Стонове под развалините на Изборния кодекс

Избори Парламент 2014 избирател гласуване урна

Александър Маринов

 

В луксозен крайморски комплекс преди година се случи трагедия – рухна сграда, предназначена за събаряне, и под развалините бяха погребани четирима работници. По-късно стана ясно, че причината е била наистина нелепа – някой "експерт" ги инструктирал да режат носещите колони от партера нагоре. (Както обикновено се случва у нас, хората оставиха сираци, а никой не понесе отговорност.)

Нещо подобно се случи с ремонта на Изборния кодекс. Не знам кой посъветва депутатите да режат и кърпят по този начин – дали някоя умна глава, или собствената им глупост, подсилена от страх – но само за няколко дни те превърнаха изборното законодателство (което и без това бе съборетина) в купчина политически развалини. Отдолу останаха затрупани последните зрънца наивна надежда, че държавата ни се управлява от хора, способни да мислят трезво и перспективно. Както се видя, те дори не усетиха каква беля са напът да си причинят сами.

Много е трудно да се формулира някакво заключение какво се получи като резултат от предпразничните импровизации и пазарлъци. Ако в началото прозираха някакви – макар и елементарни – сметки, след това нещата тотално се изплъзнаха от контрол. Започна взаимно

надлъгване, прецакване и прехвърляне

на публичните негативи, от които се роди (по сполучливото определение от миналия брой на в. "БАНКЕРЪ") един истински изборен Франкенщайн.

Няма съмнение, че една част от приетите поправки са откровено противоконституционни и ако някоя от засегнатите страни реши и намери начин да ги оспори, едва ли текстовете ще оцелеят в Конституционния съд при цялата му политическа зависимост. Също така е ясно, че друга част – може би най-скандалните изменения, бяха приети във вид, който ги прави абсолютно безсмислени, защото отпраща действието им в неопределено бъдеще (като "санкцията" за неизпълнение на "висшия граждански дълг"). Трети текстове съдържат изумителни противоречия, които отварят врати за безкрайни юридичедски и политически оспорвания, като "соломоновското" решение бюлетините с отбелязана графа "против всички" едновременно да бъдат приемани за действителни и да не бъдат отчитани при изчисляването на четирипроцентната бариера. Тази поправка изисква да бъде изобретена някаква нова,

уникална българска система

за изчисляване на гласовете и мандатите, която спокойно може да претендира за Книгата на рекордите (ако в нея има раздел за законодателно малоумие). Четвърта група изменения също ще бъдат много уязвими и ще предизвикват проблеми, защото прилагането им ще е изцяло субективно и винаги може да бъде атакувано като дискриминация на политическа основа (българските граждани навсякъде по света имат равни права и задължения).    

Би било несправедливо да се твърди, че страховете на парламентарните партии са напълно неоснователни. Но причините за тези страхове не могат да бъдат елиминирани чрез изборното законодателство, а изискват други законови и съдебни решения. Опитите на турската държава да влияе над българските изселници в южната ни съседка в полза на новата партия на Местан са очевидни, също както бяха скандални редица изявления на турски политици и дипломати (останали без последствия). Но това не е проблем на Изборния кодекс, а на решение на съда за

(не)регистриране на ДОСТ

Ако загрижеността за спазването на правилата за честни избори бе искрена, няма никаква пречка в посолствата и консулствата да бъдат открити по 10, 15, защо не и повече изборни секции. Това би било някакво (макар и не идеално решение), доколкото би дало по-голяма възможност на повече българи зад граница да упражнят "право-задължението" си на глас. Да не говорим за друга традиционна технология, която в някои страни се прилага почти век – гласуването по пощата.

Парламентарните партии – всички, без изключение – сами се напъхаха под разпадащата се конструкция на Изборния кодекс, като се опитаха да съчетаят няколко трудносъвместими цели – за броени дни да постигнат едностранна изгода (така както си я представят), да елиминират потенциални съперници (всеки от нещо го е страх), да натрупат актив пред своите избиратели, да си направят публичен пиар и на всичкото отгоре да спазят конституцията, елементарната законотворческа логика и международните норми. За политици от висока класа, ползващи помощта на компетентни експерти и разполагащи с достатъчно време, това може би е изпълнима задача. Но за българската класа, която лъсна в цялата си нищета, е далеч-далеч над възможностите. Което доведе до цялата трагикомична бъркотия.

Редица наблюдатели с основание отбелязват, че разправиите около Изборния кодекс осветиха изцяло дълбоките различия и

противоречия в управляващата коалиция

Вече е напълно ясно, че тези четири политически субекта не могат дори да сключат що-годе разумна тактическа сделка, какво остава за реализирането на мащабни политически цели. Смешното е, че сериозни негативи отнесоха и части от управляващите, които, общо взето, защитаваха приемливи позиции по повечето въпроси. Накрая се видя, че в желанието си да прехвърлят към другите стрелите на общественото недоволство всички се оцапаха взаимно.

Противоречията и неспособността да се предложи решение, добро за възможно най-пълното отчитане на волята на избирателите, обаче не са характерни само за управляващите. И ако за ДПС е обяснимо да защитава специфичните си интереси, най-безлично се представи БСП, която пропусна златен шанс да докаже основателността на претенциите си да бъде защитник на демокрацията. Изводът е, че цялата политическа класа е застанала срещу интересите на гражданите и обществото и нищо по-различно не може да се очаква от нея в бъдеще. А тъй като политическата класа изцяло контролира и институциите, страните в конфликта са ясни – държавата срещу обществото.

Независимо от различията си и до известна степен инстинктивно парламентарните партии се обединиха и срещу някои по-конкретни реални и мними общи заплахи. Видя се, че те са готови на всичко, за да не допуснат нови политически субекти (идеята за канализиране на протестния вот чрез опцията "против всички” бе хитра, но бе опропастена от прекалената алчност на големите). Очевидно е, че системните партии все повече

губят позиции по места

и се боят от роящите се местни политически формации (което не е чудно, ако припомним, че в Пловдив Дани Каназирева спечели толкова гласове, колкото кандидатите за кмет на БСП и РБ, взети заедно). Не са в състояние да произвеждат истинска политика, поради което изпитват панически страх от всякакви фигури с по-висока публична трибуна, които не могат лесно да заглушат (което доведе до унизителното и напълно ненужно шикалкавене около едновременното провеждане на избори и референдуми).

С една дума, резилът бе пълен. Ако наистина идеята е била да бъдат (до)отвратени гражданите от политиката (т.е. и от политиците), задачата е изпълнена. Въпросът е какво ще се случи, когато чашата на отвращението прелее.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст