Мария Странджанска е юрист с над 25 години професионален трудов стаж. "От 1995 до 2010 г., в продължение на 15 години, бях председател на Националния съюз на юрисконсултите, за което бях номинирана за почетен председател на съюза. Успоредно с това, в продължение на пет години бях негов главен секретар. Сега ми предстои да сменя професионалното си поприще на юрисконсулт и ще поема попрището на адвокат. През много дълъг период от време в моята професионална реализация и обществена дейност активно се занимавах с проблемите на юрисконсултите в България. Затова и се чувствам лично и професионално ангажирана с това, което се случва с тях", казва Мария Странджанска.
Г-жо Странджанска, повод за нашия разговор всъщност е атаката срещу адвокатските възнаграждения, присъждани по делата на топлофикациите, а и на други дружества и държавни органи, когато те са били защитавани от юрисконсулт. Как смятате, основателни ли са твърденията, че с тях се нарушава конституцията?
– Факт е, че има недоволство по повод на делата за неплатени суми за топлоснабдяване. Гражданите твърдят, че не са били уведомени за водените срещу тях дела и че при нисък размер на дължимите суми се е претендирало високо по размер адвокатско възнаграждение, когато защитата пред съд се е осъществявала от юрисконсулт. Редно е обаче да кажем, че ако гражданите не са били уведомени по установения в закона ред, това е основание за обжалване на постановените срещу тях решения пред по-горна инстанция, тъй като това е станало при допуснати процесуални нарушения. Освен това присъдените възнаграждения при защита от юрисконсулти по своите размери са равни с тези на адвокатите, регламентирани в Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. А при прекомерност на задълженията за разноски по дела има предвиден специален ред за обжалване, който не включва прогласяването на противоконституционност на задълженията. Искът на омбудсмана в тази насока е силно надценен, тъй като конституцията регламентира отношения с по-голяма обществена значимост. Освен това смятам, че адвокатското възнаграждение по делата с "Топлофикация", когато съдебната защита е била осъществявана от юрисконсулт, играе превантивно-възпираща и стимулираща роля – гражданите преценяват интереса си и заплащат дължимите суми, за да не бъдат натоварвани с излишни съдебни разноски.
Всъщност какво е основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение на юрисконсулти. Тези юрисконсулти нали изпълняват задълженията си към работодателя, за което им се плаща и трудово възнаграждение?
– Ще ви дам един пример: ако вашият работодател ви поръча да напишете статия на определена тема, която представлява широк обществен интерес, и вие изпълните тези свои задължения добре, благодарение на което продажбите на вестника се увеличат, то изгодата от това ще е за издателството на в. "БАНКЕРЪ". За добрия творчески резултат, вие ще получите уговореното в договора ви с работодателя възнаграждение.
Подобен е случаят с т. нар. "юрисконсултско възнаграждение". То се дължи за възложен (поръчан) от работодателя творчески резултат – успешно защитен пред съда интерес на юридическото лице или едноличния търговец, където юрисконсултът работи. Становището на юрисконсулта, поддържано в съдебните заседания по делата и представената в заключителната част писмена защита, са обект на защита за авторско право. Тук е редно да се отбележи, че само актовете на съдилищата не са обект на авторско право. При поръчана работа с творчески резултат, за кого възникват авторските права и какво възнаграждение се дължи – това се уговаря в договора за възлагане на работата между възложителя и нейния изпълнител. В случая законът е уредил тези взаимоотношения, като в чл.78, ал.8 от ГПК е регламентирано, че адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на юридически лица и еднолични търговци, когато те са били защитавани от юрисконсулт.
Впрочем подобна норма действаше от 1952-а до 2007 г. в отменения ГПК, където регламентацията беше още по-подробна: "В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт." За извършената защита пред съдебна инстанция юрисконсултът получава уговореното с работодателя трудово възнаграждение – било по трудов договор, или по служебно правоотношение. В някои случаи работодателят използва полученото възнаграждение за изплащане на стимули на юрисконсулта за добрата съдебна защита и получените в резултат на нея приходи, но този въпрос се решава чрез политиката на управление на юридическото лице, при което той работи.
Само че съществува тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, което поставя условия пред присъждането на такова адвокатско възнаграждение: то да бъде реално заплатено и това трябва да бъде доказано пред съда. Как ще се приложи тази логика към възнаграждението на юрисконсулта?
– Според мен предметът на това тълкувателно решение е друг и в случая то е неотносимо. Присъждането на направените по делото разноски цели да възмезди страната, в чийто интерес е присъденото решение за разходите, които е направила по нейната защита: държавна такса, възнаграждение на вещи лица и адвокатско възнаграждение. За да се присъди адвокатско възнаграждение, трябва да се докаже, че то е уговорено в рамките на цитираната по-горе Наредба № 1 и че то действително е изплатено. Но когато защитата осъществява юрисконсулт, доказването на направените разходи е излишно. То не е необходимо, тъй като те са всеизвестен факт – юридическото лице или едноличният търговец, при които юрисконсултът работи, прави разноски за него: предоставя му работно място, изплаща му трудово възнаграждение, има задължителни вноски по държавно обществено и здраво осигуряване, разходи за обучение, социални разходи и други. Част от тези разходи са задължителни за работодателя по силата на закона и понякога са несравнимо по-големи от размера на т. нар. юрисконсултско възнаграждение. Вярно е, че юридическо лице, при което работи юрисконсултът, е преценило ползите от неговата работа и е предпочело да го назначи. Факт е, че това е възприета практика в цял свят – в западните страни дори има специален термин за това – In housе Lawyer (домашен юрист). Наивно е да се сравняват гражданите и юридическите лица, които не разполагат с назначен юрисконсулт с тези, които са си назначили такъв, и от това да се правят изводи за привилегировани, неравни условия за процесуално представителство. Тези граждани и юридически лица, които нямат назначен юрисконсулт, могат да възложат защитата си пред съд на адвокат, което ги изравнява по процесуални права в съдебния процес.
Какво би станало, ако все пак се премахне адвокатското възнаграждение, присъждано на юридически лица, защитавани от юрисконсулт?
– Това би било намаляване на финансовата тежест за страната в делото. Но както една добра и справедлива поговорка казва: "Безплатен обяд няма". Защото другата страна, която е направила разходи за своята съдебна защита и която е изправна, трябва да бъде възмездена за направените разноски – така е справедливо. Ако не се присъди възнаграждение за процесуална защита на юридическо лице, на едноличен търговец или държавен орган, би довело до неравенство на страните в процеса.
Освен това в държавната администрация, общините и другите юридически лица – търговци, неправителствени организации, партии, работят юрисконсулти. Присъденото им адвокатско възнаграждение, когато те са били защитавани пред съд от юрисконсулт, се осчетоводява във финансовия резултат на юридическото лице. А в някои случаи това има превантивно-възпираща роля по отношение на недобросъвестни лица, които образуват съдебни производства, без да имат основания за това. Това важи особено за общините, които пряко работят с граждани. От колеги съм чувала изказвания, че някои общини имат "познайници" – хора, които от години при всеки случай, при който са се отнесели към общината, завеждат съдебни дела: дали основателно, или не – това е друг въпрос.
Целта на работата на юрисконсулта не са спорните въпроси да се решават пред съдебни инстанции, арбитражи или други особени юрисдикции, а да се намери най-доброто решение, удовлетворяващо страните, да се изчистят правоотношенията от възможности за възникване на спорове. Това особено силно важи за търговските правоотношения. Когато обаче възникне съдебен спор, юрисконсултът е този, който познава най-добре дейността и правната проблематика на юридическото лице, при което работи.
Подобно на адвокатите, юрисконсултите имат право да представляват пред съд лицата, при които работят по служебно или по трудово правоотношение, тъй като имат еднакъв образователен ценз – магистри по право и еднаква юридическа правоспособност. За съжаление има правна празнота по отношение на регламентирането на статута на юрисконсултите. Отдавна е подготвен проект на закон за юрисконсултите, който беше внесен в 39-ото Народно събрание, но и досега не се проявява политическа воля за нормативно уреждане на техния статут със специални правни норми, както това е при адвокатите.
И все пак вече е образувано конституционно дело за тези възнаграждения. Какви са очакванията Ви?
– Смятам, че предявяването на такъв иск пред Конституционния съд по отношение на това възнаграждение е силно надценено и ще доведе до загуба на много обществена енергия. Вярно е, че Конституционният съд допусна разглеждането на искането на омбудсмана за обявяване в противоконституционност на текста на чл.78, ал.8 от ГПК. В определението обаче не са посочени мотиви за привличането на заинтересовани институции и респ. да се даде възможност неправителствени, съсловни, синдикални и други организации да дадат мнението си. Прави впечатление, че Конституционният съд е поканил да даде мнение по това искане Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата и Арбитражния съд при Българската стопанска камара. Но доколкото имам информация, тези арбитражни съдилища са структурни подразделения на двете работодателски организации и не са юридически лица по смисъла на закона. Прави впечатление, че не са поканени да представят мнение работодателски организации, чиито членове са юридически лица и еднолични търговци, за които в искането си омбудсманът твърди, че атакуваната правна норма им създава привилегирован режим, а именно: Асоциация на банките в България, Асоциация на индустриалния капитал, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и други. Не е поканено за мнение и Националното сдружение на общините. Членовете на тези организации са заинтересовани от правото да им бъдат присъждани адвокатски възнаграждения по дела, по които са били защитавани от юрисконсулти. А те имат правен интерес и могат да дадат мнение по конституционния спор.
*(Б.ред. – Заглавието е на редакцията)
