Съперничеството между турския президент Реджеп Ердоган и премиера Ахмет Давутоглу завърши по очаквания начин – с отстраняването на втория. Официално това ще стане на извънредния конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието на 22 май. На него ще бъде избран новият й председател, който ще поеме и премиерския пост.
Макар че не е съвсем внезапна, промяната е достатъчно рязка и вероятно ще се отрази сериозно на отношенията на страната с чуждестранните й партньори. Министър на външните работи по времето, когато Ердоган бе премиер, а след това самият той начело на кабинета, Давутоглу е смятан за архитект на външната политика на Анкара през последните години и няма да е пресилено, ако кажем, че с неговото оттегляне ще приключи една епоха.
Определян от много наблюдатели като изключително амбициозна фигура, Давутоглу е в основата както на редица успехи, така и на немалко провали в турската външна политика. Открито промотиращ неоосманизма, т.е. политическото и икономическо завръщане в регионите, владени някога от Османската империя, той е автор на прословутата формулировка за "нулеви проблеми със съседите". Действително, Турция се завърна успешно на близкоизточната сцена, но след това настъпи период на може би най-тежката външнополитическа изолация от Ататюрк насам. Стигна се дотам, че Анкара влоши отношенията си с всичките си съседи (може би с изключение на България), както и на практика с всички главни актьори на международната сцена.
Въпреки противоречивите му изяви обаче отиващият си премиер е възприеман от чуждестранните партньори като по-диалогичен и прагматичен от известния с острия си нрав президент, което провокира тревоги за развитието на отношенията с Турция.
"Работехме добре с него", коментира оставката на Давутоглу американският генерал Джон Алън, който до неотдавна координираше дейността на международната коалиция срещу "Ислямска държава". "С наследника му може да е съвсем различно", изрази пред журналисти опасенията си Алън. И при все че от Държавния департамент определиха оставка на министър-председателя като "вътрешна работа" за южната ни съседка, очакването е, че ще се появят нови спънки за сътрудничеството в борбата с джихадистите.
Изправен пред проблемите с мотивацията и небоеспособността на иракската армия, през последните години Вашингтон все повече разчита на кюрдите в битката срещу "Халифата". Само че успоредно с това турските власти водят яростна битка със сепаратистите от Кюрдската работническа партия. Стигна се дотам, че след като наследникът на ген. Алън – Брет Макгърк, се срещна с кюрдски лидери в устоялия на джихадистките атаки град Кобане, Ердоган открито обвини САЩ в сътрудничество с враговете на Турция. "Как да ви вярваме? Аз ли съм вашият партньор, или терористите в Кобане?", запита турският държавен глава.
Давутоглу не се отклоняваше от официалната позиция, че кюрдите са терористи, но показваше по-умерено поведение и на моменти дори загатваше, че е готов и на преговори за прекратяване на кръвопролитията. "Напускането на Давутоглу означава, че във властта ще останат по-малко гласове в полза на по-прагматичен подход към кюрдите в сравнение с Ердоган", формулира общите опасения експертът по Турция и Сирия Андрю Боуен. С отстраняването на премиера Анкара може да засили съпротивата си срещу сътрудничеството между Съединените щати и сирийските кюрди, допълва пред изданието"Форин Полиси", пожелал анонимност висш представител на Вашингтон.
Ако обаче има някой, който най-много трябва да се безпокои от промяната в Турция, това е Европа. По-неподходящ момент е трудно да си представим, при положение че в деня, преди Давутоглу да обяви оттеглянето си, Европейската комисия препоръча премахването на визите за турските граждани. След многото хвалби за желанието на турските власти да изпълнят 72-те условия за премахване на визите еврокомисарите все пак подчертаха, че те ще трябва да изпълнят и последните пет. Най-важното от тях, препъникамъкът, е изискването Турция да промени антитерористичното си законодателство според европейските стандарти, както и гаранция, че съдилищата й ще го прилагат, без да излизат извън границите му. Поводът за европейското искане е все по-разпространената практика в тази държава да бъдат арестувани и съдени по обвинението в "тероризъм" лица, критикуващи правителствената политика и държавния глава. Пресни случаи са арестите на учени, подписали петиция срещу военните операции срещу кюрдите, които бяха обвинени в "терористична пропаганда".
Анкара от своя страна настоява, че действащото сега законодателство е необходимо заради войната с тероризма и лично Ердоган отказа да го променя, обръщайки се към Европа с думите: "Извинете ме, но ние ще вървим по нашия път, а вие можете да тръгнете по вашия". В тази обстановка споразумението между Брюксел и Турция за реадмисия на емигрантите, което бе смятано за дипломатическо постижение на Давутоглу, но бе критикувано от Ердоган, е сериозно застрашено. Ситуацията допълнително бе усложнена и от втвърдената позиция на Европарламента, че няма да обсъжда никакво "условно" премахване на визите преди изпълнението на всичките 72 критерия – с което поводите за оптимизъм съвсем намаляха.
