Твърдя, че лявата същност на БСП не е предадена, но ние трябва да станем силна опозиция.
Борисов харчи по 2 млрд. лв. за капиталови разходи, които не са разписани в бюджета за какво отиват, харчи ги по решение на МС и по свое лично усмотрение.
Ще си говорим сигурно и за идейната чистота на партията, тъй като сега е много модерно да спорим в ляв завой ли сме, или в десен. За мен този въпрос е изкуствено раздухван в момента.
Г-жо Нинова, станахте причина Бойко Борисов да нахока евродепутатите си, че не знаят, че има доклад за загуби от корупцията, който Вие разнасяхте. Как ще коментирате т. нар. работно съвещание на ГЕРБ?
– Борисов го направи, за да демонстрира сила. Чудя се на акъла на тези 4000 души, които седят в залата и слушат един човек да им размахва пръст, да ги заплашва и да ги обижда.
Но той говори по темата за корупцията и предупреди, че прошка няма да има за никого.
– Това е хубава теза. Но като изключим нея, всичко останало… Чух, че дори се скарал на г-жа Цачева и на Менда Стоянова, че са подкрепили даването на 7 млн. лв. на деца с увреждания. Това е цинизъм. Борисов харчи по 2 млрд. лв. капиталови разходи, които в бюджета не са разписани за какво отиват, харчи ги по решение на МС и по свое лично усмотрение, а нямало откъде да намери 7 млн. лв. за деца с увреждания. Това не е истинска партия, в която хората не могат да си кажат мнението, да обсъдят проблема.
И тази история с евродепутатите, които нахока. Те хората не са виновни, че в България се краде толкова много. И децата знаят, че се краде. С този доклад се направиха всякакви спекулации на мой гръб. И от Муравей Радев, и от Бойко Борисов, и от евродепутатите. До такава степен се оплетоха в тезите си, че взаимно ги изключиха. Например Муравей Радев каза – това е доклад, който отразява миналото и обхваща периода на управление на БСП. От друга страна, евродепутатите на ГЕРБ ми изпратиха едно гневно писмо, в което пише: това е доклад прогноза, ако се разпадне някога ЕС, какво ще бъде нивото на корупцията. Разбирате ли, че тези две неща тотално и взаимно се изключват? Или е едното, или е другото. А истината е нито едното, нито другото. Нито се отразява предишен период, нито се правят някакви игрови засечки каква ще е корупцията. Става въпрос за корупция в реално време. Така че цялата тази сбирка за мен излъчваше и манипулация, и подмяна на фактите.
Наближава конгресът на БСП. Има рекорден брой кандидати за лидер – 32. Как си обяснявате този наплив?
– По два начина. Първият е традиционният – че сме достатъчно свободна партия всеки да номинира, да издига, да се кандидатира. Нещо, което не може да се случи при нашите опоненти. И това е хубавата страна. Другата страна обаче означава, че имаме някакъв проблем на върха.
Татяна Дончева каза, че повечето от кандидатите всъщност искат да влязат в Изпълнителното бюро. Защо е толкова сладко да си член на бюрото?
– Аз съм категорично на обратното мнение. Била съм член на Изпълнителното бюро и не го намирам нито за сладко, нито за привлекателно. След като напуснах оттам – Сергей Станишев избра друг екип тогава – съм получавала покани да се върна, включително и от Мишо Миков, когато стана председател, и съм ги отказвала. Имам няколко принципни виждания по тази тема.
Първо, народните представители не трябва да сме в Изпълнителното бюро. Предлагам да има разделение между законодателната и партийната власт и те да не се концентрират в едни и същи хора, малко на брой, които вземат всички решения. В Бюрото трябва да има хора, които да правят партийно строителство. Те нямат работа в София, те трябва да са по страната, да изграждат структури, да общуват с хората. Един път да се събират в София, да докладват, да се вземат решения и те да тръгват да ги изпълняват. А ние, народните представители, тук да си гледаме законодателството. Не разбирам защо е толкова привлекателно Изпълнителното бюро.
Вие се очертавате като най-сериозния конкурент на г-н Миков. На каква подкрепа ще разчитате? Очаквате ли други номинирани да се откажат във Ваша полза и какво ще кажете на делегатите на форума, за да ги спечелите?
– Очаквам някои от тези 32-ма да се откажат преди конгреса. Не знам в чия полза ще се откажат, това е тяхно решение и на хората, които ги подкрепят. На делегатите бих говорила за необходимата, даже вече задължителна промяна вътре в БСП, която да доведе до промяна и в България. И бих я представила в няколко посоки.
Първо, да станем много силна и категорична опозиция на това, което се случва в момента в държавата.
Второ, да започнем да предлагаме алтернативи, да не се задоволяваме само с критики. Например съдебната реформа – ние разкритикувахме съдебната реформа на ГЕРБ и реформаторите, но не предложихме наше виждане. Аз три пъти съм предлагала на ръководството на групата да имаме свое решение, не ми се получи.
Трето – след като бъдем опозиция и алтернатива, да се отворим за разговори и общуване към хора извън нас – студентски съюзи, кооперативни съюзи, интелигенцията, малкия и средния бизнес, семейния бизнес, земеделските кооперации, пенсионерските асоциации. Тоест да не разчитаме само на собствените си сили, а да се опитаме да убедим тези хора, че ние ще ги представляваме в политиката и че това, което решаваме заедно с тях, ще го провеждаме докрай.
Разбира се, ще си говорим сигурно и за идейната чистота на партията, тъй като сега е много модерно да спорим в ляв завой ли сме, или в десен. За мен този въпрос е изкуствено раздухван в момента.
Аз твърдя, че никога не сме отстъпвали от лява и автентична същност на партията. Каквито и други грешки да сме правили, в областта на социалното, на отношението към слабите хора, към хората на труда винаги сме били последователни. Давам за пример тежкото управление на Орешарски – една година, в която по главите ни, по бюрата падаха камъни и домати. Тази една година ние в Социалната комисия, на която бях председател, приехме 20 закона. Тринадесет милиарда лева стигнаха до 4 млн. българи дори и в тези трудни условия. При това не взехме тези заеми, които сега взимат управляващите от ГЕРБ. За 1 млрд. събориха кабинета, а те сега взеха 16 милиарда. Но ние си свършихме работата. Твърдя, че лявата същност на БСП не е предадена. Други неща сме правили, които ни злепоставиха, и загубихме доверие.
Да разбирам ли, че Вие отдавате по-голямо значение на прагматичната политика, на действието, а нетолкова на идеологията?
– Не. Обвързвам ги двете. Смятам, че не можеш да правиш прагматична политика, ако не стъпиш на идеите си. Но в момента ние си стоим на тези идеи само на приказки и на лозунги и не ги превръщаме в действие. Давам следния пример – аз съм заложила в своята платформа пет автентични леви идеи и ценности: солидарност, справедливост, равенство, патриотизъм и свобода. И стъпвайки на тези леви идеи, предлагам как да ги развием в съвременни политики. Например идеята за справедливост. Така да направим съдебната реформа, че и този, който бие баби по селото и им взима пенсията, и политикът, който граби милиони от обществени поръчки, да си получат заслужената присъда. Или равенство – да може и детето от село, и това, което е в големия град в частния колеж, да имат равен достъп до образование. В момента не е така. Така аз виждам съвременната лява политика – идеи, които са развити в реални действия и стигат до всеки човек.
А ще приемете ли някои от идеите на Вашите конкуренти? Например Кирил Добрев излезе с една програма, наречена “365”, в която се предлага депутатите да нямат повече от два мандата.
– Някои от идеите на колегите харесвам и одобрявам. При Кирил одобрявам тази. Както и идеята му за синдикат на партията. Не одобрявам рязкото му разграничаване от лявата политика в БСП. Той отрича категорично левия завой. Не споделям това. Смятам, че трябва да си останем автентично лява, социалистическа партия. От всички колеги ще взема това, което е полезно.
Ако оглавите БСП, то президентските избори ще бъдат Вашето бойно кръщене. Склонна ли сте лично да се кандидатирате на тях, за да издърпате партията от дупката, в която се намира?
– Не съм мислила по този въпрос и не мога да отговоря. Сега всички сме съсредоточени върху предстоящия конгрес.
През последните дни се изнесоха различни данни, които показват, че бизнес средата у нас се влошава. Така ли е?
– Следя последователно данните на НСИ. Те сочат спад в строителството, в промишлеността, в търговията, в услугите; спад в индекса на бизнес климата, което е показателно, че нещата вървят на зле. Следя анализите, които издава БСК от името на бизнеса. И там също се посочва, че нещата се влошават. Третият фактор, който показва влошаване, е спирането на обществените поръчки. Българската икономика за съжаление в по-голямата си част разчита на европейските пари и обществените поръчки, защото в прехода не успяхме да си изградим собствена икономика и собствено производство. Спирането на тези обществени поръчки е удар по българската икономика и той ще се почувства скоро – и като уволнени от работа хора, и като намаляване на приходите в бюджета. Четвърто – слуховете, че ще има ограничение на европейските пари към България, вече се потвърждават – къде под сурдинка от министрите, къде открито. Ще имаме т.нар. корекции на европейските пари за минали периоди. Тоест управляващите са платили нещо, което очакват ЕС да им възстанови. Но ЕС е открил корупция в поръчките и няма да възстанови тези пари. Говорим за от 800 млн. до 1 милиард. Такава е предварителната информация. Това означава затормозяване на бюджета. Едната част от новия заем, който правителството взе, е да покрие тази дупка в европейските пари. Разбира се, борбата с корупцията не е мръднала – освен на приказки, и бизнесът го усеща. Като съберем всичко това, нещата не са добри за икономиката.
Излезе информация също, че инвестициите драстично са намалели.
– Да, това се вижда през последните няколко месеца спрямо същия период на предходната година – рязко влошаване на чуждестранните инвестиции. Инвеститорите отвън първи усещат какво се случва. Виждат политическата нестабилност – разправиите между ГЕРБ и реформаторите. Виждат отношението на Европа, която започва да спира европейски пари. Като дойдат тук, се сблъскват с корупция навсякъде. Те нямат интерес да инвестират у нас. Изпитват проблем с кадрите в България. Имаме висока безработица все още и същевременно много незаети работни места. Защото имаме несъответствие между безработните – като подготовка и образование, и нуждите на икономиката. Това е едно от големите неща, които ми се иска и на конгреса да засегнем, и в моята платформа съм обърнала внимание как обвързваме образованието с икономиката в следващите 20 години. Да планираме пет-шест сектора, които ще се развиват и които са най-подходящи за България, да заложим такива специалности и в училищата, и в университетите, които да дават кадри за тази икономика, и това нещо да се следва от всички правителства – независимо от техния цвят.
Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в с. Крушовица, област Враца. Завършила е юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като юрисконсулт и следовател, а между 1997 и 2005 г. е изпълнителен директор на "Техноимпекс" АД. До 2007 г. е заместник-министър на икономиката и енергетиката. Била е и председател на УС на "Булгартабак Холдинг" АД. Депутат в 41-вото, 42-рото и 43-ото НС.