Как провалът да се представи за успех? Отговорът на този въпрос, изглежда, най-добре знаят в Министерския съвет. Преди седмица от там се похвалиха как са успели да намалят административната тежест за фирмите. Отчетоха се постижения, изтъкнати бяха факти, но се премълча, че определените за премахване регулаторни режими все още изсмукват на година десетки милиони от бизнеса и гражданите. Не бе съобщено и най-важното – че изпълнението на десетки мерки е отложено, често пъти по неясни причини.
Според управляващите административната тежест за бизнеса е намаляла със 104.5 млн. лв. годишно. Това бе записано като резултат от реализираните през второто полугодие на 2015-а мерки от третия план за действие (2015-2017-а). Само че планът съдържа 130 мерки, а за отчетния период са изпълнени само 18 от компетентността на Министерството на финансите, Агенция "Митници", Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта – повечето с няколко месеца закъснение.
Най-неприятното, разбира се, е, че все още 112 регулаторни режима са в действие, и то при положение, че много от бюрократичните пречки е трябвало да бъдат отстранени още през септември 2015-а. Това не се е случило и е бил определен нов краен срок – 31 декември 2015-а. Чиновниците обаче са пропуснали и тази дата, поради което цяла група мерки е отложена направо за края на 2016-а. Такъв пример е искането за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. За отпадането му е необходимо да бъде променен Законът за акцизите и данъчните складове, но очевидно народните избраници няма да успеят да стигнат до него в продължение на година и половина. В същото време други "приоритетни" нормативи се изменят за дни. А иначе само споменатата поправка щеше да спести на бизнеса поне половин милион лева.
Нелепото е, че със същите тези дребни поправки в Закона за акцизите и данъчните складове биха отпаднали още куп пречки пред компаниите, като, да речем, искането за издаване на лиценз за управление на данъчен склад за производство или складиране на акцизни стоки. Но като имаме предвид, че сред акцизните стоки са горивата и управлението на данъчните складове е пряко свързано с вноса на такива от чужбина, лесно може да се досетим къде е проблемът и защо толкова усърдно се отлага въвеждането на това облекчение.
С цяла година се отложиха и редица мерки, чието изпълнение не изглежда никак сложно. Става въпрос за задължението да се представя удостоверение за актуално състояние и актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър при искане на лиценз за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност или за вписване в регистъра на лицата, извършващи поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност. Въпросните удостоверения са публично достъпни в Търговския регистър и могат да се получат по служебен път, но бюрократите ще продължат да ги изискват, докато не бъдат гласувани съответните законодателни поправки.
Фирмите ще платят излишно още няколко милиона лева и заради мудността на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. То не е сварило до края на 2015-а да уреди удължаването на срока на валидност на лицензите за превоз на товари и пътници от 5 на 10 години. Надеждите са сега това да се случи до 30 септември, макар че Законът за автомобилните превози е изменен така, че валидността на лицензите за обществен превоз на пътници и товари е увеличена и предстои да се промени единствено подзаконовата нормативна уредба. Същото се отнася и за подаването на заявление за издаване на карта за квалификация на водача, което натоварва бизнеса с 1 191 488 лв. на година.
С деветмесечно закъснение вървят и други мерки на транспортното министерство и Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", които инак формално са задвижени още в края на 2014-а. Бившата ДАИ закъснява сериозно и с електронната си връзка с НАП, поради което служебният обмен на информация е невъзможен и потребителите са принудени да предоставят маса документи при искане за лицензи, разрешения и сертификати за превоз на товари и пътници. Което годишно им струва около 10 млн. лева.
Още отсега е ясно, че и първоначалният срок 31 декември 2016-а няма да бъде спазен за изграждането на единна информационна система между НСИ, НАП и Агенцията по вписванията, която да даде възможност еднократно попълнената информация в електронния документ, подаден в НСИ, автоматично да послужи и за целите на останалите ведомства, включително и за обявяване в Търговския регистър. Това би спестило огромни средства, усилия и време за частния сектор, но се отлага вече няколко години подред.
Все пак управниците някак са успели да прокарат една от най-важните реформи – разработването и публикуването на интернет страницата на Агенция "Митници" на указания за попълване на електронния административен документ и на акцизната декларация. Успели са да намалят и срока за превеждане на подлежащ на връщане акциз и за издаване на разрешение или на мотивиран отказ от 14 на 7 дни. Изменението бе включено в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове и е в сила от 8 януари. Благодарение на него ще бъдат спестени 102 878 091 лв. под формата на административни такси.
