцията. Орязването на дълга на 10 април означава, че оттук нататък евентуалните искове от собствениците на дълговите облигации няма да надхвърлят 6.4 млрд. евро.
В интерес на истината Каринтия се опита да неутрализира гаранциите, като купи обратно книжата с отбив. Предложението обаче бе отхвърлено миналия месец от инвеститорите. Водеща роля сред тях играят "Комерцбанк" и "Пасифик инвестмънт мениджмънт". Кредиторите, които твърдят, че Виена трябва да "припознае" задълженията на регионалната управа, заведоха дело срещу страната в германски съд. Мотивът им е, че новите правила на ЕС не са приложими за "Хета".
След като първоначално отхвърлиха идеята за нова оферта, чиновници от регионалната управа на Каринтия решиха да подновят преговорите, за да избегнат влаченето с години из съдилищата. Австрийският всекидневник "Дер Щандард" информира, че представители на двете страни са се срещнали в Лондон на 11 април, за да обменят мнения по въпроса. Собствениците на облигации на австрийската "лоша банка" искат да получат по над 90 евроцента за всяко евро номинал от дълга при евентуална сделка за обратното му изкупуване. Кредиторите, сред които са "Пимко", "Комерцбанк" и "Дойче Банк", искат Каринтия да поеме загубите им, защото е гарант на книжата при тяхното емитиране. Ако управата на провинцията постигне извънсъдебно споразумение с ищците, федералното правителство на страната ще реши дали да предостави финансова подкрепа.
