В държава като Съединените щати, където външната политика е почти изцяло в ръцете на президента, всеки нов стопанин на Белия дом оставя своя отпечатък върху нея. Въпреки това съществува една задължителна доза приемственост, извън която не излиза никой нов държавен глава. Макар че често пъти кандидатите за президенти нямат външнополитически опит, какъвто беше и Барак Обама, в хода на предизборните си кампании те дават насоки за приоритетите си. Единият от фаворитите в тазгодишната надпревара – Хилари Клинтън, е още по-предвидим с миналото си на държавен секретар. Другият фаворит обаче – Доналд Тръмп, не стига, че е напълно лишен от външнополитически опит, но изстрелва в пространството изказвания, които изправят на нокти не само Вашингтон, но и съюзниците му из целия свят. До степен, че се налага да бъдат успокоявани за бъдещето си, ако милиардерът поеме юздите на американската външна политика.
Думите на Тръмп, че ще развали споразумението за ядрената програма на Иран, че ООН и НАТО са организации, "изживели времето си", че съюзниците на САЩ не са нищо повече от едни "гратисчии", възползващи се от предоставяния им от Вашингтон щит, и че Япония и Южна Корея трябва да се сдобият със собствено ядрено оръжие, за да отговарят сами за сигурността си, поставиха под въпрос крайъгълните камъни на американската външна политика, към които тя се придържа от десетилетия. Това наложи Обама и държавният секретар Джон Кери непрекъснато да го опровергават. Неотдавна Обама се оплака пред репортери в Белия дом, че е "подложен на постоянни въпроси от чуждестранни лидери за най-смахнатите предложения" на Тръмп. Милиардерът "не знае почти нищо за външната политика, ядрената политика, Корейския полуостров и света като цяло", подчерта раздразнен американският президент.
Въпреки острите коментари Тръмп е все по-честа тема на разговорите с външнополитическите партньори, а американските посланици в чужбина постоянно искат напътствия от Вашингтон как да успокояват местните политически лидери. Самият Обама е подложен на такъв натиск, че според медиите отвъд Океана си е изработил шаблонно изказване за потушаване на страховете. То включва обяснението, че Тръмп още не е спечелил вота на републиканците и че дори да събере нужните гласове, партийната конференция може да го препъне, но дори и да стигне до битката за Белия дом, вероятно ще изгуби от Хилари Клинтън.
Дали думите му имат ефект? Според аналитичното издание "Политико" много политически лидери, министри и членове на екипите им са толкова обезпокоени от развоя на събитията, че внимават какво приказват, защото се страхуват, че ако Тръмп спечели, ще прояви отмъстителност срещу тях. "Пред микрофоните не бих желал да правя сензационни изказвания", коментира за изданието икономическият министър на Финландия и бивш еврокомисар Оли Рен. "В Европа се страхуваме от вероятността САЩ да възприемат изолационистка ориентация. Нужни са ни Съединени щати, ангажирани в световните дела по конструктивен, позитивен начин", дава израз на притесненията си Рен.
Медалът обаче има и обратна страна. Все повече стават свидетелствата, че предизвиканото от Тръмп безпокойство е довело до изненадваща готовност за ускоряване на подписването на двустранни споразумения с Вашингтон. В американското министерство на енергетиката, което на оперативно ниво се занимава със сътрудничеството в областта на борбата с климатичните промени, подобряването на ядрената безопасност и редица общи енергийни проекти, са забелязали, че несигурността за бъдещето е довела до необичайна ангажираност у чуждестранните партньори. "Това накара хората да се фокусират да си свършват работата с нас", споделя пред местни медии заместник-министърът на енергетиката Елизабет Шъруд-Рандал, като дава за пример учредяването на комисия за ядрено сътрудничество с Южна Корея и официалните разговори с Обединените арабски емирства за учредяване на нови партньорства в областта на ядрената енергетика и борбата с климатичните промени. "Готови са да направят всичко, само и само да се свърши работата", подчертава Шъруд-Рандал.
Според цитирания от "Политико" Оли Рен страхът от Тръмп ще повлияе и на преговорите за срещащото сериозен отпор споразумение за свободна търговия между Съединените щати и Европа. "Поне от европейска страна се забелязват усилия процесът да се ускори", смята той.
Всъщност според наблюдатели всеки път, когато изтича мандат на американски президент, се забелязва стремеж към приключване на започналите двустранни преговори, за да не се губи време, докато следващата администрация стъпи на краката си. Но перспективата Тръмп да влезе в Белия дом е дала допълнителен тласък на този процес, защото винаги е по-удобно да се работи с предвидими партньори, какъвто ексцентричният милиардер не е.
Друг е въпросът доколко Тръмп ще може реално да даде простор на ексцентричността си, в случай че се пребори за най-висшия пост. "Въпреки обявяваните от тях войнствени позиции кандидати като Тръмп, ако спечелят изборите, ще бъдат възпрепятствани от експертите от Държавния департамент, Пентагона, ЦРУ, Съвета за сигурност на ООН и т.н. да вземат каквито си поискат решения", коментира за АФП иранският политолог Насер Хадиан по повод заплахите на Тръмп за разтурване на иранската сделка.
Целият свят гадае доколко милиардерът е сериозен в изказванията си и каква част от тях са предизборна пушилка. И докато някои наблюдатели се успокояват, че веднъж приключил кампанията си, той ще се откаже от крайните си намерения, други са притеснени, че ще трябва да изпълни поне някакъв процент от тях, което само по себе си вече ще е проблем.