Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите, както и низходящите и възходящите от втора степен? На този въпрос ще отговорят с тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Тълкувателното дело е образувано по предложение на шефовете на двете колегии Красимир Влахов и Дария Проданова, които са установили, че е налице необходимост от допълване и надграждане на съдебната практика по въпроса.
Актуалната задължителна съдебна практика, която определя кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение при смърт на техен близък, е отпреди повече от 30 години. Тя е формирана с постановления на Пленума на Върховния съд № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г.
Според постановленията право на обезщетение имат съпругът, лицата, живеещи на съпружески начала с пострадалия, както и най-близките му роднини – низходящи и възходящи от първа степен и взетите за осиновяване, но неосиновени деца, отбелязва "Правен свят".
"От приемането на посочените постановления на Пленума на Върховния съд са изминали повече от 30 години. Предварителното изключване от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, на роднини, с които починалият може да е имал особена емоционална връзка, освен че е житейски неоправдано, съставлява и значително по-стеснително тълкуване на понятието за близки роднини на лица – жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част от европейските страни. Особени затруднения в практиката поражда изключването от кръга на братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен – внуци и баби и дядовци. По отношение на роднини с по-далечно родство анализът на съдебната практика показва, че претенции, предявени от тях, са изключение", пише в предложението на Влахов и Проданова за образуване на делото.
