"Мосак Фонсека" – в сделката за "Юрий Гагарин"
Сенчеста фирма ударно изкупува български предприятия, докато Националната агенция за приходите чака бомбастичните разкрития на структури като Международния консорциум на разследващите журналисти за офшорните връзки на политици и бизнесмени, за да се размърда. При това новопоявилият се "инвеститор" е не просто някаква фирма от Британските Вирджински острови, а анонимна компания, регистрирана от скандално нашумелите консултанти на "Мосак Фонсека" – същите, заради които гръмна скандалът, означен с името "Досиетата Панама". Но странно защо сега никой не говори за тях. А има много какво да се каже.
Вече е известен новият собственик на дела от 18%, който доскоро притежаваше Делян Пеевски в пловдивското акционерно дружество "Юрий Гагарин БТ" и продаде на 20 април. Това е "Дореко комерс" ЕООД, регистрирано преди три години с капитал 100 лева. Именно то е посочено като купувач в бюлетина на "Централен депозитар". Пак от него става ясно, че сделката е на стойност 6.78 млн. лева. Данните при този вид сделки се публикуват официално, тъй като надхвърлят 5%-ия праг на акционерно участие.
Агент по регистрацията на тази фирма, както вече бе казано, е "Мосак Фонсека & Ко" Лтд. (Mossak Fonseca & Co.) – клон на панамската консултантска компания, заради която в началото на април се разрази скандалът с офшорките.
Повече в новия брой на в."БАНКЕРЪ".
Горанов пак нарита "доведеното дете"
Това, което имаме като финансов министър (формулировка по Цв.Цветанов), изначално гледа с лошо око на частните пенсионни схеми в България. С високохуманен патос той мотивира станалото традиционно наритване на това "доведено през 2000-ата година дете" на модерната пенсионна реформа. Владислав Горанов за пореден път рецидивира в съзнателните си или несъзнателни опити да разклати доверието във втория пенсионен стълб – капиталовия. След полууспешния опит за източване на средствата от личните партиди в пенсионните фондове към НОИ чрез прословутото „право на избор“ преди време тези дни последва и логичното продължение на политиката на финансовото ведомство в тази сфера.
Министър Горанов поиска промени в Кодекса на социално осигуряване, според които парите, спестени в частните пенсионни фондове, на практика ще се национализират след смъртта на титуляря, вместо да остават за наследниците му. Те ще се изплащат не от индивидуални партиди, както е сега по закон, а от обща сметка. Промените ще засегнат хората, които ще се пенсионират след 2022 година. Ако идеята на финансовия министър се реализира, вместо парите, останали след смъртта на титулярите на сметките, да се дават на наследниците, те ще бъдат използвани за пенсионерите, които живеят по-дълго и вече са изчерпали средствата по собствените си партиди. Погледнато от камбанарията на Горанов – добре. Погледнато през интереса на осигуряващия се – картинката е плачевна. Защо, ще научите от страниците на финансовия седмичник.
Съшиха изборния Франкенщайн
След 15-часово заседание, около полунощ във вторник (26 април), депутатите приеха едни от най-спорните промени в Изборния кодекс – закон, който е не по-малко важен от този за държавния бюджет. Те утвърдиха задължителното гласуване със санкцията отписване от избирателните списъци при непускане на бюлетина без уважителни причини на два вота от един и същи вид. Този текст предизвика много спорове, но в крайна сметка беше приет така, както политическите сили се бяха договорили с премиера на спешна сбирка рано сутринта същия ден. Така просто се увеличава срокът, в който гражданинът има време да размисли и да реши дали ще ходи за гъби, или ще упражнява задължителното си право на глас. Защото задължителното гласуване вече е прието и си остава, ако не падне в Конституционния съд.
На двучасовата среща между Бойко Борисов и лидерите на партиите, подкрепящи правителството, бяха омекотени още няколко от препъникамъните в кодекса, които изостриха до кресчендо отношенията в коалицията. АБВ заплаши с напускане, а Реформаторите заговориха за бойкот. И въпреки че острите ръбове бяха позагладени, изборният закон си остана все така нефелен.
В сряда (27 април), недоспали и изморени, отново на многочасово заседание депутатите взеха и друго важно решение – в бюлетината да има квадратче „не подкрепям никого“. Как измениха Изборния кодекс четете новия брой на в. "БАНКЕРЪ".
Какво се крие зад хвалбите за Централна гара?
Слушайки думите на премиера Бойко Борисов, човек може си помисли, че е болен от шизофрения – една е държавата за властта и съвсем друга за хората. През два-три дни, казва Борисов, се откриват обекти, за които българите са мечтали с години да ги видят завършени и в подходящ вид. "20 години тухла върху тухла нямаше сложена за обществено значими проекти", продължава министър-председателят при откриването на обновената Централна гара в София. Не че не е прав за последното и не че ремонтът на мрачния и смърдящ бетонен цирей в центъра на столицата не беше належащ. Но еуфорията и рязането на лентички изкривяват доста фактите. Този за забавянето на проекта например беше тотално пренебрегнат – по план обновлението трябваше да приключи до края на 2015-а, после срокът беше удължен до 22 март, а в крайна сметка официалното откриване се случи на 26 април. Да чухте нещо за санкции? Няма и да чуете, защото генералният директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" Милчо Ламбрев си има обяснение – при подготовката на заданието за ремонта не е било взето предвид увеличението на влаковия трафик, който пречел на работниците и отнемал от времето им за работа. Затова не само че няма да има глоби, но и на изпълнителя "ГБС – Централна гара", в който влизат "Главболгарстрой" и "Водстрой 98", ще се дадат допълнително над 4 млн. лева. Какво се договориха в статията във в."БАНКЕРЪ".
