По всичко личи, че намеренията на Русия да заобиколи Украйна като основен маршрут за транзит на природен газ, увеличавайки капацитета на газопровода "Северен поток" 2, ще ударят на камък. През седмицата в Европейския парламент се проведе дебат как ще се отрази изграждането на новата газова тръба на пазарите в Централна и Източна Европа и критиките определено преобладаваха.
Проектът "Северен поток" 2 е против целите на енергийния съюз, нарушава солидарността между държавите членки на общността и трябва да се разглежда както от геополитическа, така и от икономическа гледна точка. Това беше основната теза, около която се обединиха евродепутатите. Подчертано бе, че реализирането му не само няма да допринесе за диверсификацията на газовите доставки, а напротив – ще засили зависимостта от "Газпром". В крайна сметка повечето депутати поискаха Европейската комисия възможно най-скоро да сложи кръст на "Северен поток 2". Комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете също даде индикации за подобно отношение. Той заяви, че ако проектът се реализира, маршрутите за пренос на руско синьо гориво в Европа ще се намалят от три на два, което ще се отрази на сигурността на доставките. А и по този начин Кремъл ще засили търговската си роля на Стария континент. Най-потърпевши от евентуално закриване на транзитния маршрут на руските газови доставки през Украйна след 2019-а ще са страните от Централна и Източна Европа.
По думите на Канете "Северен поток" 2 "вероятно би променил сегашната уредба на газовия пазар". Той съобщи, че Еврокомисията се е свързала с германските власти, за да получи цялата информация, необходима за оценката на проекта. И че е правото на ЕС трябва да се прилага и спазва при всички проекти.
По принцип би следвало България да е изключително активна именно по тази тематика, и то най-малко по две причини. Първата вече бе спомената – ако транзитът през Украйна спре, страната ще е най-потърпевша финансово, тъй като сега получава сериозни суми за преноса на синьо гориво най-вече към Турция. Освен това не бива да забравяме, че именно Европейската комисия и правилата за либерализация на енергийния пазар бяха основната причина за торпилирането на алтернативния проект "Южен поток", от който щяхме да имаме икономически ползи. Но въпреки всичко нашите власти си траят по въпроса за разширението на "Северен поток" 2 очевидно с надеждата руснаците да погледнат по-благосклонно на идеята за изграждането на газов хъб у нас.
Интересното е, че раздвижването около "Северен поток" 2 дойде след седмото заседание на Енергийния съвет на ЕС и САЩ, което се проведе във Вашингтон преди дни. Тогава американският държавен секретар Джон Кери изтъкна: "Проектът провокира разгорещен дебат от двете страни на Океана. Смятаме, че газопроводът ще навреди на интересите на Украйна, Словакия и Източна Европа като цяло, защото ще отнеме от Украйна статута на държава, транзитираща руски природен газ".
Сега остава да видим какъв ще е отговорът на Русия. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, очакванията са съвсем скоро нов проект да изгрее на небосвода. Гръцки медии съобщиха миналата седмица, че по време на посещението на руския президент Владимир Путин на 28 май в Атина той щял да представи новите си виждания за изграждането на газопровод до Италия през България и Гърция. За реализирането му вероятно ще се използва отдавна известният проект ITGI – тръба, планирана като част от Южния газов коридор за пренос на гориво през Турция и Гърция към Италия. Връзката с Апенините ще прави газопроводът "Посейдон", който ще минава по дъното на Йонийско море.
Досие
В началото на септември 2015-а председателят на борда на директорите на "Газпром" Алексей Милер, директорът на BASF SE Курт Бок, членът на управителния съвет на E.ON Клаус Шефер, заместник генералният директор на френската фирма Engie Пиер Шарей, председателят на борда на австрийската OMV Райнер Зеле и главният управляващ директор на Royal Dutch Shell Бен ван Берден безцеремонно, в противоречие с всякакви европейски норми и ръководени единствено от собствените си интереси и тези на своите страни, подписаха споразумение за създаването на газопроводната система "Северен поток – 2". С реализирането на проекта се предвижда да се заеме съвместната проектна компания New European Pipeline AG, в която Shell, OMV, E.ON и BASF/Wintershall ще имат по 10% участие, Engie ще държи 9 на сто, а "Газпром" ще има мажоритарния дял от 51 процента. Намеренията са да се изградят още две тръби към морския газопровод "Северен поток", по които да се пренасят още 55 млрд. куб. м природен газ на година.
