Когато нещата тръгнат на зле, най-заможният 0.1% от населението на планетата се втурва да спасява състоянието си. Това констатира последното проучване на учени от университетите в Охайо и Мичиган, озаглавено "Кой продаваше по време на краха през 2008-2009-а? Доказателства от данъчните регистри от всекидневните продажби на акции". От него става ясно, че лицата с най-високи доходи са продавали най-активно ценни книжа през дните, следващи пиковете на пазарните колебания през 2008-а и 2009-а, когато в резултат на финансовата криза акциите на щатските компании загубиха над 10 трлн. щ. долара от пазарната си оценка.
Основното заключение от проучването е, че различните индивиди реагират с различна скорост на сигналите за задаващите се неприятности, като най-богатите са склонни най-масово да ликвидират вложенията си в акции. Едно от възможните обяснения е, че при всеки от тях на карта са поставени огромни парични суми и те са по-чувствителни към шокове, били те и спекулативни. Другото е, че те се смятат за по-добри регулатори на пазара. Третата вероятна причина е, че инвеститорите, които печелят по-малко, не са склонни да продават на загуба.
Експертите са анализирали около 273 млн. форми (1099-В) на данъчните власти, които регистрират продажбите на акции и взаимни фондове, сравнили са ги с размерите на общия доход на подателите и са ги съпоставили с флуктуациите на индекса на пазарните колебания – CBOE Volatility Index (VIX). Учените са съсредоточили вниманието си върху промените на типичните нива на продажби на акции от лицата от отделните групи на лични доходи спрямо годините отпреди фалита на "Лиймън брадърс холдингс".
Резултатите от проучването сочат, че грубо 10% ръст на размаха на пазарните колебания е бил право пропорционален на 3.3-процентно увеличение на обема на продажбите на най-заможния 0.1% от анализираните лица в сравнение с инвеститорите с по-малко влияние. Когато VIX скача с 25%, съответстващите продажби на ултрабогатите нараства с почти 8 процента. Използвайки средните равнища на продажбите на различните класове състояния, учените оценяват, че този ефект е довел до свръх продажби за грубо 142 млн. щ. долара от "групата на 0.1%" само в деня на колапса на "Лиймън брадърс" и за 1.7 млрд. долара през десетте дни след най-големият банкрут в световната история. Другите инвеститори, групирани по различни признаци – демографски, пол, семейно положение или местоживеене, не са показали свързаност с размаха на колебанията, провокирани от продажбите на акции.
Целта на авторите на анализа е била да изучат кои групи инвеститори имат най-висок принос за
