Напъпващият бизнес с уиски в Япония подмамва местните фермери да заменят част от оризовите полета с ечемик. Японското уиски е сред най-добрите и най-скъпите уискита в света, а печалбите на местните фирми, които дестилират напитката, започват да достигат и до местните земеделци. Някои от тях ще съберат първите си реколти от зърното през май и ще тестват потенциала си да увеличат приходите и да помогнат за задоволяването на гладните за малц производители на спирт.
Япония е четвъртият по големина вносител на ечемик в света и вторият в глобалната класация купувач на малц за уиски. Вносът на ферментиралия продукт е скочил с 20% през миналата година и е нараснал четворно през последното десетилетие заради оживеното търсене на произведените в страната марки уиски – от Сан Франциско до Хонконг.
Бутилка от малцовата напитка, произведена в спиртната фабрика Venture Whisky в град Чичибу, префектура Сайтама, върви по 100 хил. йени (920 щ. долара). Директорът й Ичиро Акуто работи с местни фермери, за да създаде верига от доставчици за дестилационните си инсталации, изградени през 2013-а. А мечтата му е да произведе уиски с аромата на Чичибу. Той вече е получил световно признание, защото е спечелил награди през всяка година от 2007-а до 2012-а. В популярния справочник "Библия за уиски" на Джим Мъри за "Уиски на годината" през 2015-а е обявено японското Yamazaki Single Мalt Sherry Cask от 2013-а, произведено от компанията от Токио Suntory Holdings.
Наградите качват популярността на японските марки уиски, повишават търсенето и респективно – цените. И докато световните обеми на продажбите от всички държави производителки са се повишавали средно с по 5% годишно от 2009-а до 2014-а, за Япония ръстът е бил 5.6% по данни на Euromonitor International. Въпреки че повечето марки японско уиски са за вътрешно потребление, през миналата година страната е продала в чужбина бутилки от напитката за рекордните 10.4 млрд. йени (95 млн. щ. долара) – 11 пъти повече само за последното десетилетие.
Бутилка Karuizawa от 1960-а е продадена през август 2015-а в Хонконг за 918 750 хонконгски долара (грубо 118 550 щ. долара по онова време) от аукционната къща Bonhams – рекордно висока цена за японска марка. От нея са произведени само 41 бутилки, отлежавали 52 години в бурета. Колекционерите ги смятат за "свещения Граал" на японските уискита. Дори бутилка 12-годишно Yamazaki, което се смята за обикновено, е трудно да се намери за по-малко от 155 щ. долара.
Suntory Holdings – най-голямата компания за дестилиране на спиртни напитки в Япония, ще похарчи 5 млрд. йени през тази година, за да разшири производството си.
Производителят на уиски Акуто, който до 1995-а е работил в Suntory като дилър, очаква доставките от неговата фабрика в Чичибу да нарастват с по 20% годишно. Той е продал 100 хил. бутилки през 2015-а – една трета от които зад граница, предимно във Великобритания, Франция, САЩ и Тайван.
Растящото производство на уиски е направо "манна небесна" за английските фермери, чийто ечемик се превърна в гръбнака на японските дестилационни. Вносът на малц в Япония достигна 4744 т през миналата година на стойност 437 млн. йени. Компанията на Акуто Venture Whisky е внесла 152 т от Англия, Шотландия и Германия през 2015-а. Тази зависимост ще намалее значително, ако неговият план за производство на малц от местните стопани успее. Той иска да замени 10% от необходимото за фабриката му зърно с ечемик, отгледан от фермери в Чичибу. И дори това да му струва пет пъти по-скъпо от вноса, промяната на района може да повиши качеството на напитката.
Земеделците от Чичибу биха могли да удвоят доходите си, като засеят ечемик веднага след като приберат ориза или елдата. След жътвата на двете култури през ноември земята остава незасята за шест месеца – прозорец, който ечемикът може да "затвори" при програма за ротация на зърното. Нещо повече, ечемикът може да се окаже по-привлекателна култура от ориза, чието потребление в Япония намалява с по около 80 хил. т на година.
Ако всичко върви по план, през май ще бъдат ожънати 1.2???? тона ечемик, казва Акуто. Зърното ще бъде използвано в неговата фабрика, чиято апаратура за 20 млн. йени има капацитет за производството на 50 т малц годишно. Самият той пък ще е най-щастливият човек в света, защото неговото уиски не само ще доставя наслада на хората, но ще създаде и нов бизнес в района и ще влее свежа кръв в земеделието.
