Саудитска Арабия е притежавала към края на март правителствени облигации за 116.8 млрд. щ. долара, а две години по-рано стойността им е била 82.7 млрд. долара. Тези данни публикува в началото на седмицата щатското финансово министерство по искане на агенция "Блумбърг нюз", мотивирано по Закона за свободен достъп до информация. Така след 41 години най-сетне бе разбулена една от най-големите мистерии на щатския пазар на държавни облигации, оценяван за общо 13.4 трлн. щ. долара. Сумата подрежда кралството сред челната дузина от чуждестранни собственици на щатски дълг. Най-големият сред тях са Китай (с инвестиции за 1.2 трлн. долара) и Япония – (с 1.1 трлн. долара).
Вашингтон държеше в тайна тези вложения на Саудитска Арабия още от 1974-а. Необичайното информационно затъмнение бе родено след арабското петролно ембарго, което принуди американците да се борят за петродолари. Оттогава същината на политиката на щатското финансово ведомство беше да групира саудитските наличности с тези на други 14 нации, предимно от ОПЕК. Срет тях са Кувейт, Нигерия и Обединените арабски емирства. Тази група е държала щатски книжа за 281 млрд. долара през февруари. Според огласените в началото на седмицата официални данни на щатското министерство на финансите в края на март ОАР има облигации за 62.5 млрд. долара, Кувейт – за 31.2 млрд., Оман – за 15.9 млрд., Ирак – за 13.4 млрд., Катар – за 3.7 млрд., Нигерия – за 3.1 млрд., Бахрейн – за 1.2 млрд. и Алжир – за 0.7 млрд. долара.
В момента интересът към реалния размер на саудитските инвестиции в американски облигации расте прогресивно – влияе му фискалният натиск върху монархията от падащите цени на черното злато и скъпите войни в Близкия изток. Само през миналата година Риад похарчи 16% от чуждестранните си валутни резерви, за да запълни най-големия бюджетен излишък за последните 25 години. Цитираната информация обаче повдига маса въпроси, защото съобщената сума е едва около 20% от общия размер на саудитските чуждестранни резерви, а те са 587 млрд. долара. А по данни на МВФ централните банки традиционно държат грубо две трети от резервите си в американски пари. Подобни съмнения се прокрадват и в коментарите на някои инвеститори в "Гълф нюз". Те заявили пред медията, че Саудитската централна банка е обявила, че притежава щатски ДЦК за почти 600 млрд. долара. "Ню Йорк таймс" пък писа миналия месец, че саудитски официални представители са заплашили да продадат американски ДЦК за 750 млрд. долара и други активи в Щатите, ако Конгресът одобри закон, позволяващ на американските съдилища да държат отговорно кралството за съучастие в терористичните атаки от 11 септември 2001-ва.
Никой не може да каже категорично доколко точни са огласените числа, защото някои държави акумулират американски държавен дълг в офшорни финансови центрове. Което означава, че той се отчита в данните на страните приемници. Например Белгия към края на февруари е притежавала щатски правителствени облигации за 143 млрд. долара, а е попечител на китайски сметки.
Като капак на интригата с обявените саудитски вложения щатският Сенат гласува проектозакона "Правосъдие срещу спонсорите на тероризма" (или Jasta). Той ще позволи на жертвите от терористичните атаки от 2001-ва да съдят всеки член от правителството на Саудитска Арабия, заподозрян, че в някаква форма и в някой етап е имал участие в нападенията, осъществени от 19 терористи, 15 от които – граждани на кралството. Предстои одобрението му в Камарата на представителите и да го подпише президентът Барак Обама. Той вече обяви, че ще наложи вето. Независимо от изхода на процедурите и от отказа на Рияд да направи официален коментар някои саудитски авторитети смятат, че актът разкрива "истинските политически и стратегически намерения на американците". За други Саудитска Арабия няма какво да крие, защото няма конкретни доказателства за участието на саудитското правителство в покушенията от 2001-ва. Във всички случаи обаче отношенията между двамата стратегически партньори ще охладнеят, ако проектът стане закон.
