В българската политика се наблюдава изчакване, ослушване и сондажи. Това се казва в редовния месечен анализ на Института по социология "Иван Хаджийски". Той е изготвен от от експертите Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.
"Българската политика е доминирана от подготовката за президентските избори и все още неопределените формати, в които политическите сили ще вземат участие в тях. Наблюдаваме разнообразните послания на партии и лидери и сондажи в различни посоки – от визита на Първанов при патриотите до публично колебаене на Борисов каква да е кандидатурата за президент. Има своеобразно "сдвояване" на политическия процес – два Реформаторски блока, две ДПС, две левици, два узряващи протестно-популистки проекта за референдум и две политически линии в ГЕРБ", отбелязват от Института "Иван Хаджийски".
Тя смятат, че свръхактивното медийно присъствие на българския премиер Борисов идва да компенсира трусовете в управлението. Едновременно да балансира политическите играчи, да използва темата за корупцията като начин за "сплашване" и вътрешнопартиен контрол и да гради нов "позитивен" сюжет чрез евентуалните милиардни печалби от добив на газ.
Политолозите припомнят, че в ГЕРБ има вътрешно разминаване между изпълнителната и законодателната власт, между правителство и парламентарна група, между Борисов и Цветанов. "Ако личната амбиция на шефа на парламентарната група на ГЕРБ доскоро беше да установи контрол върху МВР, сега тя изглежда нараснала. Отговор на тези апетити е фразата на Борисов, че "само ГЕРБ може да свали ГЕРБ", т.е., че така се произвеждат скандали, които разклащат управлението", смятат експертите.
При БСП тлее предконгресно напрежение, където изборът ще е между Михаил Миков и Корнелия Нинова.
Раздорът в ДПС не се разви, но формацията на Лютви Местан – ДОСТ, ще опита да изземе монопола на движението върху българските турци. Помощ за това ще окаже и Турция. От института посочват, че напоследък и Патриотичния фронт е излязъл на преден план със законодателни промени и политически решения, аргументирани от ГЕРБ, че се съобразявали с партньорите. "Това е обичайна тактика на Борисов за балансиране и прехвърляне на отговорност. Но тук се вижда и още нещо – националистическата тематика ще става все по-значима оттук нататък. Задача на патриотите е да капитализират потребността на ГЕРБ от по-близки контакти с тях", смятат социолозите.
Във външнополитически план Западът и Русия намериха формулата, с която да взаимодействат. Тя почива на логиката "и-и", която включва и санитарен кордон, и диалог с нея на различни нива, и милитаризация, и дипломация – с опит за баланс между двете, смятат от института.
Социолозите цитират и изказване на Збигнев Бжежински, който в края на 80-те обяви "големия провал" на комунизма, сега направи нова равносметка на една "ера": САЩ вече не са едноличен световен лидер. По думите му е налице нова ситуация на глобално пренареждане. Главният елемент е триъгълникът САЩ-Русия-Китай. Европа може да играе поддържаща конструктивна роля.
От института посочват, че Вашингтон има три основни цели, предвид изтичащия мандат на президента Барак Обама. Първата е форсиране на преговорите по ТПТИ с окончателно икономическо и правно обвързване на Европа със САЩ. Втората цек е поддържане на разделението Европа-Русия посредством активизирането на НАТО и признаване на партньорството с Русия като водещо за установяване на мир и стабилност в Близкия Изток и постсъветското пространство.
Политолозите виждат надежда и проблеми за Европа. Те произхождат от трудностите на Германия и впечатлението, че ЕС няма ясен и единен мотор на развитие. "Единствено Берлин полага усилия да конструира някакъв по-последователен общоевропейски курс, базиран върху два главни елемента – отношенията със САЩ и с Турция", посочват експертите.
