Свидетелства на очевидци за рая

Бойко с картофи

Возлюблени во Христа братя и сестри,

Докато си вземаме дъх между великденските яйца и козунаци и гергьовското агне, искам да се позамислим не само за дебелото черво, но и за чревото адово, пък и за Едемските градини. Това ви го казвам, щото разполагам с редки свидетелства на очевидци, нещо като наши кореспонденти от отвъдното.

Един наш брат в преход към мъж посред нощ блъснал 160 баварски коня в друг един – от Гниляне, който внезапно изскочил на пътя. Конят брал душа ден до пладне, после станал на суджук. А нашият брат през това време бил в "по-доброто място".

“Първо, вика, минах през една врата от мрак. После – през една порта от светлина. И се разстла пред очите ми чудна гледка! Една голяма река, направила разлив като Струма при Промахонас, и хора лежат на брега и палуват. Като доближих, гледам – реката от водка, а тревата – от кисели краставички. И като скочих в реката, като взех да се плацикам и да лоча! Пък и корнишончетата таман умерени на оцет, захар и сол, на лучец и сухо копърче…

По едно време "местните" взеха да ме заобикалят и да ми се чудят: “Какво правиш, бе, луд ли си? Та това тука е навеки, кво юриш, карай табиетлийски!”

А пък аз им викам: “Да, бе, добре сте си вие – щото сте умрели, ама аз съм само в кома”.

Та този наш брат и сега е готов да се закълне, че е бил в рая.

Друг един брат от друга енория разказал следното сквернословие на тъста ми, колегата Никола Динков. “Бачо Кольо, рекъл той, като получих удара, бях и на двете места. И сега, като се замисля, като дойде време да се заселвам за постоянно, аз си искам в ада. Такъв купон е – и Сталин, и Хитлер, и всякакви интересни люде са там. Пък казват, че и Лили Иванова може да поканят да концертира, като й дойде времето. А в рая се влачиш сред тревички и цветенца, облечен в бяла плащеница, и пееш скучни псалми, които нямат край. Край нямат, бе – тая работа не е за мен.”

Та… купонът е в ада, така славословят тези хлевоусти братя, анатема им! Ама не мога да не споделя въжделенията им с вас, щото нали, в името на истината…

Пък и големият наш комшия Никос Казандзакис беше написал, че от Дявола са красивите жени, виното и пролетта, а от Бога – грозните жени, поповете и градинският чай.

Светотатство е да се съглася, но съм длъжен да ви въведа в умишление по тези работи. И да се огледате не само за Оня свят, но и на тоя, защото само мъдрост ще добиете.

Щото животът, дето го живеем, като за рай ни се представя, нещо от Бога дадено. Само и само кротки като агънца-багънца да сме и да венцеславим властта земна. А я погледнете с очи различни –  че това, дето от нашия политически Бог ни е дадено, е блажено спокойствие, дълбок сън върху прогнил сал в бурното житейско море.

Не е ли и тук, при нас, като по Казандзакис – и на нас Той ("Три папи са ме галѝли по главата!") ни дава в изобилие затлъстели попове, грозни жени във властта и градински чай за картофите. Дето всеки сам трябва да си ги засади, за да не гладува.

Така че наивни бъдете, но глупави – не!

Амин!

 

Протосингел Герберастий

(със светско име Чавдар Цолов)

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст