Челната банкова шестица в САЩ понесе най-тежкия си удар върху приходите за първото тримесечие от 2011-а насам. "Джей Пи Моргън Чейз", "Бенк ъф Америка", "Ситигруп", "Голдмън Сакс", "Моргън Стенли" и "Уелс Фарго" са спечелили общо 98 млрд. щ. долара от 1 януари до 31 март – с 9% по-малко, отколкото през същия период на миналата година. Сериозните съкращения на разходите, които направиха акулите от Уолстрийт, не успяха да компенсират спада на постъпленията им, което свали общата им чиста печалба с 24% на годишна база – до 18 млрд. щ. долара.
Шефовете на "Голдмън Сакс" със сигурност биха искали да забравят това тримесечие. Чистата печалба на една от най-могъщите инвестиционни банки се срина с 60% – до 1.14 млрд. щ. долара, или по 2.68 долара на акция спрямо 5.94 долара година по-рано. Доходността на акционерния капитал, която е показател за фирмената рентабилност, е била едва 6.4% – доста под "зоната на спокойствие" на инвеститорите от 11 процента.
Резултатите са най-катастрофалните за управлението на главния изпълнителен директор Лойд Бланкфейн, който през юни 2006-а пое управлението на най-печелившата навремето компания за ценни книжа. Те повдигат въпроса доколко фирмите с бизнес модела на "Голдмън Сакс" полагат достатъчно усилия, за да се адаптират към променящата се пазарна среда и към драконовския контрол на финансовите регулатори. Новите правила орязаха размера на използвания от инвестиционните фирми заемен капитал, който им служеше да повишават доходността си, и забраниха търговията за собствена сметка, която навремето бе един от най-големите източници за печалби на Уолстрийт.
Бланкфейн предприе доста решителни стъпки, за да промени банковата структура и разходната част в съответствие с новото време. Особено решителни бяха съкращенията на оперативните разходи, които през първите три месеца на 2016-а са паднали с 29% – до общо 4.76 млрд. долара. Банката е заделила 2.66 млрд. долара за възнаграждения, отчисления и премии, запазвайки дела им в размер на 42% от общите приходи. А някои други разходи бяха намалени с 6% – до 2.10 млрд. долара – най-ниската тримесечна стойност за последните седем години.
Бланкфейн имал и нов план за орязване на разходите, подложен на обсъждане през миналата седмица, твърдят запознати с въпроса лица. Той включва нови съкращения на обслужващия персонал; забрана за банкерите да харчат за самолети, хотели и развлечения, освен ако не са свързани директно с обслужването на клиентите; намаление на разноските за отпечатване на брошури и анализи.
Въпросът е дали орязването на разходите през първото тримесечие или за по-дълъг период от време ще е достатъчно, за да задоволи инвеститорите.
Обобщените резултати за най-големите щатски кредитори са отражение на силната им зависимост от турбулентния бизнес с ценни книжа. Особено силно през първото тримесечие пострада търговията с дългови продукти. Причини за това са несигурността, обвиваща монетарната политика на страната в комбинация с притесненията за охладения растеж на Китай, и падащите цени на суровините. Като цяло това предизвика отлив на клиенти от инвестиционните банкови услуги. Доста по-добре от съперниците си се справиха онези членове на "великолепната шестица", които успяха да развият мощни поделения за потребителски услуги – чистите печалби на "Джей Пи Моргън Чейз" и на "Бенк ъф Америка" нараснаха съответно с 12 и с 22 процента.
От шестте водещи американски банки единствено "Уелс Фарго", която има най-малкото инвестиционно поделение, успя да повиши с 4% приходите си спрямо първото тримесечие на 2015-а. Най-тежък удар понесоха "Голдмън Сакс" и "Моргън Стенли", чиито чисти печалби се стопиха с по над 50% спрямо същия период на 2015-а.
