Оценка на институционалната и законовата рамка на системата за установяване и отнемане на престъпни активи в България представиха по време на конференцията експертите на Съвета на Европа Габриеле Дункер и Мустафа Ферати. Докладът е изготвен по проект на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), финансиран по Норвежкия финансов механизъм. На практика изводите и препоръките на евроекспертите са изцяло в полза на законопроекта "Кунева", който предвижда създаване на единен антикорупционен орган. КОНПИ ще се влее в него наред с Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с центъра БОРКОР и със звеното в Сметната палата, отговарящо за имуществените декларации на управници и магистрати. Направен е изводът, че в държавите, където е въведена гражданска конфискация, трябва да бъде установен принципът на обърнатата тежест на доказване. Дункер и Ферати подчертаха разликата между наказателното производство, в което важи презумпцията за невиновност, и производството по гражданска конфискация. Ако в първото престъпната дейност трябва да бъде доказана от държавните разследващи органи, във второто законността на доходите, с които е придобито притежаваното имущество, трябва да бъде доказана от онзи, който се ползва от него. Съветвайки да се помисли за санкции срещу собствениците, които умишлено увреждат и намаляват стойността на запорираното имущество, двамата експерти препоръчаха синхронизиране и дори уеднаквяване на двете процедури, както и въвеждане на ефективни процедури за управление на запорираните по време на досъдебните и съдебни процедури активи. Евроекспертите стигат обаче и по-далеч – те предлагат сериозно да бъде "изтеглен" напред началният момент, от който започва производството по гражданска конфискация – проверката на имуществото още в етапа на разследване. Това правило беше залегнало в първоначалния вариант на действащия закон, но отпадна от проекта при разглеждането му в Народното събрание. Според Габриеле Дункер обаче моментът, в който КОНПИ поиска налагането на запор на активите, е много отдалечен от момента, в който започва разследването на лицето. През това време разследваният прави всичко възможно за отчуждаване и укриване на имуществото, ощетявайки умишлено държавата. И обикновено успява, защото у нас запорът в рамките на наказателното производство не е задължителен, а прокуратурата рядко се възползва от тази ключова законова възможност. Същевременно евроекспертите препоръчват и по-тежки санкции за лица или институции, които отказват да предоставят на комисията документи, както и законова възможност тя да се самофинансира.
