Изключително сериозни частни апетити към държавни активи могат да се очакват, ако бъде приет в сегашния му вид новият законопроект за концесиите. Най-радикалната новост е, че залегналият в действащия в момента норматив максимален срок от 35 години за сключване на концесионен договор вече отпада. Занапред при определянето му ще се отчита времето, необходимо за възвръщане на направените инвестиции, и на прогнозните разходи за експлоатация.
На практика това отваря широко вратите за т.нар. вечни концесии. Управляващите аргументират предложението си с европейската директива 2014/23, която не поставя изискване за определяне на максимален срок, общ за всички концесии. "Поставянето на общ максимален срок е възможно да създаде пречки за възлагането на концесии с голям размер на инвестициите, поради което срокът за възвръщането им да се окаже по-дълъг от законовия. В тези случаи концесионерът ще бъде ощетен, което предпоставя неуспешност на процедурата", се посочва в мотивите към законопроекта.
Новите правила ще важат за концесиите за услуги и за строителство, които са на стойност равна или по-висока от 5 225 000 евро. При концесиите за ползване на даден обект обаче остава действащият сега срок от 25 години, а морските плажове или части от тях ще се отдават за срок до 20 години, като прилежащата акватория няма да може да е по-голяма от 200 метра.
Споменатата европейска директива е приета през 2014-а, но у нас, както и всичко останало, ще бъде въведена със закъснение. Властите посочват, че са направили анализ на законодателството, свързано с концесионната материя и са установили редица слабости, произтичащи от наложилата се практика на концесия да се предоставят или природни ресурси, или съществуващи обекти на инфраструктурата. До днес не била предоставена нито една концесия за строителство на значим инфраструктурен обект. Което означавало, че "концесията не се използва ефективно за основното си предназначение – за строителство, с последващо предоставяне и управление на услуги от обществен интерес чрез обекта, при поемането от концесионера на строителния и на експлоатационния риск". И за да се промени тази картинка, наред с досегашната открита процедура ще бъдат въведени състезателен диалог, договаряне с обявление и т.н., които би трябвало да дадат много по-голяма гъвкавост при договарянето.
Със сигурност около "вечните" концесии тепърва ще има много дискусии. Неотдавна транспортният министър Ивайло Московски се "изпусна", че именно по този модел ще бъде отдадено летище "София", и предизвика доста негативни критики по свой адрес. Румен Гечев от БСП нарече това подарък и според него няма друго обяснение, освен че може би някой иска да прибере по-голяма комисиона. Впоследствие Московски заяви, че е бил погрешно разбран и аеропортът ще се отдаде на концесия по действащите днес правила – за срок от 35 години.
Пред в."БАНКЕРЪ" познавачи на европейската материя коментираха, че дългият срок в директивата за концесиите е само опция по изключение. В действителност в нея било записано, че за да се предотврати затварянето на пазара и ограничаването на конкуренцията, е необходимо срокът на концесията да бъде ограничен, като дългият период може да се прилага само ако е крайно необходим, за да може инвеститорът да си върне вложението.Това, заедно с обстоятелството, че в бъдеще концесиите ще се възлагат пряко от министри и кметове на общини, а Министерският съвет и общинските съвети вече само ще одобряват документите за откриването на такива процедури, за изменението и прекратяването на концесионните контракти, естествено предизвиква много въпросителни дали подготвените законодателни промени няма да дойдат дюшеш за определен кръг от хора и дали не се правят точно за тях.
Иначе, поне на хартия, на публичността и прозрачността е отделено подобаващо внимание. В Националния концесионен регистър за всяка процедура ще се създава отделна партида, по която ще се публикува цялата информация и документация, освен защитената по закон. Ще се въведат и правила за подизпълнителите и за договорите за подизпълнение, както и определени задължения на концесионерите за предоставяне на информация. В проекта не се определят условията и редът за осъществяването на мониторинга и контрола, а е предвидено Министерският съвет да приеме специална наредба за тази цел.
Заслужава внимание и въвеждането на изискването при концесия за строителство частният партньор да поеме и строителния риск. Мотивите са, че по този начин се изпълняват критериите на "Евростат" съответният актив да не бъде осчетоводяван като публичен и по този начин да не представлява държавен дълг.
Договорите, сключени преди влизането в сила на новия закон, ще запазят действието си, но предстои да се направят промени в над 30 други норматива, в които също има текстове за концесиите.
