Всеки законопроект на Министерския съвет, подзаконов акт или дори обикновена общинска наредба ще минава през оценка за въздействие и обществено обсъждане с граждани и техните организации. Това своеобразно "съгласуване" ще трае 30 дни и ако не бъде изпълнено, нормативните актове няма как да бъдат гласувани и приети.
Това най-общо гласят промените в Закона за нормативните актове, които депутатите скоростно приеха в сряда (20 април). Мнозина ги определят като "исторически", защото на практика те задължават министрите много внимателно да преценяват какво внасят като проект и как то ще се прилага в практиката.
В момента преди да бъде приет един законопроект се прави оценка единствено на това колко ще струва приложението му на бюджета и дали той съответства на европейското законодателство. Въпреки че ЗНА и досега изискваше да се направи прогноза за очакваните резултати от прилагането на закона, никой не се съобразяваше с това. Затова се наложиха и промените, които да направят задължително това предварително съобразяване със съществуващите условия и обществени нагласи. Още повече че това е практика в развитите държави от десетилетия – точно затова при тях това непрекъснато "кърпене" на закони, поправки на поправките или приемане на взаимноизключващи се норми, с които у нас вече сме свикнали, е съвършено непозната практика.
Оценката на въздействието на закона, която вече ще е задължителна, ще включва изследване на всички възможни икономически, социални, екологични и други последици, които биха настъпили след приемането му, както и на разходите, ползите и рисковете при прилагането му. Без тази оценка и без обществено обсъждане ще се приемат по изключение само бюджетните закони, промените в конституцията и тези, които са свързани с бедствия и форсмажорни обстоятелства.
Законът обаче ще влезе в сила след шест месеца, а вече внесените проекти ще си бъдат приемани както и досега – без такава оценка. Но най-лошото е, че с промените в ЗНА нормотворческият хаос, който докарва до лудост гражданите и правоприлагащите органи в страната, съвсем няма да секне. Защото новите правила няма да са задължителни за депутатите. Те ще могат да продължат да си внасят поправки "на коляно" – с откровено лобистки характер или дори откровени безумия. А това означава, че качеството на законодателството у нас няма да се подобри съществено и че законите ще продължат да бъдат кърпени всяка година, а понякога дори и всяка седмица – учебникарски пример за това са поправките в Наказателния кодекс от миналата година, които следваха буквално през месец.
Впрочем, доколко е трагично положението става ясно от представеното миналата седмица поредно изследване на правния ред в страната, което се прави от Центъра за правни инициативи. По традиция част от него обхваща и наблюдение върху качеството на законодателния процес у нас.
Според изследването в периода юли – декември 2015 г. в Народното събрание е кипял незапомнен досега нормотворчески устрем, в "Държавен вестник" са обнародвани 86 закона (средно между 14 и 15 на месец). В което няма лошо, но само на пръв поглед. Защото от всички тези закони половината са били поправки на вече съществуващи норми.
Като безспорен "рекордьор" по кръпки изследването сочи Кодекса за социално осигуряване – само за шест месеца той е бил изменян пет пъти, а за цялата 2015 г. КСО е бил променян осем пъти. Друг пример е Законът за акцизите и данъчните складове, който е бил поправян шест пъти в рамките на годината. Сред призьорите са още Данъчноосигурителният процесуален кодекс, Законът за устройството на територията и др. А на този фон просто няма как да се говори за качество на законодателството, предвидимост и трайно уреждане на обществените отношения.
Интересен е и друг ракурс от анализа, от който се вижда, че все по-често важни правила се уреждат не със закони, а с подзаконови нормативни актове – наредби и правилници, които се издават от отделните министри или МС. А тази практика крие риск от непрозрачност, несъгласуваност и дори противоречия между актовете на различните министри. Тази практика затруднява правоприлагането, но е истински ужас за гражданите – те все по- трудно се ориентират в това море от нормативи, което на всичко отгоре са длъжни да познават и спазват.
