Един селекционер на националния ни футболен отбор навремето изрече култовата фраза: "Ютията се отлепи от дъното". Същото може да кажем сега и за българската енергетика, след като през седмицата ресорният министър Теменужка Петкова представи резултатите за миналата година на фирмите, които влизат под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ). По думите й към края на 2015-а групата бележи обрат във финансовите си резултати и отчита печалба от 29.5 млн. лева. Това е подобрение с 306.9 млн. лв. в сравнение с 2014-а, когато държавната енергетика бе на загуба от 277.4 млн. лева.
Основната заслуга е на поредицата от законодателни мерки, които управляващите взеха, за да намалят загубите от регулирана дейност на Националната електрическа компания (НЕК). Дружеството, което изпълнява функциите на обществен доставчик и единствен купувач по силата на Закона за енергетиката, отчита значително свиване на пасива си до 196.7 млн. лв. през 2015-а спрямо 2014-а, когато отрицателният резултат бе колосалните 586.9 млн. лева. Промените в енергийния закон са дали възможност на НЕК да покрие напълно разходите от дейността си и да започне да компенсира дефицита, натрупан в предишните години. Става дума най-вече за плащанията от 163 млн. лв. от държавния фонд за сигурност на електроенергийната система, където влизат приходите от продажбата на държавните парникови емисии и от 5-процентния налог от продажбите на всички електроцентрали у нас. Необходимо е също така да се отбележи, че тенденцията за подобряване на финансовия резултат на НЕК се запазва и през първото тримесечие на тази година, като компанията отчита положителен финансов резултат, възлизащ на 39 млн. лева.
Традиционно доброто си представяне запазва АЕЦ "Козлодуй". Първа атомна увеличава печалбата си на 82.434 млн. лв. в сравнение със 77.724 млн. лв. година по-рано, като това се дължи преди всичко на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране да намали квотата електроенергия, която тя е длъжна да продава за бита. Разликата е била пласирана на свободния пазар, където цените са по-високи. "Това е практическо доказателство, че борсата съдейства за подобряване на финансовото състояние на най-големия производител на електроенергия в страната. Много е важно ядрената централа да е в добро финансово здраве, тъй като има да обезпечава програма по удължаването на живота на двата реактора", заяви министър Петкова.
По последни данни от енергийното министерство удължаването на живота на пети и шести блок ще струва 360 млн. евро. От тях 120 млн. евро са за дейностите по повишаване на проектната топлинна мощност на реакторите до 104%, като финансирането ще бъде осигурено изцяло със собствени средства на АЕЦ-а.
Изключително добре се представя и Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Благодарение и на увеличените такси за пренос на енергия той е приключил 2015-а с печалба от 63.124 млн. лв., което е над три пъти повече от предишната година. Петкова отбеляза, че това е рекорден ръст на печалбата на оператора и тя ще бъде използвана за модернизация на неговата мрежа.
Преди време в интервю за "БАНКЕРЪ" изпълнителният директор на дружеството Иван Йотов каза, че най-важните проекти, които трябва да бъдат реализирани, за да се подобри още повече сигурността на енергийната ни система, са изграждането на нов 400-киловолтов електропровод между България и Гърция, удвояване на електропроводите по направлението Пловдив – "Марица-изток" – Бургас и Бургас – Варна, реконструкцията на част от мрежата 110 киловолта в югоизточната част на страната, както и на тази в София и Благоевград. По този начин щяло да се реши част от проблема с изнасянето на произведения ток от ветропарковете в Североизточна България, а също да се подобри захранването на столицата и в района на Северозападна България.
Сред отличниците се нареждат и газовите дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Търговецът на синьо гориво увеличава печалбата си близо четири пъти и тя вече е 20.4 млн. лв. – с 15.2 млн. лв. повече спрямо 2014-а. Той отчита и ръст на събираемостта на вземанията си, които намаляват с 68.4 млн. лв. – до 291.7 млн. лева. "Булгартрансгаз" пък е на плюс с 93.2 млн. лева. Негов основен приоритет и през тази година остава реализирането на инвестиционната програма, насочена към рехабилитация и модернизиране на газопреносната мрежа и осъществяването на проектите за увеличаване на нейния капацитет.
На другия полюс е държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Една от най-печелившите до неотдавна държавни фирми влошава финансовото си състояние и загубата й през 2015-а е скочила от 35 млн. лв. на 72 милиона. Голямото бреме за дружеството са т.нар. парникови квоти, с които покрива изхвърлените в атмосферата вредни вещества. Миналата година разходите на централата за въглеродни емисии са били 120 млн. лв. и предвид новите договорености от Париж за опазването на климата те ще нарастват. Според Теменужка Петкова се работи за предприемане на мерки за технологичното подобряване на ТЕЦ-а, за да се намали допълнително количеството на изхвърляните вредни газове.
Не са особено добре финансово и "Мини Марица-изток", чиято печалба е паднала до 2.63 млн. лв., при 4.34 млн. лв. през 2014-а. Липсата на ликвидни средства не позволява на предприятието да инвестира в разкриването на нови пластове от въглищното находище.
Ще е интересно дали положителната тенденция ще се запази и ще изведе сектора до там, където беше преди десетина години, или под тежестта на многобройни лобита и интереси отново ще заоре обратно в тинята. До голяма степен отговорът ще е ясен към края на тази година, когато вече ще има резултати и от работата на либерализирания пазар на ток. А от този по-реалистичен показател едва ли има.
Авоари
По сметките на "Българския енергиен холдинг" през седмицата постъпи мостовият заем за 535 млн. евро, отпуснат от консорциума между "Джей Пи Морган", италианската "Банка Ай Ем Ай" и китайската "Бенк ъф Чайна", предназначен за покриването на задълженията на НЕК към двете американски електроцентрали в комплекса "Марица-изток" – "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3".
Взетата сума е под търсените до 650 млн. евро, но е напълно достатъчна за разплащането с американските компании, увери министър Теменужка Петкова. По последни данни "КонтурГлобал" има да получава 501 млн. лв., а "Ей И Ес" – 588 млн. лв., но в сумите влизат и парите, които те дължат на "Мини Марица-изток". От общата сума са удържани 364 млн. лв., а останалите бяха преведени на НЕК, която от своя страна ги плати на двата ТЕЦ-а.
Съгласно подписаното през април миналата година споразумение цената за разполагаемост на мощностите ще се намали с 14 % за "Ей И Ес" и с 15% при "КонтурГлобал". По-ниските цени ще влязат в сила от 1 май 2016-а и ще пестят на НЕК 97 млн. лв. годишно. Петкова не пожела да коментира параметрите на кредита, тъй като били търговска тайна, само спомена, че лихвите отговаряли на днешните пазарни условия и били под договореното 4.25 на сто оскъпяване при предишния облигационен заем на БЕХ, взет през октомври 2013-а.
