Покрай гласуванията на промените в Изборния кодекс ясно пролича, че напрежението във властта все повече избива на повърхността. Все по-често се налага премиерът Бойко Борисов лично да се намесва и да гаси пожари, т.е. по спешност да пристига в Народното събрание, за да отменя и ревизира взети вече решения от депутатите, включително и от парламентарната група на ГЕРБ. Така стана с избора на нови членове и председател на КЗК. Същото се получи след създаването на комисията "Турция-Русия", която скоропостижно беше закрита, без да свърши каквото и да било. Ситуацията се повтори донякъде и с оставката на народната представителка от ГЕРБ Ирена Коцева – групата, начело с шефа й Цветан Цветанов, застана зад нея, но тя все пак се съобрази с желанието на министър-председателя и председател на партията и напусна парламента. А след неговата изненадваща пряка намеса в ремонта на изборното законодателство стана безпощадно ясно, че се засилва притеснението сред управляващите и липсата на координация както между Борисов и депутатите му, от една страна, така и между коалиционните партньори, от друга.
Самото гласуване на изборните изменения в пленарната зала (а и преди това в парламентарната правна комисия) показа, че очертанията на управляващата коалиция вече се размиват. Натискането на бутоните (не само в този случай) се ръководи основно от конюнктурни съображения и теснопартийни интереси, а различните плаващи мнозинства станаха всекидневие. Слабостта на институцията парламент е все по-видима за гражданите, което се наблюдава в социологическите проучвания.
Паническите действия на мнозинството в Народното събрание и бабаитлъкът на премиера ("Аз нямам страх от Слави Трифонов. Добре дошъл на избори, когато иска!") пък дадоха мощен инструмент в ръцете на шоумена, чийто референдум набра скорост. Едновременно с това се отвориха широко вратите пред антисистемното говорене в обществото. Създаде се усещането, че статуквото е в паника и брани своите интереси, а не обществените и националните. Това чувство се засили още повече от скандала, който се заформи между един от основните виновници за рестриктивните промени в Изборния кодекс, лидера на НФСБ Валери Симеонов и сънародниците ни, живеещи в Европа и Америка.
Според председателя на Института за дясна политика Нено Димов през първата година от управлението си ГЕРБ е успявала да печели дивиденти от консенсуса, който събра около себе си при сформирането на правителството, и повечето негативи са отивали към сателитите. Сега обаче е обратното – сателитите принуждават ГЕРБ да прави компромиси в името на запазването на коалицията, което носи негативи на формацията на Борисов.
"Партии, които имат около 20-ина гласа искат ГЕРБ да им осигури 130 или 160 гласа, което е трудно спрямо представителството. ГЕРБ от своя страна поема по-голяма отговорност от задължението, което имат. Те трябва да носят отговорност за 87 депутати, поемат като за 130. От тази гледна точка се получава едно изнудване от страна на малките партии", обяснява политологът. Според него не е ясно колко дълго време ГЕРБ ще се съгласи да играе тази роля – вероятно ще търпи, докато негативите станат прекалено големи. "Самият факт, че Борисов заяви, че му е писнало да "стои на течението", показва, че вече върви в тази посока. Дали ще направи предсрочни избори или преформатиране в рамките на този парламент, ще е негово решение, но нещата вървят в тази посока", смята Димов. Неговото мнение е, че най-вероятно ще се стигне до промени в управляващата коалиция и ново коалиционно споразумение. Можело да се търси също така разширяване на коалицията чрез по-тясно сътрудничество с АБВ и Патриотичния фронт.
Между другото, Патриотите не крият самочувствието си от нарасналата им роля за управлението на държавата и за законодателния процес в последно време. Заради все по-силно клатещата се лодка на Реформаторския блок техните гласове придобиват все по-голяма тежест. Няма да е чудно и ако захвърленият неотдавна под килима меморандум (бивш анекс) между ГЕРБ и реформаторите отново бъде изваден на дневен ред. Засега под него стои само подписът на Бойко Борисов в очакване на парафите на лидерите на партиите от Блока.
Формацията на Георги Първанов също се възползва от създалото се положение, за да заеме по-изгодна позиция както в управляващата коалиция, така и на старта на президентските избори.
"Ако бях на мястото на Бойко Борисов, отдавна щях да съм се замислил за преформатиране на тази коалиция. ГЕРБ вече не е същият… Април е месец на ослушване на партиите и опипване на почвата, на умуване и партийни совалки. Предстоят още няколко седмици на взаимно дебнене и пресмятане", отбелязва и социологът Първан Симеонов. И той обръща внимание на видимото вече напрежение между Борисов и Цветанов, както и на промененото етническо поле. "Амбицията на ДОСТ е доста сериозна, а на всичкото отгоре Пеевски е контролирано избутан или отдръпнат. Зреят нови алтернативи срещу елита – г-н Марешки или г-н Трифонов…", коментира Симеонов. Неговото становище е, че през изминалите години Борисов лека-полека е изтласкал всички ярки политически фигури, които са се изправяли срещу него, включително и Пеевски, и сега насреща му е останал да стърчи само Цветанов. А "обикновено тези, които са заставали срещу Борисов, са споделяли нерадостна политическа съдба", допълва Симеонов, намеквайки, че в момента има "мъртво вълнение" в политическия процес и в такива времена могат да изплуват и политически трупове.
Сбирката на ГЕРБ в НДК преди около три седмици, която предварително нямаше ясно поставена цел или задача, също е свързана с това все още задкулисно мерене на сили между първата и втората цигулка в партията. Бойко Борисов сякаш събра актива на партията, за да покаже, че държи здраво нещата в ръцете си и да демонстрира безкомпромисното си отношение към всичко, което може да нанесе щети върху формацията (корупция, отпускане, обществени съмнения).
Във въздуха вече мирише на избори. А наближаващият вот за президент създава предпоставки за ново разместване на пластовете, за промяна на коалиционните формати. Наблюдателите очакват през май и юни покачване на политическото напрежение, когато ще започнат да се обявяват и кандидатурите за държавен глава. И няма да е голяма изненада, ако ГЕРБ събере около себе си още по-широк формат от партии за обезпечаването на една непартийна номинация.
