Когато разглеждаме факторите, които влияят на растежа на кредитите, и връзката между текущото икономическо развитие на страната и активността на банковия сектор, на първо място е ясно, че има както цикличен елемент в развитието на икономиката и на кредита, така и структурен дългосрочен елемент. Важно е да се знае – цикличната и структурната част се движат от различни фактори, а когато наблюдаваме данните в реално време, често е трудно да се разбере каква част от промените се дължат на циклични причини и каква на дългосрочни фактори. Затова аз ще разделя анализа на две. Първо, ще разгледам темата за цикличните фактори, които влияеха на кредитната активност през миналата година, и може ли да очакваме те да влияят и през тази година и в каква посока. И след това ще разгледам какви структурни фактори влияят върху предлагането на банковия кредит.
Първо ще се спра на три елемента. Те са факторите, които движат търсенето на кредит, факторите, които влияят на предлагането на кредит от страна на банковата система, и дали някакви парични политики могат да влияят краткосрочно или дългосрочно върху това и какво е измерението на банковата стабилност. Не всеки кредит по принцип е добър. Това сме го преживели и при бума в кредитирането, когато си мислим, че всичко е устойчиво, и след това след циклична корекция в развитието на икономиката разбираме, че някои кредити просто не е трябвало да бъдат отпускани.
Всички знаем кои са факторите и резултатите при развитието на икономиката през миналата година. Имахме растеж от 3%, който бе по-голям от очакванията. Той бе движен от два важни фактора. Единият бе външното търсене – имахме много силен ръст на износа. Вторият важен фактор бяха инвестициите. И тук е връзката с кредита, защото частта в инвестициите, която растеше по-бързо, бе публичните инвестиции, а не частните. Това бе обусловено от края на програмния период, когато голям брой проекти бяха завършени през последната година на периода. Практически голяма част от инвестициите са финансирани или с европейски фондове, или с онази част, която правителството дава като национално финансиране. Така че може да се каже, че банките са участвали косвено в това финансиране, като са купували облигации на правителството, и с тези пари то е успяло да реализира тези проекти по еврофондовете.
Други фактори през миналата година в структурата на растежа бе увеличението на заетостта. Това има значение от гледна точка на търсенето на кредита, доколкото увеличаването на заетите хора води до увеличаване на платежоспособните граждани, търсещи потребителски или жилищен кредит. Когато говорим за значителния спад на безработицата от 2.3% обаче, не можем да не вземем предвид, че има фактори, които водят до намаляване на безработицата, но не чрез увеличаване на броя на заетите. Такъв фактор например е свиването на работната сила. Това се случва при бързо застаряващо население, каквато тенденция има при нас, и това има дългосрочно влияние върху кредитния процес и икономическото развитие. Нашето е малко задлъжняло в сравнение със средното равнище за Европа. В същото време населението се свива заради застаряването и миграцията и това в дългосрочен план ще влияе както върху банковата, така и върху други системи – като пенсионната например. Така или иначе, ръстът на заетостта със всички споменати от мен условности бе благоприятно като тенденция за икономическото развитие.
Как обаче тези фактори влияят на предлагането и на търсенето на кредит. От гледна точка на предлагането ние виждаме, че има повече хора, които имат работа и повече фирми, които имат успешен износ. Но също така виждаме слаба инвестиционна активност от корпоративния сектор, и оттам – слабо търсене на кредити. Същата тенденция има и при домакинствата, където има повече хора, които отговарят на изискванията за получаване на кредит, но в същото време няма рязко увеличение на търсенето на кредити. Тук правя една уточнение. Когато гледаме механично данните в банковите баланси, виждаме, че кредитите за потребление и за покупка на жилище се свиват. Но това е измамно свиване, защото е повлияно от изнасяне на портфейли от баланса на банковата система вследствие на подготовката за прегледа на качеството на активите и по-голямото провизиране. Затова точният начин за преценка дали има ръст в кредитирането е да гледаме промяната в паричните потоци при отпуснатите заеми. Това са новоотпуснатите кредити и данните там показват, че на системно ниво при жилищното и при потребителското кредитиране имаме ръст. При заемите за корпоративния сектор няма увеличение на паричния поток, но няма и намаление. При него обаче трябва да се има предвид, че ако има преструктуриран и рефинансиран кредит, той се появява в статистиката като новоотпуснат и това води до замърсяване на данните.
Като си задаваме въпроса дали банковото предлагане е онзи фактор, който води до слабата динамика на кредита, трябва да имаме предвид кои фактори влияят на активното предлагане. Това е ликвидността и през миналата и тази година банките са свърхликвидни. Трябва да има капитал, а на системно ниво банковият сектор разполага със свърхкапитал, което означава че има излишък, който да посрещне увеличение на кредитирането. Имаме намаление на цената на финансирането, което ползват банките през намалението на цената на депозитите. Така че през миналата година нямаше фактор, който да потиска предлагането. Съществува един цикличен фактор и той е подготовката за прегледа на качеството на активите. Но ако приемем, че това е фактор, който потиска предлагането, той потиска предлагането на кредити, които или не са достатъчно добре обезпечени, или на кредити за финансиране на проекти, при които рисковият профил на клиента не е правилно оценен.
От страна на корпоративния сектор виждаме слабо търсене на кредит. Истинският въпрос обаче е защо инвестиционната активност на корпоративния сектор е толкова ниска. Причините за това са обект на голяма дискусия. Има много различни тези, но аз ще спомена само онази, в която вярвам. Инвестирането в средносрочен и дългосрочен период изисква определено ниво на сигурност. Външната среда не дава такава сигурност. Това, което се случи в еврозоната, в Китай и на развиващите се пазари през миналата година, не предполага стабилно външно търсене. Тъй като нашата икономика е силно зависима от външната среда, несигурността от там се пренася и спрямо нашия бизнес и не му дава перспективи за увеличаване на инвестициите. Има и още едно виждане за ниската инвестиционна активност и слабото търсене на кредити. То е, че нивото на задлъжнялост на отделни части от българския корпоративен сектор е над средното за страната, и поради тази причина те не могат да поемат нов дълг.
През тази година външната среда ще бъде още по несигурна и глобалният растеж и външното търсене ще бъдат по-слаби. За това има множество фактори – несигурността в Китай, нестабилността в Европа, бежанската криза. Но има още един фактор който е много важен в дългосочен план. Оказва се, че когато продължително време си държал много ниски лихвени проценти, е доста трудно след това да ги повиши. Това се доказва от случващото се в САЩ. Там имаме относително висок ръст на икономиката спрямо кризисните нива, но въпреки това Федералният резерв все не може да реализира очакваното повишение на лихвените нива. И като причини за това непрестанно се изтъкват външни фактури, които никога досега не са ползвани от Федералния резерв като аргумент при формирането на лихвената му политика. Доскоро той имаше мандат да следи единствено състоянието на американската икономика, а сега всички отлагания на лихвените проценти се отлагат със неблагоприятна външна среда, която косвено може да повлияе на заетостта и на състоянието на икономиката на САЩ. Оказва се, че когато дълго време си научил икономиката да работи с лихви по кредитите, близки до нулата, не е ясно каква част от тези кредити би била устойчива, когато се върнат дългосрочните устойчиви лихвени нива, които например за САЩ са 3.5% по операциите на Федералния резерв, което веднага води до 6% лихва по корпоративните кредити. Това има значение и за нас, тъй като ние сега навлизаме в цикъла на прекалено ниските лихви Затова управителят на БНБ обърна внимание на факта за оценката, която се прави сегашното отпускане на заеми с ниски лихви. Тези, които отпускат кредитите, трябва да са наясно, че сегашните ниски лихви са циклично явление, и те няма да се задържат завинаги на това ниво. От тази гледна точка при предоставянето на заеми много внимателно трябва да се прецени дали при увеличаване на лихвените равнища този ефект може автоматично да се пренася върху кредита съгласно подписания договор. Освен това кредиторът трябва да е наясно дали при едно увеличаване на лихвите неговият клиент ще продължи да е в състояние редовно да обслужва взетия заем. Това обаче е голяма дилема, защото когато дълго време имаш ниски лихвени равнища, които са потиснати не от структурни, а от политика на Централна банка – в случая ЕЦБ, тъй като текущо трябва да се изкарват доходи и да се генерира печалба, съществува много силен стимул банките да дават сега кредити на цена, която не отразява правилно нивото на поетия риск. Затова аз съм съгласен с тезата на управителя на БНБ, че в такава среда ниските темпове на растеж не са задължително нещо лошо. Защото повтарям, че сегашните ниски лихвени проценти са временни и не отразяват правилно риска в икономиката ни.
