Г-н Иванов, по всичко личи, че ви очаква труден „развод“ с другия ви съакционер „Газпром“. Защо се стигна до тази абсурдна ситуация двама доскорошни партньори да водят съдебни дела?
Няма нищо необичайно или пък толкова интересно за обществеността в отношенията между двама акционери. Просто след 20-годишно партньорство явно взаимните добавени стойности за всеки от тях не са в съответствие с днешните им визии за бъдещо развитие и те решиха да се фокусират по отделно върху своите проекти.
В подобни процеси обикновено възникват някакви противоречия и търговски спорове, като в едно цивилизовано общество подобни спорове се решават в компетентните за това институции. Аз съм почти убеден, че скоро тази сделка и всички спорни въпроси около нея ще бъдат приключени и ние отново ще се върнем към далеч по-важните за обществото въпроси, каквито са все по-нарастващите ценови предимства на природния газ пред всички други енергии и предстоящата масова газификация на българските домакинства.
2. Има ли апетити да се изземе бизнесът на „Овергаз Инк“ с едни като че ли позабравени през последните години силови похвати?
Със сигурност ситуацията около новогодишната нощ показваше подобни признаци. Станахме свидетели на превратно тълкуване на документи и манипулативни послания към обществото. За нас беше изключително полезен тест, както на готовността на компанията да реагира в подобни ситуации, така и на доверието на нашите клиенти към нас. В продължение на три седмици в началото на 2016 г. ние получихме категоричната подкрепа на хиляди наши потребители, на които очевидно им е писнало от подобни скандализиращи обществото със своето поведение нахалници. В крайна сметка дори и премиерът призна, че е станал обект на някаква нездрава интрига, а пък проверката на Комисията за енергийно и водно регулиране показа, че Овергаз изпълнява своите лицензионни задължения. Последното не е изненада и в този смисъл, като че ли не беше и новина.
3. Кога очаквате резултати от сигналите, които изпратихте до Европейската комисия заради спрените в края на миналата година доставки на газ от страна на „Газпром“?
Ние всъщност не поискахме от Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия нищо повече от това да ни съдейства в стремежа ни да помогнем на нашите руски партньори да не правят грешката да спрат да изпълняват действащия си договор за доставки на природен газ с нас. Екипът на ГД „Конкуренция“ обаче реши да започне разследване по случая, което в момента тече. В този смисъл не мога да кажа нищо повече, както по отношение на сроковете, така и по отношение на очаквания резултат.
Но считам за изключително важно да подчертая, че Овергаз няма за цел санкционирането на един или друг участник на пазара. Това важи и за сигналите, които подадохме в ЕК през 2009 г. за непазарното поведение на газовите компании, които са под контрола на държавата. За нас е важно да се променят условията и единственият съдник да са клиентите и търсенето, т.е. самият пазар. Ако отворените по нашите сигнали случаи приключат само със санкции, това със сигурност няма да добави стойност към развитието на пазара. Ние очакваме повече от това.
4.Предстои либерализация на газовия пазар. Няма ли обаче да остане тя само на хартия, при положение че на практика имаме един единствен доставчик на синьо гориво в лицето на „Булгаргаз“ и една голяма компания като „Овергаз Инк“ при дистрибуцията, която мнозина определят като монополист в сектора?
Тук ще си позволя да не се съглася с първата част от въпроса. Либерализацията на хартия НЕ предстои. Тя „на хартия“ се случи през месец юли 2007 година. За съжаление обаче много малки са приликите между свободните газови пазари и българския пазар. За периода от 2007 г. досега сме свидетели на редица събития, които доказват, че държавата не може да се раздели с конфликта си на интереси между това да е автор на политики и регулатор, от една страна, и това да е собственик на предприятия с важни роли и монополни позиции на българския пазар, от друга.
Вие обаче във въпроса си споменахте един изкуствено наложен монополист и една компания, която е с изключителни права само по отношение на услугите, които предоставя през своята газоразпределителна инфраструктура. За разлика от Овергаз, който е газоразпределително предприятие и притежава изключителни права за около 20% от територията на страната, „Булгаргаз“ не разполага с никаква инфраструктура, но е с изкуствено поддържана от държавата монополна позиция за целия пазар в страната. Това е дружество, което просто купува и продава газ. И докато за безалтернативната позиция на един собственик на газоразпределителна мрежа, какъвто е Овергаз, има обективни причини (обществото няма интерес до един и същи клиент да стигат две газови тръби), то за изкуствено наложената монополна позиция на „Булгаргаз“ няма други обяснения, освен стремежа на държавата да държи този пазар изцяло в свои ръце.
5. Не закъсня ли твърде много изграждането на прословутите интерконекторни връзки със съседните държави?
Закъснението е факт. За причините трябва да попитате този, на когото бяха отредени правата да ги изгради, притежава и управлява – държавата.
6. Последователно през последните години Вие самият сте заявявал, че у нас постоянно ставаме свидетели на наличието на конфликт на интереси между държавата – собственик на играч на пазара, от една страна, и държавата – автор на политики и регулатор, от друга страна. Какви са последиците от този конфликт за пазара и останалите играчи на него?
Рано или късно тази ситуация на пазара ще бъде променена. Няма да е лесно в никакъв случай, особено като се има предвид от каква позиция започва либерализацията в България. Фактите към момента са следните:
Газопреносната мрежа е собственост на държавно предприятие.
100% от газа в България се внася и доставя от държавно предприятие.
Единственото газово хранилище в страната е собственост на държавно предприятие.
Държавната компания за доставки на газ единствена се ползва с привилегията да съхранява газ в газовото хранилище.
100% от газа, добиван на българска територия, се изкупува от държавно предприятие.
За всички интерконектори отговарят държавни компании.
Сами виждате колко много държава има около нас. Ако е вярно определението за ценните неща, а именно, че те са едновременно полезни и оскъдни, то нашата държава май няма как да попадне между ценните, защото със сигурност не е толкова оскъдна в пазарния живот, колкото би трябвало да бъде. Дали е полезна, можете да си отговорите сами. Със сигурност мога да кажа, че държавите с най-либералните и конкурентни пазари нямат нито цент участие в каквато и да е енергийна компания. И това със сигурност не е случайно съвпадение.
7.Основният проблем за битовата газификация е прекалено високата първоначална инвестиция, която трябва да се направи. Как може да бъде решен той?
Природния газ може да заеме своето заслужено място в енергопотреблението на българските домакинства единствено, ако бъдат оценени обективно всички негови предимства. Ето няколко интересни факта:
България губи повече от половината първична енергия в процесите на преобразуване и пренос. И това е резултат основно от големия дял на електричеството в потреблението на енергия при домакинствата. Трябва да знаем, че когато използваме ел.енергия, от контакта ние получаваме едва 22% от вложената в централите първична енергия под формата на горива. Държавите с масова битова газификация нямат подобен проблем.
Българската икономика харчи от 5 до 7 пъти повече енергия за единица БВП в сравнение със страните от ЕС. Газифицираните държави нямат този проблем.
България заема водещите места в класациите по лошо качество на въздуха. Газифицираните държави отново нямат този проблем.
Виждате по колко много неща отстъпваме на средните нива в ЕС, защото не сме газифицирали „битовата си енергетика“. Трябва да се знае, че първоначалната инвестиция не може да бъде квалифицирана като висока или ниска. Тя е ефективна, защото се откупува от реализираните ползи при домакинствата за кратък период. За съжаление не всяко българско домакинство разсъждава като предприемач и не може да направи само пълна оценка на разходите и ползите от газификацията. Някои ползи се виждат на малко по-макро ниво.
Статистиките обаче сочат, че:
И в момента газът е най-евтината енергия в България, както за домакинствата (над два пъти по-евтина от електроенергията), така и за индустрията. И тази тенденция е дългосрочно гарантирана.
Газът е най-ефективният инструмент за дългосрочно справяне с проблема за фините прахови частици в големите български градове. Само за миналата година клиентите на Овергаз спестиха отделянето в атмосферата на над 20 000 тона вредни емисии, защото са избрали да заменят дървата и въглищата с природен газ.
Средната месечна сметка на тричленно домакинство, което отоплява жилище от 70-90 квадрата, през този сезон е била под 100 лева, като това включва и използването на газ за готвене и топла вода. Това е основната причина, поради която само тази зима това семейство е спестило над 600 лева, заменяйки електроенергията със синьо гориво.
Благодарение на това, че в цялата страна са газифицирани няколкостотин училища и детски градини, средно спестените разходи за енергия за 2015 г. са над 110 лева за едно дете, посещаващо детска градина, и близо 130 лева на един ученик, пак заради значително по-ниската цена на синьото гориво в сравнение с нафтата за отопление.
На фона на толкова много обективни доказателства за предимствата на природния газ изоставането от средноевропейските нива на газификация е факт. А едно от основните предназначения на еврофондовете е да бъдат инвестирани с цел компенсиране на изоставанията и елиминиране на разликите между страните-членки. Ето защо при толкова очевидни и доказани ползи, от една страна, и наличието на финансов ресурс, от друга, е въпрос единствено на управленски умения и нюх на нашите политици към решения, които гарантират устойчиво развитие, за да бъдат насочени част от средствата по европрограми за подпомагане на българските домакинства за газификация. Това, разбира се, не означава, че газификацията няма да се случи без финансово подпомагане. Но е в интерес на обществото това да стане по-бързо.
8. Вие като специалист в газовата сфера какво мислите за проекта за изграждане на газов хъб на българска територия?
Има място за такъв проект, ако бъде интелигентно конструиран. Засега като че ли политиката в говоренето е повече от бизнес логиката. Аз мисля, че българските политици по-скоро трябва да променят приоритетите си и да обръщат повече внимание на бързото развитие на вътрешния пазар и да направят всичко необходимо за стимулиране на битовата газификация. Ако не го правят, възниква логичният въпрос защо толкова много говорят за проекти, свързани с преноса на газ през България? И не означава ли това, че мислят повече за това как да осигурят повече предимства на газа за други икономики, отколкото за българската? Все пак да не забравяме, че проекти като газовия хъб са предназначени да задоволят търсенето на газ в държави, където битовата газификация е вече факт за 100% от домакинства.
