След годините на паричен разгул в световен мащаб направили покупките на щатски долари най-популярните търговски сделки, валутните мениджъри се взират да открият проблясъци на икономически потенциал, които да ги насочат към следващата печеливша търговска стратегия. И дори намекът от някоя влиятелна централна банка, че няма да са необходими повече монетарни стимули, е достатъчен, за да насърчи покупките на националната валута в нейната страна.
Една от бъдещите "звезди" вероятно ще е шведската крона, която миналата седмица се изкачи до най-силната си стойност към еврото от началото на годината насам. Това се случи след съобщението, че мартенското ниво на инфлацията в Швеция е надхвърлило очакванията на икономистите – обстоятелство, което предполага, че няма да е необходимо по-нататъшно понижение на шведските лихви. Канадският долар също е кандидат за по-активна роля в бъдещите валутни движения. Възстановяването на цените на суровия петрол и увеличението на износа на стоки извън спектъра на суровините донесоха най-големите печалби на паричната единица на Канада сред конкурентите й от развития свят в последните три месеца. Което пък предизвика недоволството и предупрежденията на "Бенк ъф Канада" срещу силния канадски долар. Търговията на опции също сигнализира, че след традиционните валутни убежища – швейцарския франк и японската йена, кроната на Швеция и доларът на Канада ще регистрират най-високи печалби сред основните парични единици към щатския долар през следващите 12 месеца.
Валутни анализатори посочват, че предстои промяна на режима, при която пазарните участници ще започнат да правят залози коя централна банка първа ще се откаже от печатането на пари и те ще определят следващата водеща тенденция във валутния обмен. Според експертите оттук нататък основната опасност за централните банки идва от подновената сила на националните валути, която обезсмисля икономическите постижения или, както се случи с Федералния резерв, отлага за бъдещи периоди новите лихвени повишения.
Сега на кръстопът е Швеция, чиято парична единица е поскъпнала през последния месец с най-малко 0.9% и срещу еврото и срещу щатския долар. Все по-голям брой валутни стратези се обединяват около мнението, че официалните власти ще трябва да се примирят с по-силните валути. А това е сигнал, че рекордните количества стимули и вербалните заплахи на "Риксбанк" за валутни интервенции губят потенциал.
Шведската валута се разменяше за 8.11 крони за един щатски долар и 9.18 крони за едно евро в следобедните часове на 21 април. Анализатори на "Нордеа банк" – най-едрия кредитор в района на Скандинавия, прогнозират, че шведската парична единица ще се повиши с около 3% към единната европейска валута до края на годината – до 8.90 крони за евро. Мотивът им е, че в глобален план нито една централна банка или държава няма да искат парите им да са скъпи, но от гледна точка на икономическия потенциал единствено шведското стопанство със своите равнища на растеж от над 4% ще може да се справи с по-силна валута. Валутният стратег на "Бенк ъф Америка" – Атанасиос Вамвакидис, пък смята, че централните банки на Норвегия и на Швеция ще са сред първите, които ще започнат да изтеглят паричните стимули, с което ще тласнат валутите си нагоре. "Нордеа" очаква първото лихвено повишение в Швеция през второто тримесечие на 2017-а.
Специалистите обаче като че ли не отчитат едно важно обстоятелство – че бъдещата политика на "Риксбанк" ще зависи до голяма степен от Европейската централна банка. Вероятно поради това на 21 април шведските централни банкери оставиха без промяна базовата си лихва – на минус 0.5%, както прогнозираха повечето икономисти. И изненадаха с още малко парични стимули, добавяйки 45 млрд. крони към съществуващата си програма от 200 млрд. крони за покупка на облигации до края на юни, включително и 15 млрд. крони за следящи инфлацията книжа през второто полугодие. Основанието на "Риксбанк" е, че продължаващата експанзионистична парична политика зад граница ще доведе до по-бърз и по-ранен от очакванията ръст на кроната.
Няколко часа след шведските си колеги и 25-членният управителен съвет на ЕЦБ реши да запази безпрецедентните парични стимули за икономиката на еврозоната. Базовата лихва остана минус 0.4%, а размерът на средствата за покупка на активи – 80 млрд. евро на месец. Банковият шеф Марио Драги пък защити политиката на институцията от неспиращите нападки на германските политици и икономисти с мотива, че "политиките работят, те са ефикасни и просто им трябва време". После върна топката в полето на политиците с думите, че "ако имаше и структурни реформи, ефектът от банковите мерки щеше да е по-бърз".
У нас
активността на междубанковия валутен пазар през седмицата беше повече от скромна. Средният дневен валутен оборот достигна едва 1321 млн. евро (2584 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.3% дял от купената и продадена валута.
