Европейската комисия ще се произнесе в рамките на следващите два месеца по въпроса дали има неправомерна държавна помощ за двете американски топлоелектрически централи в комплекса "Марица изток" – "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", заради сключените дългосрочни договори за изкупуване на тока им от НЕК по преференциални цени. Новината съобщи в края на седмицата председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов по време на заседание на парламентарната комисия, следяща работата на регулатора.
Жалбата до Брюксел срещу високите тарифи на двата ТЕЦ-а, както и за тези на възобновяемите енергийни източници, бе подадена през лятото на 2014-а от предишния състав на енергийния регулатор с аргумента, че по този начин техните собственици се облагодетелстват за сметка на държавата. От думите на Иванов стана ясно, че оттогава тече усилена кореспонденция между Европейската комисия и българската администрация, за да се реши дали въобще да има подобно производство. Последната искана информация е била за лицензите на двете централи и всички правени изменения по тях през годините, както и за решенията на регулаторната комисия за цените на тока от възобновяеми източници.
Отделно, от Брюксел се чака зелена светлина и за Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. С нея ще бъдат въведени правилата, по които ще се компенсират най-големите индустриални потребители за част от таксата "задължение към обществото", която плащат. Иван Иванов припомни, че отстъпките за предприятията ще влязат в сила със задна дата – от 1 август 2015-а, а с платените в повече средства ще се покриват бъдещите им задължения за ток. По изчисления от миналата година това ще спести на големите индустриалци около 95 млн. лева.
По време на заседанието на парламентарната комисия бе повдигната и темата за кредита от 650 млн. евро, който предстои да вземе Българският енергиен холдинг. Както е известно, парите ще са за погасяване на дълговете на НЕК към двете американски централи, за да влезе в сила споразумението за намаляване на цените за разполагаемост на мощностите. Депутатът от БСП Драгомир Стойнев разкритикува управляващите, че не са дали държавна гаранция за търсения заем. Според Стойнев при такава гаранция лихвата би била под 1%, а сега холдингът ще трябва да плаща между 4 и 6 на сто надценка за взетите пари.
Председателят на регулатора заяви, че с уреждането на дълговете към американските централи НЕК ще пести 97 млн. лв. годишно, а разликата между тази сума и обявените вече 68 млн. лв. годишни плащания за лихвите по новия заем ще са "чиста печалба" за държавната компания. Иван Иванов очаква тя да е на плюс през първото тримесечие на годината, но отказа да даде повече подробности преди официалното оповестяване на финансовите резултати.