Президентът на САЩ Доналд Тръмп твърди, че Испания е променила курса си и е изпълнила американските искания за военните разходи след напрегнатия спор по време на срещата на върха на НАТО в Анкара. Испанското правителство обаче категорично отрича подобен обрат и настоява, че не е поемало нови ангажименти нито за увеличаване на военните разходи, нито за промяна на политиката си спрямо войната в Иран.
Разминаването между Тръмп и правителството на премиера Педро Санчес показва, че напрежението далеч не е приключило. Спорът вече не се изчерпва само с отбранителните бюджети, а обхваща отношенията между Вашингтон и един от най-важните европейски съюзници по въпроси като Иран, бъдещето на НАТО, американските военни бази на испанска територия и дори двустранната търговия за десетки милиарди долари.
След срещата на върха миналата седмица Тръмп заяви пред журналисти на борда на своя самолет, че Испания е била „много щедра“ и е изпълнила американското искане за „големи плащания“. Той не уточни какво точно има предвид, но допълни, че без тази промяна „дори нямаше да разговаряме с тях„.
Испанското правителство реагира незабавно, като подчерта, че не е отстъпило от нито една от позициите си.
Военните разходи остават основната ябълка на раздора
Коренът на конфликта е отказът на Испания да приеме новата цел на НАТО за разходи за отбрана в размер на 5% от брутния вътрешен продукт до 2035 година. Докато почти всички останали съюзници подкрепиха предложението, правителството на Санчес настоя, че подобно увеличение не е необходимо за изпълнение на задълженията към Алианса. Испания е държавата с най-нисък относителен дял на военните разходи в НАТО през последните години. През 2024 г. страната отделяше едва 1.3% от БВП за отбрана.
След мащабно увеличение на бюджета Мадрид обяви, че още през 2025 г. ще достигне целта от 2%, като инвестира допълнително 10.47 млрд. евро. Общите разходи за отбрана вече възлизат на около 33 млрд. евро годишно. Испанските власти обаче смятат, че увеличаване до 5% би било икономически неоправдано. При днешния размер на испанската икономика това би означавало годишни разходи от над 80 млрд. евро, което е повече от двойно увеличение спрямо сегашното ниво.
Външният министър Хосе Мануел Албарес заяви, че не разбира какво точно е имал предвид Тръмп с твърдението, че Испания е изпълнила американските искания. По думите му единственото логично обяснение е, че американският президент е имал предвид изпълнението на досегашната цел от 2%, а не новия праг от 5 процента.
Испанското правителство подчертава и друг аргумент – приносът към НАТО не се измерва единствено с проценти от БВП. По данни на Алианса страната е сред най-големите участници в натовски мисии, като в момента поддържа близо 3000 военнослужещи в операции зад граница. От присъединяването си към НАТО през 1982 г. Испания е участвала в повече от 120 международни мисии, а над 100 испански военнослужещи са загинали при изпълнение на съюзнически операции. Освен това Мадрид е предоставил почти 3.8 млрд. евро военна и финансова помощ за Украйна от началото на руската инвазия.
Иран, американските бази и търговия за над 74 млрд. долара
Отношенията между Вашингтон и Мадрид се влошиха още повече след американските удари срещу Иран. Педро Санчес беше сред първите европейски лидери, които открито заявиха, че военните действия на САЩ и Израел представляват опасна ескалация и нарушават принципите на международното право. Испания отказа американските военни бази на нейна територия да бъдат използвани за настъпателни операции срещу Иран. Особено чувствителен е въпросът за базите Рота и Морон де ла Фронтера, които са сред най-важните американски военни съоръжения в Южна Европа.
В Рота са базирани разрушители с противоракетната система Aegis, които са ключов елемент от противоракетния щит на НАТО, а Морон служи като основен логистичен център за американските военновъздушни сили и морската пехота при операции в Средиземноморието, Северна Африка и Близкия изток.
Отказът тези бази да бъдат използвани за войната срещу Иран предизвика една от най-острите реакции на Тръмп. По време на една от срещите на върха той заяви, че Испания се държи като „ужасен партньор“ и нареди на финансовия министър Скот Бесънт да подготви прекратяване на търговските отношения с тази страна.
По-късно тонът му стана по-умерен, но заплахата не беше официално оттеглена. На практика подобна мярка би имала сериозни икономически последици и за двете държави. По официални данни двустранната търговия със стоки е достигнала 74.5 млрд. долара през 2025 година. Американският износ за Испания възлиза на 26.6 млрд. долара, а вносът на испански стоки – на 21.35 млрд. долара. Освен това испанските компании са инвестирали близо 97 млрд. евро в американската икономика, докато американските инвестиции в Испания надхвърлят 116 млрд. евро и осигуряват работа на около 200 000 души.
Сред най-важните стоки в двустранната търговия са фармацевтични продукти, самолети и самолетни компоненти, суров петрол, промишлено оборудване, химически продукти, храни и напитки. Именно затова икономисти предупреждават, че евентуално ембарго би нанесло щети не само на испанските производители, но и на американски компании, които работят на европейския пазар.
Допълнителна пречка пред подобна стъпка е фактът, че търговската политика не се води от отделните държави членки, а от Европейския съюз. Това означава, че Вашингтон не може лесно да договори или прекрати търговско споразумение само с Испания. Въпреки това американската администрация проучва възможността Тръмп да използва Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA), който позволява ограничения върху търговията при обявено извънредно положение. Но юристи предупреждават, че подобно решение почти сигурно ще бъде оспорено в съда.
Различията между Тръмп и Санчес имат и вътрешнополитическо измерение. Испанският премиер управлява с подкрепата на лявата коалиция „Сумар“, която категорично се противопоставя както на увеличаването на военните разходи до 5% от БВП, така и на подкрепата за американските операции срещу Иран. Социологически проучвания показват, че едва около една четвърт от испанците одобряват американските удари срещу Техеран, което прави малко вероятно Санчес да промени курса си.
Въпреки смекчаването на реториката след срещата на НАТО в Анкара миналата седмица, основните противоречия между Вашингтон и Мадрид остават нерешени. Испания продължава да настоява, че ще изпълнява задълженията си към Алианса, без да увеличава военните разходи до исканите от САЩ 5% от БВП, а Белият дом запазва възможността да използва икономически и политически натиск.
