Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Ръководството на централната банка на САЩ заседава тези дни при закрити врата. Такава среща то проведе и през ноември миналата година и след нея – в началото на декември, Фед вдигна основната лихва. Очакванията на пазарите сега са идентични – за скорошно повторно повишаване на лихвените нива в най-голямата икономика. Те отново превзеха пазарите и преобразиха настроенията на инвеститори и дилъри. Нагласата им, че вдигането на лихвите е и неизбежно, и предстоящо, бяха подсилени от подобрените данни за състоянието на китайската икономика, както и от данните за Европа. Те показват, че опасността от дефлация отминава.
Това са основните причини за поскъпването с 2% на щатските акции през последните дни и с 5% на корпоративните книжа, търгувани на Франкфуртската фондова борса. Поскъпнаха държавните ценни книжа и на страните със сравнително по-голям риск, каквито са Турция, Украйна, Португалия и Унгария, както и на Бразилия, Перу, Колумбия и Мексико.
Това са и основните причини за поевтиняването на 10-годишните ДЦК, емитирани от страни с по-висок инвестиционен рейтинг. Щатските облигации загубиха 1 долар от стойността си, а германските – 0.75 евро. Италианските книжа пък вече се търгуват с по 0.5 евро по-малко, а чешките, полските и румънските "олекнаха" с по 0.2 евро.
Българските облигации също станаха обект на разпродажби, макар и не чак толкова интензивни. Книжата с падеж през 2028 г. паднаха с 15 евроцента, а емисията със срок на изплащане през 2023 г. – с 10 евроцента. Доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост с цената, се повиши. Най-дългосрочната ни облигационна емисия с падеж 2035 г. се търгува при 3.5% годишна доходност, а тези с падеж 2028 г. и 2027 г. – при съответно 2.84% и 2.57% годишно. По-краткосрочните ни дългови книжа, които трябва да изплатим след 8, 7 и 6 г., се котираха при съответно 2.3%, 2% и 1.65% възвръщаемост.
Вътрешният вторичен пазар на държавен дълг напълно замря, защото никой от държателите на ДЦК не желае да се раздели с тях. Книжата все пак носят някаква доходност, докато левовите наличности по сметка – абсолютно нищо. Дори ако са под формата на свръхрезерв на банка в БНБ, ще се олихвяват с отрицателна лихва в размер на минус 0.4% на годишна база, т.е. притежателят им ще плати на централната ни банка за това, че поддържа такова салдо при нея.
Балансовото число на банковата ни система достигна 87.6 млрд. лева. От тях 66 милиарда са привлечените средства от фирми и граждани. Сумата на отпуснатите заеми възлиза на 50 млрд. лв., т.е. 16 милиарда от привлечените от банките средства не са разпределени като кредити, каквато е основната дейност на търговските банки. Съотношението на заемите към депозитите е едва 77% срещу 86% преди година и близо 120%, колкото беше през далечната вече и паметна 2008 година. От тези 66 млрд. лв. банките трябва да заделят 10%, т.е. 6.6 млрд. лв., и да ги поддържат като наличности по свои сметки в БНБ като задължителен резерв. Но в резултат на слабата кредитна дейност са се натрупали предостатъчно излишни наличности. Ето защо банките поддържат при БНБ не 6.6 млрд. лв., а 12 млрд., т.е. натрупаните свръхрезерви в банковата ни система са 5.5 милиарда и върху тях банките плащат 0.4% лихви на годишна база.
Наред с това Министерството на финансите отчита големи бюджетни излишъци и на този етап няма намерение да емитира книжа на вътрешния пазар. Вече втори месец не е проведен нито един аукцион за продажба на ДЦК и най-вероятно ще продължи така и през май.
Общата сума на държавния ни дълг (вътрешен и външен в лева и в евро) достигна 26.6 млрд. лв., които представляват 30.1% от БВП на България. За сравнение – преди година дългът е бил 20.8 млрд. лв., или 25.3% от брутния вътрешен продукт. За всяка една от предходните две години дълговото бреме на страната ни се е увеличавало с по 5.8 млрд. лева.
