Поредния правен абсурд са на път да сътворят българските депутати, докато упражняват нормотворческите си способности върху Законопроекта за управление на отпадъците. От действията им, ей така между другото, стотици фирми, занимаващи се с търговия на черни и цветни метали, ще бъдат изправени пред фалит, а хиляди хора са заплашени да останат без работа. На практика ще се зачеркне бизнес с годишни обороти от над 2 млрд. лева. Още по-лошото е, че зад цялата тази каша прозира преразпределение на пазара и облагодетелстване на шепа компании за сметка на всички останали.
След като през 2011-а Законът за управление на отпадъците бе променян на няколко пъти с обяснението, че като страна членка на ЕС сме длъжни напълно да отразим в законодателството си разпоредбите на европейската Директива 2008/98/, въвеждаща правна рамка за създаване на „рециклиращо общество“, сега в парламентарнтие комисии се разглежда изцяло нов норматив. Между текстовете в действащия днес и подготвяния обаче има коренни различия и дори противоречия. Получава се така, че за да продължат да функционират, фирмите трябва да изпълнят
купища невъзможни изисквания
които предстои да бъдат отменени.
Според действащия в момента закон например всички площадки за черни и цветни метали бяха задължени в срок до 15 февруари да представят в икономическото министерство доказателства, че са разположени на територии, определени с Общ устройствен план за производствени и складови дейности, пристанища или обекти на жп инфраструктурата. Но по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството едва около 33% от общините имат одобрени и действащи устройствени планове, докато в останалите процедурата по тяхното изработване дори не е започнала. С други думи, площадките за приемане на излезлите от употреба метални изделия в над две трети от градове у нас би следвало да бъдат затворени. Или от общо 2400 пункта за изкупуване и рециклиране могат да продължат да функционират само четиристотин.
Голяма част от фирми обаче не са предприели действия за преместване на площдаките си или за закриването им, тъй като с проекта за нов закон за управление на отпадъците беше дадена индикация за промяна в изискванията и разширяване на типа и вида устройствени планове и зони, в които ще е допустимо извършването на такива дейности.
Така възниква правен вакуум
по време на който е необходимо въпросните пунктове да бъдат затворени, нищо че се предвижда причината за това да отпадне след няколко месеца.
„Около 2000 компании за търговия и рециклиране на черни и цветни метали са представили в икономическото ведомство посочените в закона документи за легализиране на площадките си или са заявили заличаването им. На последното заседание на Междуведомствената комисия са заличени 452 площадки. Други 98 са били закрити през ноември“, съобщи Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Останалите над 1500 уведомления и заявления трябва да бъдат разгледани от Междуведомствената комисия, след което по нейно предложение министърът на икономиката, енергетиката и туризма ще реши кои от площадките отговарят на нормативните изисквания и ще могат да продължат работа и кои ще бъдат закрити. Но Паунова отбеляза също така, че паралелно със заличаването на площадки се създават нови, макар и по-малко, които не отговарят на законовите разпоредби.
Вероятно затова в официалната позиция на Българската стопанска камара, Българската асоциация по рециклиране, Българската асоциация на металургичната индустрия, браншовата камара „Феникс ресурс“ и др. се твърди, че с тези си действия
държавата пренарежда пазара
в полза на определени фирми. По думите на адвокат Иван Груйкин, представляващ Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали, в определени райони дори вече имало подготовка за това.
Макар че няма как да се каже със сигурност кои ще са най-облагодетелствани от „въртележката“, не е за пропускане изказаното в средата на миналата година мнение на заместник-председателя на Българската асоциация по рециклиране – Борислав Малинов. Според него министерството на околната среда е изготвило законопроекта (бел. ред. – който сега е в сила и налага всички тези промени) „на тъмно“, без да допусне асоциацията в изработването му, а е съгласувало действията си само с „двете най-големи организации по опаковките“ (бел. ред. – с най-голям пазарен дял в тази сфера са „Екопак“ и „Екобулпак“).
Сред печелившите, според депутата от „Коалиция за България“ Петър Курумбашев, ще е и свързаната с приватизацията на „Кремиковци“ фирма „Надин“. Причината за твърдението му е, че от 2014-а се предвижда да бъдат създадени общински площадки за събиране на цветни и черни метали и само те да се занимават с това, а въпросната компания вече е сключила договор за такава дейност със 143 общини. Друга подробност е, че само тези три фирми от сектора не са се обявили против законовите поправки.
Бизнесът се оплаква и от друго. „В закона е заложена изключително висока гаранция за получаване на разрешително за дейности със скрап и за разкриване на площадки. В полза на екоминистерството фирмите трябва да внасят, и то безлихвено, парични суми, като не се предлагат други финансови инструменти за обезпечение. Отгоре на всичко ведомството може да усвоява средства. Такова задържане на пари за неопределено време в полза на държавен орган няма в нито една европейска държава“ е категорична Българската асоциация за металургична индустрия. Ситуацията в случая е подобна на тази с изискването за Общ устройствен план – в подготвяния нов закон изискваните банкови гаранции са намалени, но за да продължат да работят, операторите на пунктовете за вторични суровини са длъжни да платят сегашните такси.
Дори и да получат отсрочка за изпълнението на всички споменати изисквания до влизането в сила на новия норматив, компаниите от бранша ще бъдат
изправени пред още едно препятствие
„Положителният резултат от проверките на междуведомствената комисия и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма ще осигурят само краткотрайно спокойствие на търговците, чиито площадки отговарят на въведените неотдавна законови изисквания“, обяснява Иван Груйкин. Повод за притесненията му е фактът, че се предвижда в шестмесечен срок от влизането в сила на новите законови разпоредби лицата, занимаващи се с черни и цветни метали, да започнат нова административна процедура пред министъра на околната среда и водите за замяна на лицензите с разрешения. Все още обаче не се знаело какво точно ще се иска.
„Тази несправедливост и неяснота в политиката на управляващите към фирмите, занимаващи се със скрап, създава атмосфера на несигурност, която ще принуди голяма част от бизнеса да пренасочи инвестициите си в съседни държави и ще доведе до закриването на близо 14 хил. работни места в България“, изтъква Храир Вахрам от Българската асоциация за рециклиране.
Несъмнено сега режимът за изкупуване на метали у нас е достатъчно либерален и са необходими реформи. Но и без да са специалисти, всички разбират, че нещата няма да се оправят само със затварянето на голяма част от пунктовете за вторични суровини. Без стриктен контрол изкупуването на крадени кабели, части от жп инфраструктурата и други подобни ще продължи под една или друга форма. А иначе рециклирането на скрап е важна част от металургията и промишлеността и затриването му или дори неговото възпрепятстване може да има сериозни икономически последици.
Ивайло Станчев
снимка U:/Ивайло/metali
ТПС: Заради правния вакуум между действащия сега Закон за отпадъците и подготвяния изцяло нов вариант около 80% от пунктовете за рециклиране на черни и цветни метали в страната трябва да бъдат затворени.
ТПС 104612: Гражданите вече ще могат да предават в пунктовете само метални отпадъци от битова техника.
каре
В България има лицензирани около 2400 площадки за оползотворяване на черни и цветни метали, в които са инвестирани близо 1.136 млрд. лева. За 2010-а фирмите в бранша са внесли в държавния бюджет около 30 млн. лв. корпоративен данък и 25 млн. лв. други данъци, такси и осигурителни вноски на близо 20 270 пряко заети в бранша лица. Оборотът в сектора за кризисната 2010-а е бил 2.2 млрд. лв., от които един милиард идват от износ на събрани метали.
каре 2
Разпоредби
Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи и части от подвижния железопътен състав, жп линии, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура, като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление, както и на металосъдържащи паметници на културата или части или елементи от тях, може да се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват. Такива отпадъци не могат да се предават за оползотворяване от физически лица.
