Депозитите на гражданите и фирмите последваха кредитите и тръгнаха надолу. Според официалното съобщение на БНБ през първите три месеца на 2016-а размерът на спестяванията се е свил с 695 млн. лева. Основен принос за това имат фирмите – населението отново се е отчело с ръст на спестяванията, който е довел до увеличаване на депозитите на гражданите в банките с 211 млн. лева. Но това е само едната страна на монетата, защото този ръст на депозитите на хората е пет пъти по-малък от отчетения за първото тримесечие на 2015-а и вече не може да компенсира отлива на средствата на фирмите в банковия сектор. Няма да е чудно, ако данните за първото полугодие покажат и спад на спестяванията на гражданите. Всичко това е логично на фона на продължаващото намаляване на лихвените равнища по привлечените средства.
Не е изненада, че лихвите по депозитите на фирмите отдавна са под половин процент. Ако трябва да сме точни – средното равнище на лихвите за банковата система по фирмените спестявания в левове в края на март 2016-а е 0.49%, а по тези в евро – 0.35% годишно. При такива лихвени равнища не съществува абсолютно никакъв стимул фирмите да държат средства в банките освен необходимото, за да извършват текущите си плащания. Големият въпрос пред онези компании, които имат свободни средства, обаче е в какво да ги инвестират, за да им носят доходност. В производство ще кажат някои. Ама и това е проблем, защото инвестицията в производство предполага и наличие на пазари, където да се пласира продукцията. А осигуряването на такива пазари явно е проблем за голяма част от фирмите, защото в противен случай щяхме да сме свидетели на висок и устойчив ръст на брутния вътрешен продукт и на активно търсене на кредити. А то на практика липсва.
Проблем за банковата система в близко бъдеще могат да се окажат и спадащите лихвени равнища по депозитите на гражданите. Средното им ниво при спестяванията в левове в края на март 2016-а е стигнало 0.64%, а по тези в евро – 0.57 процента. За три месеца те са се свили близо два пъти. И е напълно логично хората рязко да загубят интереса си към вложения в кредитни институции. Алтернативите, които по-богатите българи търсят, са в покупката на апартаменти, които да отдават под наем. А останалите? Ако спадът в лихвите продължи, няма да е чудно, че хората ще се върнат към криенето на парите под дюшека. Ще проличи през следващите няколко месеца дали сме се върнали към тази практика. Стигне ли се обаче до спад в депозитите на хората, това ще създаде сериозен натиск и върху банковия сектор. На първо време този отлив няма да се усети силно от банките заради огромната им ликвидност, която напоследък достигна 37%, а абсолютната й стойност е 27 млрд. лева. При такъв огромен ресурс и един милиард да бъдат изтеглени от банковия сектор, това няма да се усети, стига тази сума да е равномерно разпределена спрямо балансовите числа на отделните банки. Проблемът обаче е, че ако един път започне такъв процес, той трудно може да бъде обърнат, освен ако лихвите не бъдат рязко увеличени. Това обаче няма как да стане, защото каквото и да си говорим, въпреки всичките си усилия банките трудно увеличават кредитните си портфейли, а това е най-доходоносният им източник.
Данните за първото тримесечие показват, че общият размер на кредитите е намалял с около 900 млн. лева. При фирмените спадът е с около 600 млн. лв., а при тези за гражданите – с 300 млн. лева. Както се вижда, намалението е по всички посоки. При това лихвите по предлаганите заеми в левове продължават да падат – по кредитите за фирми средният им размер вече е около 4.5% годишно.
Данните на БНБ показват, че единствено лихвите по заемите за търговските дружества в евро бележат повишение, защото явно платежоспособното търсене за тях е силно. Но не чак толкова, че да компенсира спада на интереса към другите видове кредитиране.
Банкерите съветват да се гледа не балансовият размер на кредитите, а паричният поток за новоотпуснатите заеми. Вгледахме се и в тези данни, но за съжаление те не показват някакво сериозно и по-важното – устойчиво повишаване. Така че проблемът на банките за осигуряване на печалби продължава да стои особено остро. За момента кредитните институции у нас, или поне повечето от тях, успяват да се справят с него и да постигат печалби. Техният източник обаче е доста неустойчив. Положителният финансов резултат на банковия сектор се дължи основно на разширяването на лихвения марж – лихвите по депозити намаляват в пъти по-бързо, отколкото лихвите по кредити. Другият източник е увеличаването на таксите и комисионите. Само че и там политиката стана сложна и има граници на ефективността. Те ще бъдат достигнати, когато спестителите започнат засилено да теглят парите си от банките.
