"За банковата система у нас съществува реална опасност 2016-а да бъде буквално една нулева година. Нулева в смисъл, че няма да отбележи почти никакъв растеж." Това бе прогнозата, която направи в. "БАНКЕРЪ" в началото на 2016-а. Резултатите на банковия сектор за отминалото първо тримесечие на годината за съжаление я потвърждават. За пръв път от много време насам се свиват почти всички балансови показатели на сектора.
Активите са паднали с близо 400 млн. лв. в сравнение с края на 2015-а – от 87.52 млрд. на 87.14 млрд. лева.
Общият размер на заемите – тези за граждани и фирми, се е свил с около 900 млн. лв – от 51.6 млрд. лв. в края на 2015-а до 50.7 млрд. лв. в края на март 2016-а. Статистиката отчита и изтеглянето на депозити от банките. През първото тримесечие те са с около 440 млн. лв. по-малко и както отбелязахме в предишни публикации – това се дължи най-вече на бързото намаляване на средствата на фирмите в банките.
Спестяванията на населението все още растат, но с много по-бавен темп, отколкото през същия период на предишните години. Само показателите на Пощенска банка демонстрират забележим ръст. Но той до голяма степен, ако не и изцяло, се дължи на сравнително скорошното поглъщане на клона на "Алфа Банк".
Единственото, което нараства, е печалбата
За първото тримесечие на 2016-а в банковия сектор тя е 305 млн. лв. – с около 20 млн. лв. повече, отколкото през първите три месеца на 2015-а. За съжаление има и неприятна част – че източникът на ръста на положителния финансов резултат не е устойчив. Причината за него е увеличаването на нетните лихвени приходи и на постъпленията от такси и комисиони, както и на свиването на административните разходи. По-високите приходи от лихви са трудно обясними на фона на спадащите лихвени равнища както по кредитите, така и по привлечените средства. Причината за този ефект е, че лихвите по кредитите падат с пъти по-бавно, отколкото лихвите по депозити. В сравнение с март 2015-а, през първото тримесечие на 2016-а приходите от лихви на банковия сектор у нас са се понижили с около 5%, докато разходите му за лихви са намалели почти двойно. Проблемът е в това, че лихвите и по кредитите, и по депозитите вече са близко до разумния минимум. Налице са и първите "симптоми", че по някои видове заеми банките са спрели да намаляват лихвите си. Що се отнася до депозитите – ако гражданите си направят труда да сметнат лихвата, която получават по вложенията си в банката, и таксите, които тя им удържа при операции с тези пари – тегления, преводи и т.н. – в много случаи може да се окаже, че собствениците на влогове си плащат на банките, за да държат парите си в тях. Ако населението се усети че това е масова практика, нищо чудно да станем свидетели на засилено теглене на влогове от кредитните институции. Това вече се случва с вложенията на фирмите. При огромната натрупана ликвидност на първо време това няма да е проблем за сектора. Но когато се стигне до необходимостта от обръщането на тази тенденция, това ще изисква значителни усилия и разходи от кредитните институции.
В момента обаче тях ги вълнува друг проблем –
представянето им при прегледа на качеството на активите
и последващите го стрес-тестове.
Първите междинни данни от това начинание за банковия надзор ще са ясни след две-три седмици, но няма да бъдат обявени пред широката публика.Тя ще научи окончателните резултати на 13 август. Това е датата, която поне за момента са посочили БНБ и Министерството на финансите като деня, в който ще оповестят резултатите от прегледа на качеството на активите и на проведените на тяхната основа стрес-тестове за всяка от банките.
Шефовете на кредитните институции обаче са наясно с един много важен детайл – че прегледът на качеството на активите ще се извършва на базата на данните за 2015-а. А резултатите, постигнати от банките след тази дата, ще бъдат признати при определянето на мерките за попълване на установения евентуален капиталов недостиг.
Вероятно по тази причина през първото тримесечие на 2016-а банките са намалили усилията си за заделяне на провизии и са се съсредоточили върху увеличаването на печалбата си. Именно тя ще е един от основните източници за попълване на капитала. За това говори фактът, че дори при намаляващия общ размер на кредитите покритието им с провизии е спаднало от 10.86 на 10.68 процента. Като се направят съответните коригиращи изчисления за приравняване на коефициентите на покритие на кредитите с провизии към средния за системата за банките, при които той е под-средното ниво, излиза, че недостигът на провизии в банковия сектор е около 572 млн. лева. Сигурно е, че прегледът на качеството на активите ще извади и по-големи числа, които ние трудно бихме установили категорично, тъй като няма публични данни за проблемните кредити и за финансовия размер на получените обезпечения за всяка отделна банка.
Публикуваната от БНБ информация привлича вниманието с няколко детайла. Първият е, че "SG Експресбанк" и "ПроКредит Банк" имат традиционно добри финансови показатели, но нивото на покритие на кредитите им с провизии е много по-ниско от средното за системата. Възможното обяснение е, че тези две кредитни институции имат много по-нисък дял на проблемни кредити от този за банковия сектор като цяло. Това обаче не може да бъде установено само от публикуваните от БНБ данни. Доколкото при изготвянето на класацията на "БАНКЕРЪ" се водим от правилото, че резултатите на никоя кредиторка не може да са по-добри от тези на цялата система, сме направили съответните коригиращи преизчисления. Но те водят до значителни промени във финансовите резултати на двете кредитни институции, а оттам се променят и коефициентите им за възвръщаемост на капитала и на активите. В таблиците за печалбата двата коефициента за двете банки са записани според данните в балансите им и в отчетите им за приходите и разходите. Но след необходимите корекции, за които споменахме, няма да могат да бъдат видени в класацията сред най-добрите кредитни институции през първото тримесечие на 2016-а. По същия начин е подходено и за други кредитни институции, чието покритие е под средното за системата.
Вторият факт, който заслужава да бъде отбелязан, е, че някои кредитни институции като БАКБ имат доста над средното покритие на кредитите с провизии. ТБ "Виктория" пък продължава да е на загуба, но при нея покритието на кредитите с провизии е на много високо ниво – 53.48%, а капиталът й – 41.73 млн. лв., е напълно достатъчен да абсорбира отчетената загуба. Без това да доведе до проблеми с капиталовата адекватност и с другите показатели на банковия надзор за устойчивост на кредитната институция..
Прегледът на общите данни на банковата система и на тези за отделните кредитни институции потвърждава оценката на БНБ за устойчивостта на финансово-кредитния сектор. За съжаление обаче това е устойчивост в условията на обща стагнация, където нищо не подсказва, че в следващата половин година банковата система ще отбележи ръст на бизнеса си и на източниците си за печалба. В тази ситуация има банки, които показват по-добри резултати от останалите. В групата, която отговаря на критериите в "БАНКЕРЪ" за класацията, през първото тримесечие на 2016-а попадат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ПИБ, Пощенска банка, ОББ и "Райфайзенбанк (България)". Важно в случая е да се отбележи, че при "Райфайзенбанк (България)" нивото на прокритие на кредитния портфейл с провизии – 10.16%, е под средното за системата. Но дори след коригиращите преизчисления печалбата и съответно възвръщаемостта на активите и на капитала й остават достатъчно високи, за да я наредят сред десетте най-добри по тези три критерия.
Критерии
Класация за най-добра банка в страната в. "БАНКЕРЪ" изготвя на всеки три месеца – единствено на базата на официално публикуваната от БНБ информация за резултатите на кредитните институции.
Традиционно тя се съставя по пет показателя: размер на активите, размер на собствения капитал, размер на печалбата и изчислените на тяхна база възвръщаемост на активите и възвръщаемост на собствения капитал.
Само банките, попаднали сред първите десет институции, с най-добри данни и по петте показателя влизат в групата на най-добрите. Но като взехме предвид уроците от кризата от лятото на 2014-а, добавихме обаче към тези показатели и коректив. Той се прилага към всяка банка, чийто коефициент на покритие на кредитния портфейл с провизии е под средния за системата.
Корективът в случая е допълнителният разход за провизии за постигане на средното равнище на покритие. С този разход намаляваме финансовия резултат преди облагане с данъци и нанасяме произтичащите от това корекции върху печалбата, а оттам и върху възвръщаемостта на капитала, и на активите. Съвсем съзнателно показваме на публиката само групата на най-добрите, която се оформя след направените корекции. В нея не попадат някои банки, които иначе са сред първите десет и по петте показателя, на които базираме оценката си, защото корекциите при тях са довели до значителна негативна промяна в печалбата и на показателите за възвръщаемост. Поради същата причина в групата на най-добрите могат да попаднат и банки, които иначе не фигурират в таблиците с първите десет кредитни институции по петте показателя. (Ако – да речем, една банка е била на дванадесето място по печалба, но след корекциите две от конкурентките й са изпаднали от десетката, логично е тя да се придвижи с две места напред.)
