Дали сте си задавали въпроса какъв ще е ефектът от разразилия се преди седмица скандал с офшорките? Ами освен разтягането на няколко политически локума у нас друго няма да видим. В България всичко е "Три дни иху, после тихо". Така беше преди три години, когато пак се надигна вълна срещу островните фирми по целия свят, така ще е и сега.
Изригналият изведнъж популизъм по темата обаче роди поредния нашенски парадокс. Най-яростни критици на юрисдикциите с преференциален данъчен режим не се оказаха социалистите опозиционери от БСП, а уж десните демократи и привърженици на свободния пазар от Реформаторския блок. Тези, дето се предполага, че защитават "малкия човек" – мълчат, а тези, които по правило са на страната на бизнеса, викат с цяло гърло срещу предприемачите. При все че в регистрацията на офшорни фирми няма нищо незаконно и пълното им отричане показва непълноти в знанията. Всъщност апетитът за власт отдавна е изкривил идеологията в българските партии, затова е по-добре да оставим тази тема на заден план и да се съсредоточим върху исканията на реформаторите.
Заместник-председателят на "Движение България на гражданите" и на парламентарната бюджетна комисия Димитър Танев е убеден, че ни е необходим нов закон срещу офшорките. В действащия сега, казва той, има 28 чувствителни области със забрана за участие на такива фирми, но амбицията му била ограниченията да станат много по-жестоки за дружества, кандидатстващи за еврофондовете, за обществени поръчки, приватизация и други области с голям публичен интерес. Следващият пропуск, изискващ корекции, е, че нямало санкции за администрацията и ведомствата, които нарушават този норматив. За пример Танев даде търга за магистрала "Хемус", който трябвало да бъде прекратен "дори само на основание за съмнения, че офшорка стои зад собствеността на дружеството".
Според реформатора е необходимо Еврокомисията да инициира общи правила, за да се намери решение за скритата собственост и избягването на данъчните задължения в офшорните зони. Само че не бива да забравяме, че точно тя поиска да се смекчат разпоредбите, разписани с прословутия закон на Йордан Цонев и Делян Пеевски. Така станахме свидетели на поредното чисто европейско лицемерие – от една страна, се настоява за ограничаване на укриването на сметки в данъчни оазиси, а от друга, когато сме въвели подобно национално законодателство, ни се казва, че то е твърде рестриктивно, пречи на свободното движение на капитали и възпрепятства икономическата дейност.
А и какво повече да затягаме, след като финансовият ни министър Владислав Горанов твърди, че българското законодателство е доста по-стриктно по отношение на офшорките в сравнение с останалите държави членки? "У нас такива компании не могат да правят бизнес в съществени сектори на икономиката, като например да притежават лицензи за мобилни оператори, да организират хазарт и куп други неща. България на практика е държавата с най-много офшорни зони, включени в нейното законодателство от гледна точка на ограничения", изтъкна Горанов.
Друг представител на партията на Меглена Кунвеа – Антони Тренчев, пък поиска да се въведе данъчна амнистия за парите от офшорни зони срещу плащането на определен налог в страната. Тренчев даде пример с Германия и Италия, където такава амнистия е стимулирала връщането на сериозни капитали в икономиките им. Депутатът обяви също така, че е внесъл въпрос до финансовия министър – какво ще е отражението върху бюджета, ако сенчестите фирми върнат авоарите си в България и платят за тях данък в размер на 15, 30 или 45% (което вече не е никаква амнистия, разбира се).
Самият Горанов е доста скептичен по този въпрос. "Източени са средствата, които са откраднати или заради които не са платени данъци, или които са придобити в резултат на престъпна дейност – нещо, което ще бъде предмет на разследване от страна на държавата. Връщането им тук зависи от техния собственик. В този смисъл няма легални методи да репатрираш капитали от една в друга посока, без да нарушиш основни права на собственост", посочи министърът. Иначе държавата вече имала стратегия как да действа спрямо българските собственици от т. нар. Досиета Панама. Първото нещо, според Горанов, било да се направят проверки от приходната агенция, за да се установи дали преди да бъдат отклонени средствата към различни оазиси, са платени данъците у нас. Те обаче започвали в момента, в който имало данни за някое лице, и затова правителството е поискало информация от Международната асоциация на разследващите журналисти. Странното в случая е, че в българския Търговски регистър отдавна има сведения за офшорните фирми, които правят бизнес в България. И въобще не е необходимо да се чакат разследванията на някаква организация, за да започнат проверките на НАП. Въпросът е дали самите данъчни имат желание да ровят из сенчестите капитали?
