Деветата национална конференция на ДПС не произведе сензация като тази през 2013-а, но прати няколко много важни послания както във вътрешен, така и в международен план.
Двете основни очаквани събития бяха появата на почетния председател и естествен лидер на Движението Ахмед Доган – след тригодишната му самоизолация, и изборът на не блестящия с нищо Мустафа Карадайъ за оперативен лидер. Беше даден ясен знак на Бойко Борисов, че с достлука е свършено и той не може да разчита на ДПС за президентските избори. Стана ясно също, че предсрочни избори никак не са изключени и Движението започва да се готви за тях, като на първо място трябва да консолидира редиците си, което означава, че ще се води и битка с Лютви Местан.
Появата на Доган беше задължителна на този форум след трусовете, които преживя партията от 24 декември насам – отстраняването на Лютви Местан от председателския пост, последвалото напускане на депутати и активисти от ДПС и учредяването на формацията му ДОСТ с моралната и финансова благословия на Анкара. С явяването си, с бурното посрещане от делегатите и с краткото си писмо към тях Доган възстанови емоционалната връзка с актива на партията си, повдигна духа на елита й и го мобилизира. "Обичам ви и съм ваш", каза той на съпартийците си. С което ги увери, че по свой начин се завръща в политиката и поема кормилото на партията. Успокои разтревожените и разколебаните. Даде им да разберат, че след "издънката" Местан партията ще се управлява по нов начин.
Уставът беше променен така, че почетният председател придоби властови измерения в рамките на партията – ще може да свиква заседания на Централното оперативно бюро и на Централния съвет, контролните органи ще под неговото ръководство, както и финансите на формацията. Както беше казано в доклада, така се постига "баланс и справедливост", но това всъщност може и да е предпазна мярка за пресичане на възможността за създаване на втори властови център в Движението.
Доган даде заявка и за връщането на политическото говорене в политиката и диалога в името на решаването на тежките национални проблеми. Но за да се случи това, то зависи и от другите партии – ако има партньори, ще има дебати, ако пък "всяка коза е за свой крак", ще има конфронтация.
Изборът на Мустафа Карадайъ беше предизвестен. И докато преди три години Доган качи на партийния връх един интелигентен политик с либерални възгледи, блестящ оратор и парламентарист, около когото нямаше скандали с цел отваряне към другите партии, както и към ЕС и либералните организации, то изборът на Карадайъ е насочен навътре към партията, към структурите, към стягане на редиците. Както го нарекоха някои анализатори, "юмрук, насочен навътре". С други думи, Доган ще чертае стратегиите, ще определя политиките и ще подрежда тактическите ходове, той е "идеологът на партията", както беше подчертано. Карадайъ ще ги претворява в дела – ще обикаля структурите в страната, които много добре познава, ще ги заздравява, консолидира и мобилизира, ще чисти проблемите, които могат да доведат до демотивацията и дестабилизацията им.
Няма да му е лесно, въпреки качествата на добър администратор, както и пъргавия ум на информатик и бързите реакции (които видяхме на предишната конференция при опита за покушение над Доган). Ще трябва да се учи в движение, да се налага като лидер, да гради авторитет. А това ще е още по-трудно в дебелата сянка на Доган.
Изненада на конференцията беше появата на Гюнер Тахир – блудния син на ДПС, когото то най-сетне допусна до себе си. Подмамен от Костов, преди 20 години Тахир, който израсна до заместник-председател на Движението, го напусна със скандал. Още 2500 души, негови привърженици, бяха изключени. Той основа НДПС (Национално движение за права и свободи), което се яви на изборите с ОДС, но в парламента влезе само Тахир. По-късно той се разкая и поиска да се върне в партията майка, но не беше приет. На Деветата национална конференция не само че беше поканен, но и му бе дадена думата за кратко слово. ДПС му подаде ръка в този ключов момент, за да покаже и на своите избиратели, и на партньорите от Европа и зад Океана коя е истинската автентичната партия, привлекателен център дори за тия, които са направили грешката да се отрекат от нея – те рано или късно се връщат. Този жест, а и други послания от форума показаха, че с ДОСТ на Местан ще се води война на всички фронтове.
На конференцията имаше както знакови присъствия, така и знакови отсъствия. Сред 600-те гости се видя солидно представителство на либералните институции – АЛДЕ, Либералния алианс, фондация "Фридрих Науман". Още по-голямо беше представителството от Турция, но на водещата опозиционна партия, на десетки кметове и водачи на изселнически организации. Появи се дори портрет на Ататюрк – създателя на светската държава, която ислямистът Ердоган сега руши. Свои представители пратиха посолствата на двете велики сили, които в момента изглаждат отношенията си, за да намерят решения за редица световни проблеми, Русия и САЩ, както и на Обединеното кралство, Япония и други.
Въпреки че голяма част от гостите получиха думата, нито един не си позволи да използва език на омразата и да прави непремерени изказвания или внушения. Фразата, която най-често се споменаваше, беше "съединението прави силата" – девизът, който е изписан на фасадата на българското Народно събрание. Дори гост от Македония посъветва тя да украси всички европейски парламенти, особено сега, когато трябва да се намери общо решение на кризата с бежанците. Кемил Сандър, генералният секретар на лявата Народнорепубликанска партия, основна опозиция на Ердоган, пък заяви, че уважават териториалната цялост на България. "Ние винаги сме били срещу това проблемите на нашите сънародници, които са граждани на друга държава, да се използват като материал във вътрешната политика", каза още той. Друг гост от Турция напомни, че родината на българските турци е България и те трябва да се грижат за етническия мир. Преди това самият Доган посъветва своите да пазят и възпроизвеждат българския етнически модел, този "уникален либерален проект", който тепърва Европа ще оценява.
Така форумът на ДПС се превърна в контрапункт на учредителното събрание на ДОСТ, където присъстваха почти само представители на турското посолство у нас, начело с посланика Гьокче, както и на националистически партии от южната ни съседка, и се чуха доста скандални изказвания. Благостта и толерантността на ДПС (Доган) срещу агресивното смесване на политика и религия и език на омразата при ДОСТ (Местан). Конференцията на ДПС беше уважена от пратеници на БСП, АБВ, НДСВ и други партии – бивши, а някои вероятно и бъдещи партньори на Движението, а също така и от синдикатите.
Знаковите отсъствия бяха именно на турския посланик, както и на ГЕРБ – управляващата партия у нас. Най-вероятно това се дължи на страха на Бойко Борисов да не го обвинят сегашните му партньори – Реформатори и Патриоти, че "заиграва" с Движението на Доган. Но това показва и политическа незрялост и неумение да се общува в политиката. А може би някаква самонадеяност, че ГЕРБ си е самодостатъчна и няма нужда да води диалог с никого. Да не говорим за мислене в дългосрочна перспектива.
Но въпреки отсъствието си Борисов получи послание – Доган няма да седне да пие кафе с него, както направи Местан, и създаде подозрения за задкулисни договорки. Както самият основател и идеолог на ДПС е казал на Местан преди да го изхвърли от партията: "Пиенето на кафе не е политика."
Форумът на Движението даде недвусмислен знак, че то се втвърдява като опозиция на това "безпомощно управление, което не може да се справи нито с корупцията, нито с организираната престъпност, нито с овладяването на евентуална бежанска вълна". Правителството на Борисов беше разкритикувано наравно с "подмяната на каузата ДПС" и грешките на Местан. Властта на ГЕРБ беше обвинена, че създава "политическа нестабилност и обществен песимизъм, генерира повече скандали, отколкото реформи". "Езикът на омразата" е станал "официален език" във всички структури на държавата и обществото, бе констатацията на ДПС. И още: подменена е волята на суверена, потъпкани са "общовалидните правила за правене на политика" в България. Всички тези изводи показват, че в ДПС все повече мислят за предсрочни парламентарни избори, които изглеждат неизбежни. А обръщането на политическата палачинка може да започне още на президентския вот.
