През седмицата властта отново каза: "Бау!" на общините. Оповестена бе огромната сума на финансовите корекции – санкциите, които те трябва да платят заради нарушения по европрограмите. За над 327 млн. лв. са наложените корекции, които и към момента не са събрани.
Когато има нанесена финансова корекция, това означава, че тя се отрязява върху частта от финансиране на съответния проект и после се връща в оперативната програма. Брюксел не си прибира обратно парите. Те се връщат в оперативната програма и се използват за друг проект. "Фактически финансовата корекция изглежда като увеличаване на размера на съфинансирането", коментира вицепремиерът Томислав Дончев.Той признава, че част от финансовите корекции са много тежки за определени общини.
Според него не са редки случаите на община с бюджет от 30 млн. лв., която изпълнява проекти за 200 млн. лева. В такъв случай финансова корекция без мерки от страна на държавата може да я вкара в колапс.
Част от кметовете признават, че изпълнението на новите проекти по европейските програми може да се забави заради изтеглените кредити за финансиране на досегашни проекти. Броят на местните администрации, потънали в дългове със заеми от държавата, за да покрият наложените им финансови корекции, расте.
"Да, има некоректно изпълнение на проекти по общини, но, от друга страна, трябва да се отчете, че съществуват редица некачествени изпълнения и от страна на бизнеса", коментира изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова.
"Тревогата" е обявена, авариен изход няма
А всъщност, соченето с пръст на "лошите" изпуска централната власт. Защото има случаи, в които финансовата корекция не би трябвало да е за сметка на бенефициентите – общини. С едно постановление на Министерския съвет преди година и половина бяха определени четири случая, в които финансови корекции не се налагат на бенефициенти. Документът бе изготвен между общините и Илияна Цанова, вицепремиер в служебното правителство на Пламен Орешарски.
Първият и най-скандален случай е, когато има произнасяне на Висшия административен съд или на Комисията за защита на конкуренцията, които са в полза на дадена община. Тоест когато има съдебно решение в една правова държава, никой не може да бъде над него. Оказва се обаче, че не важи за Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ОСЕС) – които реално прилагат и дават указания на управляващите органи за налагане на финансовите корекции. Този орган институционално е в Министерството на финансите. Но въпреки че е подчинен директно на Брюксел, ресорното му министерство не обръща внимание. Това е поредният български абсурд.
Другият случай, при който се дава "прошка" на общините, е: когато нашият Закон за обществените поръчки не е достатъчно синхронизиран с европейската директива за обществените поръчки. Получава се така, че нашите общини спазват българския закон, действащ към даден момент, но ОСЕС в Министерството на финансите след това излиза със становище, че процедурата, която е следвана, не отговаря съвсем на директивата. Ето защо това са най-нечестните и безумни финансови корекции – общините да отговарят за нещо, което въобще не зависи от тях.
Друга група случаи е в това управляващият орган да е съгласувал цялата процедура предварително и после същият управляващ орган да намери порок във вече одобрената процедура. Това е системата
"предварително одобрил, а после се присетил"
Всичко това са обективни случаи, които не зависят от общините, и е несправедливо местната власт да носи бремето на финансовите корекции заради чужди вини.
"Ние силно се надявахме и настоявахме до последно – така, както бяха формулирани тези текстове в ПМС, да влязат в новия закон за управление на средствата от Европейския съюз. Но, типично по български, това не стана. Защото едно нещо е да има законова сила, а друго – да е регламентирано с постановление на изпълнителната власт, което никой не спазва." Това коментира Емил Савов, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България – НСОРБ. А в случая става дума за една важна разделителна линия между вина и невиновност, която съзнателно се потъпква от централната власт.
Все още няма никаква яснота каква част от финансовите корекции за общините са резонни и справедливи, но показателно е това, че почти всички дела, които местната власт е завела по такива казуси, са спечелени от нея в съда. Тук става дума за спечелени дела, след като, както е по закон, общините са платили финансовите корекции. При това положение Министерството на финансите няма как да не се съобразява и платените грешни пари се връщат.
Публичност няма
До едно време данните за финансовите корекции, макар и не в реално време, можеха да бъдат намерени. Знаеше се по какви договори за какви средства и какъв тип е финансовата корекция. В Министерството на регионалното развитие доскоро имаше информация, но последните данни бяха към септември 2014 година. След което те бяха напълно скрити от общественото внимание.
Някои аналитици подозират, че такава информация има, тя се води в Министерския съвет при Томислав Дончев, но е заключена с девет ключа.
Емблематичен е случаят с община Сопот. Финансовата корекция там е от такъв размер, че в обозримо бъдеще не може да бъде платена. Става дума за 4.5 млн. лв., но собствените приходи, от които може да се плаща, са незначителни на фона на тази сума. (Важно е да се знае, че парите за санкцията могат да се събират не от всички собствени приходи. Плаща се само от данъчни приходи, не могат да се пипат редица пера, като: приходите от таксата за детски градини, такса смет, която също е голямо перо, и други.)
Да се върнем обаче години назад – в 2005-2006-а година. Още тогава, при очевидна перспектива, че България ще стане член на Европейския съюз, беше ясно, че по-голямата част от европодкрепата ще отива към общините. Още тогава бяха направени сметки колко средства ще трябват за съфинансиране на проектите. Ставаше дума за ресурс, който общините трябва да отделят допълнително от собствените си средства, което е по-тежкият проблем, защото става дума за правилното харчене на пари. За него решение и до днес не е намерено, защото то е само едно – разширяване на собствената приходна база.
Вторият проблем, който беше ясен още тогава, е свързан с мостовото финансиране на кметствата за времето, докато бъдат възстановени средствата от съответната оперативна програма. Решението му беше открито в револвиращия механизъм на Фонда за органите на местното самоуправление в България (ФЛАГ), който и досега осигурява кредити за общините.
След приемането на България в общия европейски дом беше пресметнато, че общините ще трябва да извадят около 500 млн. лв. за целия програмен период от 2007-а до 2013-а като допълнително съфинансиране. Сега се отчита, че съфинансирането е в доста по-голям размер, но най-вече с кредити на общините. Да намерят безпроблемно собствени източници имат не повече от десет общини от общо 265.
Като към тези собствени и кредитни средства се добавят и споменатите финансови корекции от 327 млн. лева.
Дупката в общинските бюджети е към 1 млрд. лв.
Къде на майтап, къде – не, най-читавата програма за финансиране на общините се оказа селската. При нея, първо, държавата покри разходите за ДДС изцяло (тъй като европарите не покриват ДДС) и, второ – намери много добър начин за безлихвено кредитиране със средства от програмата, така че общините, които ползват ресурсите на Държавен фонд "Земеделие", на практика нямаха нужда от външно кредитиране.
Най-новият опит за решаване на финансовите проблеми на общините е проектът на Стратегията за децентрализация, публикувана преди дни от Министерския съвет, както и Програмата за нейното изпълнение до 2019 година. В тази стратегия общините не предлагат нищо ново освен старото неизпълнено. А именно – разширяване на собствената приходна база на общините, предимно с част от данък доход за физическите лица и по възможност облагане на земеделските земи. На второ място, общините искат нов Закон за местните данъци и такси, защото сегашният е от 1951 г. и е изчерпал възможностите си за развитие, тъй като е остарял по дух и по данъчни изключения. Същностни промени могат да станат единствено с нов закон. Най-голямото искане на общините е в това всички данъчни облекчения, които държавата дава на определени категории хора, същата държава да си плати на общините, защото реално тя бърка в техния джоб. Защото тези пари не постъпват в общинските бюджети. Това е основен принцип в публичните финанси, които самото министерство погазва.
Примерно държавата каза, че за електроавтомобил няма да се плаща местен данък. Но тя е длъжна да възстанови сумата на тази преференция на общините, защото и електроавтомобилите рушат пътищата им. От друга гледна точка общината харчи пари за поддържане на пътищата, по които пътуват и коли на ток. Подобен е случаят и с дипломатическите представителства, които според държавната политика са освободени от данъци, но по този начин се бърка в джоба на местната власт.
Хазната губи 450 млн. от данъчни облекчения
Това се посочва в доклад за данъчните разходи, изготвен от Министерството на финансите. Данъчните разходи всъщност са приходи, които хазната губи заради различни преференции, като например по-ниски данъчни ставки, данъчни ваканции, ускорена амортизация, пренасяне на данъчни загуби и други. За 2014 г. в България са установени 41 броя данъчни разходи. Но само за 24 от тях има достатъчно информация, за да бъде определена стойността им. От тези 24 преференции хазната е загубила 450.6 млн. лв., което е 0.55% от БВП и 1.96% от всички данъчни приходи.
Най-много хазната губи от облагането на фирмите с корпоративни данъци – 237.1 млн. лева. Оценените загуби от преференциите при облагане с ДДС са в размер на 96.7 млн. лева. Те се дължат на намалената данъчна ставка от 9% за настаняване в хотели. Загубите за хазната от преференциите в акцизите са 75.2 млн. лв., а от данъците върху доходите на гражданите – 41.5 млн. лева.
Например от намаления акциз за природен газ, използван като моторно гориво и гориво за отопление, хазната губи 41.7 млн. лева. Разходите на бюджета от облекчението за производство на домашна ракия са 645 хил. лв., а от нулевия акциз върху тока за бита – 20.6 млн. лева. От нулевия акциз върху въглищата и кокса при продажбата им на граждани хазната губи 5.8 млн. лева.
Над 30 млн. лв. данъчни облекчения за гражданите
По отношение на данъка върху доходите на гражданите облекчението за хора с намалена работоспособност струва на хазната 22.8 млн. лева. Благодарение на облекчението за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане гражданите са спестили 3.4 млн. лева. Облекчението за дарения струва на бюджета 299 хил. лв., а облекчението за млади семейства е оставило в джоба на хората, които изплащат ипотечни заеми за единствено жилище, 1.76 млн. лева. Облекчението за хората, които имат доходи до минималната заплата, струва 3.3 млн. лева.
