С корпоративните зависимости в партията приключихме. Както и до голяма степен с наследството на Станишев. Това заяви в интервю за "БАНКЕРЪ" бившият шеф на столичните социалисти Румен Овчаров.
Ето част от интервюто:
След избора на Нинова някои коментатори предрекоха колаборация между БСП и ГЕРБ и бъдеща коалиция.
– Въпросните коментатори предвещаваха тези неща и плашеха симпатизантите и членовете на партията през последните 3-4 месеца. Това беше една от тезите, която витаеше във въздуха – Корнелия ще се прегърне с ГЕРБ, Корнелия ще се прегърне с АБВ, Корнелия ще обърне партията надясно… Какво да ви кажа? Когато човек не може да намери аргументи, с които да спори, той измисля етикети и започва да ги лепи наляво и надясно. Това не е сериозно.
Вече започна да се припомня скандалът с “Булгартабак” и “Фронтиер”, в който Нинова беше един от участниците като ваш заместник-министър и член на борда на предприятието. Смятате ли, че тя е уязвима по тази линия?
– Въобще не може да бъде уязвима. Това е едно от доказателствата, че тя е неподатлива на корпоративен натиск. Нека да си спомним за какво ставаше дума в онзи случай. Корнелия не допусна да бъде позволено на Делян Пеевски да разпродава имуществото на държавния резерв, както той реши. Тя беше член на онази комисия, която трябваше да разрешава и там се искаше едно бланкетно решение, а тя не позволи това.
Не позволи и на Ангел Александров да определя кои фирми да получават лицензи за хазартна дейност, особено такива, които не отговарят на изискванията.
Тя не позволи да бъде въздействано върху изпълнителния директор на “Булгартабак” или по-скоро да бъде сменен той. Разбира се, всичко това се случваше и с мое съдействие, затова тя беше атакувана по тоя мръсен начин. Но няма как Корнелия да бъде винена за дейността си тогава. Искам да ви припомня приватизацията на “Булгартабак” през 2011-а, когато всички сегашни борци със задкулисието и от БСП, и от СДС, и ДСБ кротко мълчаха по заповед на ръководителите на партиите си, а само трима човека (аз, Корнелия и Ани Янева) говореха срещу начина, по който Бойко Борисов и ГЕРБ подариха “Булгартабак” на Цветан Василев и Делян Пеевски. Така че могат да се припомнят много неща, но е добре това да става в цялостния им вид, а не само отделни извадки от тях.
Опасявате ли се, че има конформисти, които са се увъртали около всеки лидер, а сега ще се залепят за Нинова и може да й попречат?
– Корнелия не е в политиката от вчера. Тя събра достатъчно опит, изяде доста бой, получи доста удари, научи се да се изправя, след като е паднала. С каквото можем ще помагаме. Разбира се, тя е в сложна ситуация. Партията е тежко разделена, то се вижда и по избора й. Стефан подчерта това – само двама човека от 180-те членове на Националния съвет събират над 50% от всичките 800 делегати. Което означава, че разделението вътре в партията е изключително сериозно. Вярно е, че преди да се обединим, трябва да се разделим, но основната задача на Корнелия е консолидацията в партията, консолидацията на алтернативата извън партията и формирането на тази алтернатива за президентските избори. А това трябва да даде един ясен знак, че тази алтернатива съществува и тя е инспирирана и водена от БСП.
Споменахте президентските избори. Трябва ли да има обща лява кандидатура? Лявото да се обедини, като се водят разговори с АБВ, Татяна Дончева, а и Кадиев може би да си върнете.
– Само с тези тримата, които ми казвате, ние няма да спечелим изборите. Затова говоря, че БСП трябва да стане център за обединяване на всички, които виждат необходимостта от алтернатива на сегашното управление на Бойко Борисов и ГЕРБ. Това са онези стотици хиляди, които гласуваха за БСП през 2013 г., а и през 2011-а с надеждата, че тя наистина е алтернатива на олигарсите и мутрите в управлението. И които после останаха излъгани.
Тоест, под консолидация разбирате всички ляво мислещи хора, дори да не са симпатизанти на БСП.
– И не само ляво мислещи. А дори дясно мислещи хора. Всички онези, които искат да видят промяната в държавата. Аз нарекох начина, по който се управлява тя сега, управление на заден ход.
Днес правим пенсионна реформа – утре не правим. Днес правим реформа в МВР – утре не правим. Днес правим съдебна реформа – утре не правим. Днес правим здравна реформа – утре никой не знае докъде е стигнала. Днес правим обществени поръчки – утре ги спираме, без да знаем кой е виновен за това. Днес правим лифтове в Банско – утре ги спираме, без да знаем защо. Това е като да караш кола на заден ход в скоростната лента на магистралата. Катастрофата е неминуема. А никой не иска да катастрофира!
Цялото интервю четете в новия брой на в. "БАНКЕРЪ"
