На фона на помръкналите отношения между САЩ и Саудитска Арабия американският президент Барак Обама посети Рияд – вероятно за последен път като стопанин на Белия дом. Визитата премина хладно, което не бе неочаквано предвид низходящата посока, в която се развиват отношенията между двамата съюзници. Последният студен полъх между тях дойде, след като в Конгреса на САЩ бе придвижен законопроект, разрешаващ на американски граждани за съдят саудитското кралство заради предполагаемо съучастие в атентатите от 11 септември 2001 година. Охлаждането обаче започна по-отдавна и е причинено от разминавания по широк спектър от въпроси.
Саудитска Арабия е недоволна от това, че американският президент одобри споразумението за ядрената програма на Иран, с което бяха вдигнати санкциите срещу главния й съперник в близкоизточния регион. В Рияд сега биха искали Обама да поеме ясен ангажимент да не позволява влиянието на Техеран да се разпростира прекалено нашироко. Част от проблема е и иранската помощ за режима на Башар Асад в Сирия, на чието премахване държи саудитското кралство.
Американският президент, чийто мандат е към края си, изглежда желае да го увенчае с победа над терористичната групировка "Ислямска държава", но ако може с минимална директна намеса и с използване на всички налични местни ресурси. И ако те включват иранската помощ за въоръжените сили на Ирак и Сирия, толкова по-добре, стига да не се прекрачват определени граници. Всъщност – по отношение на съперничеството между Рияд и Техеран, Обама демонстрира нежелание за вземане на страна, а неотдавнашното му изказване, че Иран и Саудитска Арабия трябва "да се разбират по съседски", без уточнение как вижда реализирането на тази идея, само вбеси саудитите и не помогна с нищо за изглаждането на противоречията.
Последователната политика на американския президент да предпочита дипломацията пред употребата на сила, да търси по-балансирани отношения със съюзниците и противниците си и като цяло да търси намаляване на ангажиментите на САЩ към Близкия изток за сметка на Източна Азия предизвиква безпокойство сред приятелите на Вашингтон в региона на Персийския залив. В намеренията на Конгреса да позволи на семействата на жертвите на атентатите от 11 септември да съдят кралството, Рияд видя свидетелство за това, че Вашингтон вече не държи на съюза им. От своя страна Саудитска Арабия предупреди Белия дом, че ако законът бъде приет, кралството ще отвърне, като разпродаде свои активи в САЩ на стойност 750 млрд. долара. Със заплахата си Рияд отправи послание, че саудитите са готови да отвърнат с действия, показващи същото пренебрежение към съюзническите им отношения, каквото според тях демонстрират Щатите.
Обама се опита да успокои съюзниците си, като предупреди, че ще сложи вето на проектозакона. "Това не е просто въпрос на двустранните ни отношения", заяви той в интервю за Си Би Ес. "Ако открием възможност лица от САЩ да съдят други правителства, това ще означава, че и САЩ ще могат да бъдат съдени от лица в други държави", предупреди американският държавен глава.
Макар че законопроектът няма да мине, ударът по американско-саудитските отношения е налице. Инициативата в Конгреса бе предизвикана от възобновените призиви за разсекретяването на целия доклад за атентатите от 11 септември. Единият от авторите му, бившият сенатор Боб Греъм, съобщи по-рано този месец, че документът съдържа 28 засекретени страници, съдържащи доказателства за саудитска подкрепа за терористите. Тогава 15 от 19-те сподвижници на "Ал Кайда", които отвлякоха четирите самолета, с които бяха извършени атаките, бяха поданици на кралството, но властите в Рияд отричаха каквато и да било връзка с атентатите. И ако днес инициативата на Конгреса е приемана в САЩ нееднозначно, по въпроса за разсекретяването на практика съществува консенсус. Подкрепи го лично и президентът, който в интервю отбеляза, че се надява публикуването на скритите страници "скоро да дойде на дневен ред". Към позициите му се присъединиха вече и двамата водещи кандидати на Демократическата партия за номинацията за предстоящите президентски избори – Хилари Клинтън и Бърни Сандърс.
При това положение разсекретяването на компрометиращите страници изглежда неизбежно. Можем само да гадаем каква ще е обществената реакция в САЩ, но едва ли нещо добро очаква отношенията със Саудитска Арабия.
