Странно изказване по повод кандидатурата за президент направи премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов на работната среща на управляващата партия миналия уикенд. От него може да се заключи, че в главата му се върти нова концепция за предстоящите президентски избори. Самият той призна, че е изправен пред дилема – дали ГЕРБ да подкрепи свой собствен претендент за държавен глава, или по-широка кандидатура, която да не е от партията му, а да има одобрението и на други формации от управляващата коалиция. Така Борисов би запазил ролята си на обединител, на балансьор в политическия център. Освен това такъв ход би му трасирал добре пътя за голяма коалиция след евентуални предсрочни избори другата пролет.
"Аз не мога да разбера защо политическите партии ни питат кого ще издигаме за кандидат-президент, след като когато го изберем, за което плащаме ние от нашите субсидии, с нашите структури, всички разходи се поемат от централата на ГЕРБ, а на другия ден вече той е длъжен да не е наш. На първия ден трябва да каже: "Разграничавам се от тези, които са ме завели там." Не мога да намеря логика. Как, като излезе от нас, ще е против нас? И съм в голяма дилема как да постъпим като партия. Защото, от друга страна, трябва да се борим на тези избори, няма да бъдем разбрани правилно." След този кратък монолог Борисов стигна до извода, че "трябва да се намери друг начин за издигане и за избор". Иначе защо ще се блъска ГЕРБ някой да бъде избран за държавен глава, "за да се отрече от нас".
В Конституцията на Република България пише, че президентът е "държавен глава и олицетворява единството на нацията". Пише също, че той представлява Република България (а не ГЕРБ или друга политическа партия) в международните отношения. Тоест той е президент на всички български граждани, включително и на тези, които не са гласували за него или изобщо не са гласували.
Основният закон на страната не е любимото четиво на премиера Борисов, но не е лошо да го отваря от време на време. Защото в контекста на конституцията изказването му пред форума на ГЕРБ преди седмица звучи най-малкото нелепо. Или може би министър-председателят се кани да предложи конституционна промяна относно начина на избиране и задълженията на държавния глава?
И все пак казаното от Борисов може да се разгледа в две посоки. Едната е, че той още отсега предупреждава бъдещия партиен кандидат за президент на ГЕРБ, че преди да се закълне в конституцията, ще трябва негласно да положи клетва за вярност и лоялност пред партията, която се е бъхтила за неговия избор, и лично пред лидера й. Което би могло да значи, че няма да прави несъгласувани с него изявления както по външнополитически, така и по вътрешнополитически въпроси, за да не заприлича на Плевнелиев. Защото тази несъгласуваност прави държавата ни смешна и несериозна в очите на чуждестранните партньори, от една страна. А от друга – хвърля съмнение за разнобой и конфликт между институциите, което се отразява на доверието в тях и в рейтинга им. Въобще новият президент ще трябва по-плътно да съгласува действията си с отсрещната сграда на "Дондуков", преди да ги е извършил или изказал мнение.
Някои анализатори обръщат внимание и на друго – че истинската сила на президента не е в правенето на реална политика, а в кадруването, в назначенията в регулаторните и съдебните органи, където има квоти. Той би могъл да “допълни” управляващите или да играе своя игра със свои хора (както често се случва сега).
Спряганите засега имена като потенциални партийни кандидатури на ГЕРБ са на Томислав Дончев, Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. Борисов обаче трудно може да се лиши от някой от тях.
Другата версия е, че Бойко Борисов се опитва да подскаже, че бъдещият кандидат за президент може да е обща номинация на партиите от управляващата коалиция, така че всички те да се трудят за избирането му. И в този смисъл ще се говори не за чисто партийна фигура, а такава, която има общи виждания с ГЕРБ, реформаторите или патриотите. Вече вървят слухове, че такава устройваща всички фигура е вицепремиерът Ивайло Калфин.
Лидерът на АБВ Георги Първанов вече започна да подгрява публиката в тази посока. Той беше гост на конгреса на ВМРО и призова партиите, подкрепящи управлението на ГЕРБ, да се обединят около единна кандидатура за президент, за да може следващият държавен глава "да е достойна и силна фигура". Първанов призова воеводите да дадат депутатската си подкрепа и за прокарването на конституционната промяна на АБВ, която предвижда българи, живеещи в чужбина, да могат да се кандидатират за президенти.
След грешката, която направиха партиите от Патриотичния фронт, да се явят поотделно на местните избори, сякаш и председателят на НФСБ Валери Симеонов е склонен на обща президентска кандидатура. Преизбраният лидер на ВМРО Красимир Каракачанов вече получи номинации от своята партия, но още не е дал знак дали би приел. Така че вариантът със сформиране на широка коалиция по интереси и "пришиване" към ГЕРБ на още няколко партии никак не е изключен.
Ден преди изказването на Борисов и форума на ВМРО за първи път от десет години пък се събраха царските хора. Симеон Сакскобургготски се видя с почти всички свои министри, заместник-министри, депутати, областни управители, т.е. с тези, с които той управлява един мандат, а после НДСВ участва в тройната коалиция. Някои наблюдатели съзряха в това знак, че сбирката не е случайна и че е възможно Сакскобургготски да се кандидатира за президент. Засега той отрича, но пък традиционните му отговори са все така общи и неясни и могат да се тълкуват всякак. "Това са теми, които са извън целта и на срещата, и на моите намерения", заяви царят. По-късно в отговор на конкретен въпрос каза: "Цял живот съм бил в политиката. Човек може да продължи в нея и по друг начин, а не да действа от някакви специални длъжности", и определи слуховете за евентуална негова президентска кандидатура като спекулации.
Малко по-рано обаче настоящият съпредседател на НДСВ Станимир Илчев обяви, че желанието на огромното мнозинство от царистите е Симеон Сакскобургготски да се върне в политиката. Според него, за да бъде издигнат той за президент, трите основни партии в момента – ГЕРБ, БСП и ДПС, трябва да проведат консултации и "ако са честни, откровени и обективни, ще стигнат до извода, че Симеон е много подходящ за държавен глава".
“За ГЕРБ победата на тези избори има символическо значение, както и за всички други, защото на всички е ясно, че президентската институция не е реална власт, но тя има силно влияние върху подредбата или пренареждането на съотношението между основните политически сили. Може или да потвърди статуквото в изпълнителната власт, или да отвори предизборна обстановка за предсрочни парламентарни избори в страната”, коментира социологът Юрий Асланов маневрите по партийните форуми. Според него за президент отново се търси партийно лоялен кандидат, без да се оценяват предизвикателствата и рисковете пред страната. По думите му кандидатът трябва да покаже чувствителност и характер по вътрешните проблеми и да е с по-обединителен характер. Социологът изказа предположение, че е възможно ГЕРБ да изпадне в изолация и всички да играят срещу него на тези избори. Вероятно затова Борисов опипва почвата за обща обединителна кандидатура за партиите в управляващата коалиция.
