Футболният гранд "Барселона" се намира в сериозна финансова криза, съдейки по последните информации в авторитетни европейски медии. Вероятно това е и една от основните причини за неубедителното представяне на отбора напоследък. През април каталунците изпаднаха в лоша серия, като спечелиха само една точка в четири поредни мача от първенството, а междувременно бяха отстранени в Шампионската лига от Атлетико (Мадрид).
Две са основните причини за финансовите неудачи на именития клуб. Парадоксално, първата е свързана с големите успехи от миналия сезон. Бонусите на футболистите, договорени с ръководството още от времето на треньора Хосеп Гуардиола, бяха в размер на колосалните 53 млн. евро за спечелването на Шампионската лига, титлата и Купата на Испания. Само че началниците бяха предвидили в бюджета единствено 25-те млн. евро за първото място в Примера, а остатъкът дойде като непредвиден разход.
Като цяло голямото финансово предизвикателство в "Барселона" през последните години са огромните заплати на звездите. За възнагражденията на играчи, треньори и персонал отиват 73% от доходите, което превишава значително числата, предписани в клубната стратегия. Иначе приходите си остават все така високи. Само от телевизионни права "Барселона" взима 140 млн. евро, а общо за миналия сезон в счетоводството са постъпили 608 млн. евро. Отделно се подготвя нов спонсорски договор с "Найки" срещу 100 млн. евро на година. При все това заради високите възнаграждения клубът увеличи общия си дълг до 128 млн. евро.
Заплатата само на аржентинската звезда Лео Меси в момента е 22.8 млн. евро. на сезон. Според някои информации обаче през следващия сезон той ще увеличи доходите си до космическите 39.4 млн. евро, тъй като това е фиксирано като специална клауза в договора му. Брутната заплата на другата голяма звезда Неймар пък е 5 млн. евро на година, стана ясно от контракта му, който беше разкрит неотдавна от Football Leaks. Разбира се, отделно са многото бонуси, от които възнаграждението му се увеличава. За петте си години в "Барселона" Неймар трябва да получи от заплати и премии поне 49.5 млн. евро.
Другият основен финансов проблем е предстоящата реконструкция на легендарния стадион "Камп Ноу". Налага се спешно да се осигурят 360 млн. евро за начало на ремонтн
ите работи. Въпреки че каталунците се отказаха от строежа на чисто нов стадион на стойност 1.2 млрд. евро, изглежда, че дори и реконструкцията ще е сериозно финансово бреме за тях. Предвидено е работата по обновяването на "Камп Ноу" да започне през 2017-а и да завърши за началото на сезон 2021/2022, като ще струва общо около 750 млн. евро. Съоръжението ще е изцяло покрито и кaпацитетът му ще бъде увеличен от 99 354 на 105 000 души. Клубът планира да вземе чрез банкови кредити 200 млн. евро, а също да продаде името на стадиона за 150 млн. евро. Останалата част от парите ще бъдат покрити от съществуващите фондове. За изпълнител на проекта беше избрана японската компания Nikken Sekkei, съвместно с каталунското архитектурно студио "Паскуал и Аусио".
Любопитен факт е, че именно строежът на "Камп Ноу" едва не е довел "Барселона" до фалит в края на 50-те години на миналия век. Преди да се пренесе на сегашната си арена през 1957 г., "Барса" играе на стадион "Камп де Лес Кортс", построен по изричното настояване на основателя й Жоан Гампер. След като на няколко пъти е разширявано, старото съоръжение достига капацитет от 60 000 места. Но това се оказва недостатъчно за желаещите да гледат на живо един от най-великите отбори на "Барса" в историята. Предвождан от гениалния унгарец Ладислав Кубала, тимът печели в периода 1951-1953-а всички възможни трофеи в испанския футбол. Напливът от зрители е толкова голям, че ръководството е поставено пред дилемата дали да се опита още веднъж да разшири "Камп де Лес Кортс", или да построи нова арена. Тогавашният президент Агустин Монтал е за първия вариант, но наследникът му Енрике Марти успява да убеди колегите си, че отборът се нуждае от друг, по-голям дом. За крайното решение надделява фактът, че през 1947-а омразният съперник "Реал" Мадрид се е сдобил с изключително модерния за времето си стадион "Сантяго Бернабеу".
Първата копка на 93-хилядния "Камп Ноу" е направена на 28 март 1954-а пред многолюдна тълпа, но предвиденият бюджет от 67 млн. песети (около 400 000 евро днешни пари) се оказва крайно недостатъчен. До тържественото откриване проектът се е оскъпил с над 400% и е достигнал немислимата за онази епоха стойност от 288 млн. песети. Над 50 млн. са взети като заем от феновете, които официално членуват в клуба. Дълговете обаче се оказват непосилни и каталунците вървят със самоубийствена увереност по пътя към фалита. Най-лошото е, че планът, с който ръководството първоначално възнамерява да покрие мащабната инвестиция, среща неочаквани трудности. Идеята на шефовете е да продадат терена, върху който се намира старият стадион "Камп де Лес Кортс", след което той да бъде разрушен и на негово място да се построят жилищни сгради. Въпреки уверението на кметството, че документите за подобна сделка са изрядни, излиза точно обратното. Според тогавашните закони на въпросния периметър земя няма как да се строят жилищни кооперации. С други думи, теренът трябва да бъде рекласифициран, тоест да му бъде издаден необходимият нов статут. Докато трае въпросната бюрократична драма, "Барса" вече е започнала да играе на новия си стадион, а дълговете се трупат лавинообразно.
Макар всички да наричат съоръжението "Камп Ноу", което на каталунски означава "ново игрище", това не е официалното име, с което то е вписано във футболните регистри ("Камп Ноу" е официализирано чак през 2000 г.). В първите години от съществуването си арената се казва "Естадио Барселона", тъй като използването на каталунския език е забранено от режима на генералисимус Франсиско Франко. Смятан за покровител на "Реал" Мадрид, диктаторът е една от най-мразените личности в Каталуня. Но точно той се превръща в неочакван спасител на новия футболен дом на "Барселона", а и на самия клуб.
Казусът със земята под "Камп де Лес Кортс" се проточва цели осем години в периода 1957-1965-а. За да се наложи накрая сформирането на специална комисия, председателствана от Франко, която да разреши продажбата на терена. От сделката "Барселона" изкарва над 200 млн. песети и с тях успява да покрие голяма част от дълговете си. Тимът и новият стадион са спасени.
Дали по подобен щастлив начин "Барса" ще преодолее и сегашната финансова криза, предстои да разберем. Едно е сигурно – безоблачните финансови дни за каталунците приключиха.
