Ще се спра на четири измерения, които са важни за формиране на общата картина на средата, в която живеем. Това са макроикономическият аспект, паричната политика, кредитният риск и краткосрочни и дългосрочни фактори. Първо за макроикономическото измерение и връзката между банковото кредитиране и икономическия ръст. Тя нито е еднозначна, нито е еднопосочна. Банковия кредит не е единственият фактор за икономическия растеж. Миналата година ръстът на БВП бе двойно по-голям от този през 2014-а при отрицателен растеж на кредитирането. Динамиката в кредитирането в конкретните условия зависи нетолкова от предлагането, колкото от търсенето. В крайна сметка реалният сектор е този, който предлага и изпълнява проектите, за които търси банкови заеми. Трябва се има предвид също така, че достъпът на реалния сектор до финансиране не се изчерпва само с банковия кредит. Брутният опериращ излишък продължава да бъде основният източник за финансиране на фирмите в България. Освен това много български фирми са поделения на чуждестранни компании и ползват кредитни линии от майките си. По последни данни около 50% от заемите, ползвани от фирмите в България, са свързани с чуждестранни инвестиции и външен дълг под формата на вътрешнофирмени заеми, докато кредитите от банки формират около 37% от заемния ресурс на фирмите у нас. Следователно ще повторя, че връзката между банковото кредитиране и ръста в икономиката не е еднопосочна и не е еднозначна. Инвестициите и потреблението са фактори за икономическия растеж, но те могат бъдат финансиране не само с банков кредит, но и от други източници както за фирмите, така и за домакинствата.
Второто важно измерение е връзката между паричната политика и банковото кредитиране. При нас тази връзка е опосредствана, тъй като в условията на валутен борд ние нямаме възможност да провеждаме дискреционна парична политика. Дори и най-големите банки, провеждащи парична политика, трудно постигат бързо и трайно увеличение на банковия кредит. Например провежданата от ЕЦБ политика на масирани количествени улеснения – а част от тази програма е насочена именно към увеличаване на кредитирането, независимо от големите очаквания кредитът в Еврозоната едва възвръща слаб положителен ръст.
Ако се върнем в България, въвеждането на отрицателни лихви по свръхрезервите на банките в БНБ от началото на тази година, което е пренасяне на паричната политика на ЕЦБ в страната ни, независимо че това решение не е проява на дискреционна политика, с която БНБ иска да накара банките да кредитират, то може да увеличи ценовия стимул при предлагането на банков кредит, който от своя страна би увеличил търсенето му. От всичко, което казах във връзка с това второ измерение, става ясно, че централните банки, в това число и в България, разполагат с ограничени възможности за стимулиране на ръста на кредитирането. Те са налице дори при дискреционна парична политика. Вследствие на това е много важно да се разбере, че ръстът на икономиката се нуждае от подкрепата на много други фактори освен на паричната политика. Такива структурни реформи като балансирана фискална политика са може би най-важните фактори за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката и за постигане на устойчив икономически растеж.
Третото измерение е свързано с кредитния риск. Банките трябва да оценяват този риск в съответствие с етапа на икономическия цикъл и да изискват от кредитополучателите адекватна цена за неговото поемане. Когато такава цена не може да бъде получена, по-добре е кредитът да не бъде отпускан. В този смисъл постигането на кредитен растеж не трябва да бъде самоцелно за сметка на недобро управление на кредитния риск. Мисля, че нашият и чуждестранният опит категорично подчертават извода, че ръстът на икономиката, който се движи предимно от кредити, е нездравословен. Този ръст обикновено е свързан с непокрит кредитен риск, който е предпоставка за дебалансиран растеж в цената на определени активи. И тук веднага идва примерът с цените на недвижимите имоти. Това може да заплаши финансовата стабилност и оттам да затрудни самия икономически растеж.
Един от основните изводи от глобалната финансова криза, а също и от опита, който имаме, е, че бързото и рязко нарастване на кредитирането, особено при несигурна макроикономическа среда, обикновено е лош знак за управлението на рисковете. Ако оставим външните примери, е достатъчно да споменем онова, което имахме като опит през 2014-а със силния кредитен растеж на КТБ преди нейното затваряне. За да обобщя, ще подчертая отново, че постигането на кредитен растеж не трябва да е за сметка на недобро управление на кредитния риск в отделните банки. И второто важно заключение е, че световният опит от годините на бума преди глобалната криза показва, че за икономиката не е здравословно ръстът да се движи предимно от кредитна експанзия.
Четвъртото измерение – краткосрочният срещу по-дългосрочния поглед в банковото кредитиране, е свързано с първите три измерения, за които вече говорих. Банковият кредит може да се влияе от конюнктурни фактори, някои от които да са с цикличен характер, свързан с икономическата среда. Но има фактори и събития, които могат да влияят върху предлагането на банков кредит в дългосрочен хоризонт. Фактор от текущата конюнктура, който влияе върху развитието на кредита, е въздържането от поемане на нови задължения и дори желанието за намаляване на вече поетите задължения от страна на фирмите и на домакинствата е несигурната икономическа среда. Друг такъв фактор са предприетите от банките действия по оптимизиране на балансите им чрез отписването и продажбата на кредити.
Примери за фактори с дългосрочен ефект върху растежа на кредита са продължителното понижение на лихвените проценти, високата ликвидност в банковата система, както и силната конкуренция между банките в България. Не мога да не отбележа в този контекст и прегледа на качеството на активите. Преобладава становището, че прегледът на активите и стрес-теста ще забавят кредитирането, и в това има определена истина. Но това е един краткосрочен и еднократен ефект. В този смисъл ефектът от прегледа на качеството на активите не бива да се опростява. В краткосрочен план наистина за прегледа банките са ангажирали значителен експертен и организационен ресурс, който иначе би се използвал за кредитиране. Друг ефект от прегледа е, че той стимулира банките допълнително да се фокусират върху адекватна оценка и покритие на кредитния риск. Процесите в икономиката обаче и влиянието на кредита върху тези процеси не трябва да се оценяват в изолирани периоди от три или шест месеца, а винаги в стратегически контекст. От позицията на този стратегически контекст прегледът на активите има за задача да постигне независима и консервативна оценка на качеството на банковите активи, която е необходима за пълното отразяване на кредитния риск в баланса на банковата система. След като преминат през целия процес, банките трябва да разполагат с капитал за адекватно покритие на рисковите им експозиции. Наличието на такова покритие заедно със съществуващата висока ликвидност в банковата система ще помогнат на банките да поемат нов риск. В този стратегически контекст в средносрочен и дългосрочен хоризонт очакваме силно положителен ефект от провеждането на прегледа на качеството на активите и на стрес-теста. В този смисъл е неправилно да се твърди, че прегледът на активите ще забави растежа на кредита и на икономиката. Това са краткотрайни временни ефекти.
В обобщение на всичко казано дотук ще подчертая, че банковото кредитиране е само един от възможните фактори за икономическия растеж. Освен това съществуват алтернативни на банковите източници за заемни средства за стимулиране на инвестициите и потреблението. От тази гледна точка цялата дискусия за икономическия растеж и връзката му с кредитирането трябва да отчита кохерентността на тези фактори и трябва да отчита, че тя не е еднозначна и еднопосочна. Второ, паричната политика на Централната банка не е достатъчна за създаването на всички необходими фактори за растеж на банковия кредит и на икономиката като цяло. Трето, доброто управления на кредитния риск е по-важно от самоцелното отчитане на статистика за растежа на банковото кредитиране. И накрая, но не на последно място, когато говорим за икономически растеж, стратегическият контекст е по-важен от еднократните или кратковременните фактори. В този смисъл, гледайки стратегически, както би трябвало да прави една Централна банка, очакваме провеждането на прегледа на качеството на активите и на стрес-теста да имат силно положителен ефект върху предлагането на банков кредит.
