Една от най-атрактивните дейности за публичните институции е почти замряла. Държавата и общините са свели до минимум обявяването на обществени поръчки през последните две седмици. От 15 април насам са пуснати символичните 18 процедури. А обикновено се обявяват по около 150 търга на седмица.
За грандиозния крах, разбира се, си има причина. И тя е влезлият в сила (на 15 април) изцяло нов Закон за обществените поръчки. Той трябваше да направи процеса по харченето на публични пари по-прозрачен и ефективен, но, изглежда, възложителите се уплашиха. И точно с идеята да си спестят тази прозрачност повечето ведомства избързаха да хванат последната възможност за прилагането на старите разпоредби. Така в четирите работни дни преди 15 април те са успели да пуснат 1476 обществени поръчки и още 714 публични покани. Това е десет пъти повече, отколкото в седмиците, когато не влизат в сила нови нормативни текстове. Само на 14 април са обявени 631 поръчки – почти колкото са резултатите за целия март. Ден по-рано е даден старт на още 445 процедури.
По всяка вероятност този застой ще продължи поне още няколко месеца, тъй като са необходими редица допълнителни неща за прилагането на новите изисквания. Всички ведомства например трябва да приемат общи стандарти на договорите и да въведат Единна декларация за обществени поръчки. Новите разпоредби изискват и разделянето на търговете на обособени позиции, за да се улесни участието на по-малките фирми. Въвеждат се също нови критерии за "икономически най-изгодна оферта", като по-силен акцент е поставен върху качеството, екологичните норми, социалните аспекти или иновациите. Изменя се и схемата за т.нар. договаряне без предварително публикуване на обявление, при което няма реална надпревара между кандидатите, а възложителят еднолично решава на кого да възложи съответната задача.
Но може би най-същественото е, че се въвежда електронизацията на целия процес – от обявяване до приключване на конкурсите, включително и обменът на информация между възложителите и участниците в надпреварата. Това ще стане чрез използване на единна, централизирана платформа за обществени поръчки, стимулиране на централизираното възлагане, развитието и въвеждането на нови форми като динамични системи за покупки и електронни каталози. По този начин субективната намеса ще бъде сведена до минимум, което не е много по вкуса на чиновниците.
