Фарс и скандали в парламента

Парламент Данаил Кирилов

Народните представители от БСП и ДПС поискаха оставката на председателя на правната комисия в парламента Данаил Кирилов заради настъпилия хаос около приемането на поправките в Изборния кодекс. В петък (28 април) избухна голям скандал заради фантомно заседание на комисията и фалшив доклад по спорните изборни изменения за секциите в чужбина. От опозицията се оплакаха, че са обикаляли кулоарите и не могли да намерят къде протичат обсъжданията, а под последната редакция на доклада се мъдреха само шест депутатски подписа – на реформаторите Димитър Делчев и Петър Славов, Явор Нотев от "Атака", Христиан Митев и Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт, както и на председателя Данаил Кирилов. Те обаче са недостатъчни за кворум, който е от минимум седем души.

Първи протестираха хората на Доган. Към тях се присъединиха социалистите в лицето на заместник-председателя на парламента Янаки Стоилов. Патриотите пък признаха, че и те се лутали да търсят къде е заседанието, но го намерили. "Това е фалшификат! Това е фарс! – развика се Четин Казак за новия доклад.- Нито аз, нито колегите ми сме присъствали. Ние този доклад не сме обсъждали, за нас това е фалшификат!“

"Какви са тези криминални заседания, такива не си е позволявала даже г-жа Искра Фидосова!", подкрепи го другият юрист от ДПС Хамид Хамид.

И докато председателят на парламента Цецка Цачева се опитваше да въведе ред в залата и да тушира напрежението, изведнъж самият Данаил Кирилов се изцепи от трибуната: "Заседание на правната комисия нямаше". И си призна, че и той търсил членовете й, но продължи да настоява, че всички са били уведомени. "Ние не сме били уведомени, правната комисия не се е събирала, няма как от името на правната комисия да има доклад", възмути се левият депутат Филип Попов. Патриотът Емил Димитров-Ревизоро се опита с голи гърди да защити управляващите от конфуза, като заяви, че и той издирвал комисията, но за разлика от колегите си от ДПС Четин Казак, Хамид Хамид и Митхат Метин, бил по-настоятелен и я открил в кабинета на заместник парламентарния шеф Димитър Главчев.  

Оказа се обаче, че и от мнозинството не знаеха за такова заседание, затова Манол Генов от БСП поиска от Цачева да накаже Ревизоро за лъжа. Независимият Георги Кадиев пък направо настоя да се сезира Конституционният съд заради опита да се представи, че е имало заседание. В това време депутатите от БСП и ДПС тропаха по банките с викове „Оставка!“ към Данаил Кирилов.

"Поради шум в залата, поради безредиците в залата – 30 минути прекъсване", намери изход от ситуацията Цачева. Веднага след това правната комисия се събра вече официално на заседание в зала „Запад“. След паузата т. нар. фалшив доклад стана редовен документ и бе внесен за разглеждане в пленарната зала. Но БСП и ДПС напуснаха в знак на протест, тъй като беше отклонено предложението им разглеждането да стане след празниците.

На 27 април късно вечерта депутатите приеха текстове, свързани с електронното гласуване по интернет. Според тях то трябва да бъде проведено експериментално три пъти след 1 януари 2018-а и ако сработи без грешка, ще бъде въведено на вота за евродепутати през 2019-а. Промените предвиждат още експерименталното електронно гласуване да се провежда в до 20 избирателни секции, които ще се определят чрез жребий от ЦИК. Гражданите, които искат да дадат гласа си по електронен път, трябва да заявят това на специално изготвен за целта сайт. Тъй като гласуването е експериментално, гласовете по интернет няма да се вземат предвид при определяне на резултатите от изборите. Всеки избирател, който е гласувал онлайн, ще може да пусне и хартиена бюлетина.

В преходните и заключителните разпоредби на ремонтирания Изборен кодекс пък е записано, че към Министерския съвет ще се създаде специализиран орган, който ще се грижи за техническото осигуряване при провеждането на гласуването по интернет. Паролата за това ще се получава по два начина – чрез препоръчано писмо на посочен пощенски адрес или лично чрез общинската администрация по постоянен адрес или адрес на пребиваване. По време на гласуването избирателят ще може да промени трикратно своя вот преди окончателното му потвърждаване. "Това е една гаранция за неупражняване на вот под натиск", обясни Петър Славов от Реформаторския блок. А народният представител от БСП Филип Попов нарече промените за въвеждане на онлайн гласуване „скъпоструваща електронна игра”, която ще се плаща от бюджета.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст