Тежката бюрократична европейска машина се задвижи, макар и не с пълна сила, след изтичането на "Досиетата Панама". Реален резултат в борбата с данъчните измами обаче едва ли ще видим скоро. Засега се говори само за специален план, който да ограничи привилегиите на офшорните убежища за най-големите мултинационални компании в света. Идеята е всички те, които търгуват в Европа, включително и дъщерни дружества на неевропейски фирми, да разкриват какви данъци са платили, както и детайлна информация – страна по страна – за техните финанси, включително и в офшорни зони. Компаниите ще трябва да обявяват на своите интернет страници и данни за общите си продажби, естеството на тяхната стопанска дейност и печалбата преди облагането с данъци.
Ако бъдат приети, новите правила ще важат за дружества, чийто общ годишен оборот надхвърля 750 млн. евро, каквито са препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Г-20. В действителност обаче Европейската комисия вече работеше по мерки, с които да се принудят международните компании да разкриват приходите и данъците си в ЕС. Повод за тях стана скандалът Lux Leaks през 2014-а, който разкри тайни данъчни сделки на огромни корпорации като IKEA, Pepsi, Apple и Starbucks, плащащи ниски данъци – независимо от големите им печалби. Най-често те ползват данъчните облекчения в Ирландия, Холандия и Люксембург и според Европарламента от подобни законодателни вратички, позволяващи избягване на плащането на корпоративен данък, общността губи по 70 млрд. евро годишно.
Това въобще не е първият опит на Европа да размаха пръст на офшорките. Още през 2013-а, след т. нар. Офшорлийкс, бяха подготвени законодателни промени за ограничаване на прането на пари, данъчните измами и финансирането на тероризма. А банките, одиторите, адвокатите, агентите на недвижими имоти и казината бяха задължени да бъдат по-бдителни за съмнителни транзакции, извършвани от техните клиенти.
Според приетата миналия май директива пък националните регистри трябва да бъдат достъпни за компетентните органи и техните отдели за финансово разузнаване (без никакви ограничения), за „задължени субекти“ (като например банки, които извършват комплексна проверка на клиентите си) и за граждани (след онлайн регистрация и заплащане на административна такса). Разпоредбите гласят още, че за да получи достъп до регистъра, всеки гражданин или организация (например разследващи журналисти или неправителствени организации) е необходимо да докаже "законен интерес" за предполагаемо пране на пари и финансиране на тероризма и за предшестващи престъпления като корупция и данъчни измами. Тези лица могат да получат достъп до информация за името на действителния собственик на фирма, месец и година на раждане, националност, държава на пребиваване и детайли за собствеността. Сведенията за тръстовете в националните регистри ще са достъпни само за отговорните институции и "задължени субекти".
Текстът предвижда и специални правила за информацията, отнасяща се до политически значими личности, които по презумпция са изложени на по-висок риск от корупция заради заеманите позиции. Това включва президенти, членове на правителства, върховни съдии, депутати, както и членовете на техните семейства. "Когато са налице такива високорискови бизнес отношения с подобни лица, трябва да се предприемат допълнителни мерки, като например да се установи източникът на богатството и на средствата", се посочва в директивата на Европейската комисия. Част от нея е и регламент за паричните преводи, който цели да подобри възможността за проследяване на платците и получателите на средствата и техните активи.
Какъв обаче е резултатът днес? Повечето от тези правила чакат одобрението на националните парламенти, а срокът за това изтича чак в края на май 2017-а. Всъщност, като знаем как работят еврочиновниците, спокойно може да кажем, че каквито и мерки да се вземат след скандала с Панама, приложението им няма да е възможно преди 2020 година. Ще отидат поне две години за съгласуването и приемането им в Брюксел и още толкова за хармонизирането със законодателствата на държавите членки.
Нерешен все още остава и въпросът за официалния списък на ЕС с офшорните зони. Преди седмица представители на Европейската комисия обещаха той да бъде подготвен в следващите шест месеца. Но не бива да изключваме евентуални подводни камъни в този процес. И миналата година Брюксел публикува списък с 30 "несъдействащи данъчни юрисдикции", в който влизаха Панама и Британските Вирджински острови, но после бе оттеглен заради отказа на няколко страни членки да го приемат. Великобритания, чиито редица отвъдморски територии са класически офшорни зони, категорично смята, че от подобна мярка няма да има никакъв смисъл.
