Четиридесет и деветият конгрес на БСП вероятно ще е най-инфарктният след промените на 10 ноември 1989-а. Партията е в дълбока криза, почти на ръба на оцеляването и трябва да се вземат буквално революционни мерки, за да не отлети в небитието и да възвърне мястото си на политическата сцена. Днес левицата уж се води опозиция на сегашното управление, но е слаба, беззъба, вторачена в собствените си проблеми, затънала в безсмислени идеологически спорове и все повече губеща доверието на избирателите, което се вижда на всеки следващ вот.
Ето защо и лидерската битка на форума ще е една от най-ожесточените. Повечето от знаковите лица на БСП искат промяна, която включва и нов водач. Друг е въпросът кой какво разбира под промяна. За едни това е рокада в партийното ръководство, за други безкомпромисното следване и налагане на чистата лява идеология, за трети е изваждането на БСП от вцепенението и претворяването на левите идеи в прагматична политика. Че борбата ще се води с позволени и непозволени средства, няма никакво съмнение. Вътрешнопартийните интриганти вече започнаха да пускат слухове как делегатите ще бъдат подкупени, а и да напомнят за изчезналите от касата на "Позитано“ 130 000 лв., да се връщат към "онази история“ (останала недоказана впрочем) с опита за рушвет на Миков на предишния конгрес. Апаратните игри също са в арсенала.
Застъпниците на чистата лява идеология (и фразеология) ще бранят със зъби и нокти Михаил Миков, който възприе левия курс, предложен от Янаки Стоилов, и словесно го отстоява неотклонно. За тях лявата линия е достатъчна като алтернатива на дясното управление на ГЕРБ и реформаторите. Пък и ги устройва – лявото говорене е безопасно, няма да наруши безметежното им пребиваване в парламента или партийната централа. Любопитното е, че и някои представители на статуквото като Димитър Дъбов и Георги Гергов говорят за промяна на партийния връх. Едните очевидно искат още по-голям конформист там, на когото още по-лесно се влиза под кожата. Другите олицетворяват себе си с промяната, очевидно съвсем заблудили се в самооценката си и постигнатото от тях през годините.
Средното поколение в партията обаче смята, че лозунгите не са достатъчни, ако хората не усещат на битово ниво осезаеми резултати от една лява политика. Ето защо то се консолидира зад кандидатурата на депутатката Корнелия Нинова. Очаква се генералното сражение за лидерския пост да бъде между тези двама претенденти – стария и новия, а залогът е много голям – бъдещето на 125-годишната партия.
Един от най-острите и последователни критици на сегашното ръководство е депутатът Кирил Добрев. Според него е крайно време то да си отиде и предстоящият конгрес ще е преломен. "Ако това не се случи, ще продължим да губим гласове и да слизаме от 15 на 11, после на 7 или 5% от гласовете", убеден е той. "Или БСП ще стане модерна социалистическа партия, адекватна на ХХІ век, или ще остане далеч в миналото и с годините нейните резултати ще намаляват”, изтъква Добрев. По думите му от почти две години БСП въобще не говори за властта. На него не му харесва също така: "… Нашите хора по места да не получават никакво възнаграждение. Пари получават Изпълнителното бюро и апаратът, но това са хора, които стоят в София и дават нареждания”. Позицията му е и че не може да има вариант „доживотен председател на БСП” и „доживотен народен представител”.
Председателят на най-голямата партийна организация, софийската – Калоян Паргов, също е категоричен, че е наложителна промяна и кадрово обновление. Според него трябва час по-скоро БСП да се заяви не само като опозиционна сила, но и като алтернатива на сегашното управление, "да напуснем полето на безсмислените вътрешнопартийни идеологически дебати и да се хванем за изготвянето на конкретни управленски мерки и идеи за национално спасение“. Пред отчетно-изборната конференция неотдавна, на която самият Паргов беше преизбран за председател на столичните социалисти, той обясни, че ключовата дума "промяна“ е в устата както на привържениците на статуквото, така и на подкрепящите линията на обновление. По повод на ожесточените спорове по места около разбирането за промяна, някъде преминали във взаимни обвинения и нападки, Паргов казва: „Тази братоубийствена вътрешнопартийна война няма да ни доведе до нищо добро. С лозунги и заклинания, с псевдолява фразеология няма да мръднем и от мястото, на което сме в момента. Ще затъваме все по-дълбоко в проблемите си…"
БСП създава впечатление на формация, която се занимава най-вече със себе си, непрекъснато заседава и възпроизвежда обемисти документи, обикновено повтарящи предишни такива бумаги. Според ръководителя на столичната организация "хората се питат: що за водачи са тези от БСП, след като вече близо две години дават ляв мигач и все не могат да вземат завоя? Не водят политическа битка с управлението на ГЕРБ, а се разправят помежду си на тема кой е по-ляв, най-ляв“. И докато БСП се лута между идеологическите упражнения и историческите разходки, животът минава покрай нея, тя стои извън дневния ред на обществото, встрани от проблемите и се превръща в зрител на политическия процес, а не в негов участник.
На същото мнение е и „старият лъв“ Румен Овчаров. "БСП – казва той – вместо да погледне и да поразсъждава що е то новото и съвременното ляво, легна на гърба на лозунги отпреди 100 години и реши, че това е достатъчно.“ За да бъде обаче Столетницата силна, решителна опозиция, тя трябва да се освободи от зависимостите си – нещо, което не е направила според Овчаров. Мнението му е, че "БСП не показва никакъв знак, че е направила нещо ново, че е променила нещо от това, което доведе до големия провал през 2013 и 2014-а". Както и че първата и задължителна крачка към промяната е смяна на ръководството.
За левия социолог Юрий Асланов сега е златно време за опозиционна дейност, тъй като управляващите всекидневно дават поводи за съпротива. БСП обаче е сякаш дълбоко заспала. Лута се все още в търсенето на виновниците за положението си измежду своите редици, затънала е във вътрешни саморазправи и безцелни спорове. "На тази партия й е нужна такава промяна, която незабавно да я изстреля на улицата – там, където сега се прави политиката. Както беше в началото на 2013-а“, смята Асланов. Според него Корнелия Нинова много добре разбира това.
Самата Нинова дава да се разбере, че е твърдо решена да спечели. Депутатката демонстрира готовност да действа веднага, като обеща още след конгреса левицата да внесе пет ударни законопроекта срещу монополите в България, както и незабавно да започне разговори с недоволните от сегашната власт.
Миков също не крие надеждите си да остане на най-високия пост в Столетницата. Опирайки се на над 200-те номинации, които получи от местните структури, той сподели с феновете си във Фейсбук: "Това ме кара днес да гледам на кандидатурата си за председател на Националния съвет на БСП оптимистично. Номинациите от близо 200 конференции до момента значат много за мен – и признание за свършеното, и отговорност занапред".
