Три съдилища оспорват правилата за оценка на натовареността на магистратите, приети от Висшия съдебен съвет с амбицията да направят по-справедливо разпределението на делата между съдиите. Жалбите са подадени от съдии в административните съдилища в Плевен, Велико Търново и Стара Загора. На 21 април състав на Върховния административен съд е оставил без движение образуваното дело до внасянето на държавна такса за разглеждането на жалбите. Но след това битката се очертава да бъде кървава.
Съдиите настояват правилата да бъдат обявени за "нищожни" или поне отменени като незаконосъобразни. А основания за това има колкото щеш – дори само заради факта, че специално по отношение на определянето на сложността на административните дела са допуснати твърде много гафове. Направено е и искане за спиране на изпълнението на новите правила – по това искане съдът ще трябва да се произнесе отделно.
В момента натовареността на магистратите се отчита само според бройките дела, които минават през ръцете им. Това обаче съвсем не е обективен критерий, защото делата никога не са еднакви по тежест: няма как да се сравни например сложността на едно дело за изнасилване с тази срещу заловен шофьор без книжка. Освен това този порочен начин на отчитане подтиква шефовете на прокуратури и на съдилища да правят откровени шашми със статистиката, само и само да "надуят" бройките на делата и да се изкарат далеч по-работни, отколкото реално са. В резултат се пораждат откровени безумия: ако на границата заловят автобус с нелегални афганистанци например, вместо едно дело – се образуват 20 отделни – срещу всеки чужденец, а после се отчитат и 20 отделни одобрени споразумения.
В резултат на "стъкмистиката" в някои съдилища в страната магистратите са на целогодишен курорт – имат по 3-4 дела месечно, останалото са просто кухи бройки, измислена дейност. Другаде пък се гърчат под тежестта на папките и пишат присъди и решения на конвейер – включително в събота, в неделя и по национални празници, само и само да могат да се вместят в сроковете за произнасяне.
В далечната 2012 г., когато сегашните членове на ВСС встъпваха в длъжност, осигуряването на равномерна натовареност за магистратите в страната бе изведено като приоритет. Отидоха си обаче цели три години, преди да се пръкне някакво предложение.
Новите правила, които Висшият съдебен съвет прие току в навечерието на Коледа, заложиха на друг подход за оценяване на натовареността: за всеки вид дело се определя коефициент за тежест – според правната и фактическата сложност на всяко отделно производство, за да може да се оцени колко труд действително хвърля съдията при решаването му. С тези коефициенти за тежест изнасилването вече няма как да е равно по сложност на шофирането без книжка.
Само че са допуснати и серия гафове. Особено в областта на административното производство. Затова и съвсем логично съдиите точно от административните съдилища първи скочиха върху новата методика за оценяване на натовареността им.
Да поясним: според коефициентите за сложност, приети от ВСС, едно дело за обезщетение срещу държавата е с коефициент 1.4, докато делата по Изборния кодекс са с коефициент 1.3. Те обаче са сред най-леките като правна сложност дела в административните съдилища – далеч по-лесни от споровете по Закона за защита на конкуренцията, за обществените поръчки или за устройство на територията, например. Обаче техните коефициенти за сложност са почти двойно по-малки. Това определено е несправедливо за съдиите, които гледат тези по-сложни дела, защото те ще излязат по-малко натоварени от колегите си. И ще бъдат "наградени" с още повече дела.
До това разминаване впрочем се стигна не и без участието на съдиите – едва 60% от тях се включиха в изследването на натовареността им, организирано от комисията на ВСС, която бе натоварена да проучи и анализира сегашното състояние и да разработи методиката за новия метод за измерване.
Правилата влязоха в сила от 1 април и бяха променени още преди да заработят. През март ВСС по спешност ги "поправи" заради недоволството на магистрати от София, Смолян, Варна, Бургас и Пловдив. И допълнително уточниха, че ако и в бъдеще лъснат още гафове – системата за оценка на натовареността може да бъде и допълнително променяна. Само че това очевидно ще стане след известен период от време, през който да се видят дефектите на новата система на отчитане, ако има такива.
Очевидно обаче за магистратите от административните съдилища, които пратиха новата методика на съд, проблемът не е само в "напасването" на коефициентите. Защото се атакува законността на самите правила.
Всъщност, правилата за натовареността съвсем не са "вътрешноведомствен проблем", както някой би могъл да си помисли. Защото върху тях, или по-скоро върху резултатите от прилагането им, би трябвало да се обосноват предстоящите промени в съдебната система. Включително и по отношение на реформата на съдебната карта на страната. Реформа, която става все по-видимо неизбежна.
От това, което ще се случи във ВАС, зависи как ще се "реже" съдебната карта: дали съобразно новите правила, които все пак правят някакъв опит за по-реалистична оценка на работата на магистратите. Или ще се направи върху данните, които се мерят в момента: върху брой дела на човек годишно.
