"Предложението е на прокурорската колегия, обсъдено е там. Нали това беше целта на разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) – съдиите да не се бъркат в работата на прокурорите и те да не се бъркат в нашата работа." Тази реплика на един от членовете на ВСС – Галя Георгиева, предизвика истинска буря в съвета в четвъртък (19 май). И постави на дневен ред въпроса трябва ли решенията на двете отделни колегии (съдийската и прокурорската), да бъдат приемани безусловно от пленума на ВСС, или той все пак има право на преценка и може да блокира всяко от тях. И ако може – къде тогава всъщност остава целият смисъл на това разделение и целият патос на любимата на властта "съдебна реформа"?
Всъщност спорът тръгна от една твърде щекотлива тема, която дълго време срамежливо се "замита" под килимите на ВСС: за мястото на следователите в системата. В четвъртък обаче на ВСС му се наложи да отговори трябват ли й на държавата нови следователи, след като и за вече назначените няма достатъчно работа?
Като последна точка в дневния ред на заседанието на ВСС беше включено предложение на главния прокурор Сотир Цацаров за оптимизиране на щатовете в прокуратурата и следствието, което освен трансформация на бройки и разместване на щатове между отделните прокуратури предвиждаше и обявяване на конкурс за назначаване на 45 нови следователи.
"Какво правим? В Комисията по атестиране ние намаляваме оценките на колегите следователи в 99% от случаите точно заради ниската им натовареност. Освен това е недопустимо в някои от прокуратурите да има повече следователи, отколкото прокурори. Например в Пловдив: там има 32-ма прокурори (4 прокурорски места са незаети) и 46 следователи. Или в Кюстендил, във Варна и т.н. Преди да вземем решение да обявим конкурс за 45 следователски щата, ние трябва да знаем с това разместване на щатове, което се предлага, ще нарасне ли натовареността в тези следствени отдели, в които тя е под средната за страната. С риск да бъда обявена за враг на следователите искам наистина тази професия и колегите да бъдат уважавани, а съответно – да бъдат и натоварени толкова, колкото прокурорите…", скочи Магдалена Лазарова.
Изказването й очевидно разсъни членовете на Висшия съдебен съвет. Галя Георгиева се опита да обясни, че според нея конкурсите са наложителни, защото във всички окръжни следствени служби следователите са на пенсионна възраст и трябва да има кой да поеме от тях работата след пенсионирането им. Милка Итова също се включи – с пояснението, че предложението е връщано многократно за доизясняване, но вече е гласувано от Комисията по предложенията и атестациите и от прокурорската колегия на ВСС. И за нея конкурсите се оказаха наложителни, за да осигурят обновяване на системата. А и защото следователите били демотивирани и се чувствали като оставени на доизживяване: "Конкурсът ще подейства оптимизиращо и ще покаже, че ВСС мисли за тях", заяви Итова.
Оказа се обаче, че и за други членове на ВСС предложението за "оптимизация" на щатовете в прокуратурата не изглежда обосновано: Юлия Ковачева директно се обяви против него, Галина Карагьозова поиска предложението за разместване на щатове в прокуратурите да се гласува отделно от това за следователските конкурси. А председателят на ВКС Лозан Панов опита да смири страстите, като предложи точката да се отложи, защото точно на това заседание пък ги нямаше нито главния прокурор, нито Румен Георгиев – единствения представител на следствието във ВСС. Нямаше го и Ясен Тодоров, който също е бил следовател.
И точно тогава се стигна до репликата на Галя Георгиева, с която започнахме.
"Това, което предлага колегата Георгиева, е изключително опасно. Всяка колегия има собствени правомощия, пленумът също. Но ако приемем, че решения, които са от компетенциите на пленума, следва да бъдат приемани безусловно и без коментари само защото ги предлага една от колегиите, с това грубо ще нарушим закона. Обстоятелството, че нещо е гледано в колегията, съвсем не означава, че пленумът трябва да се приеме безкритично", скочи Галина Карагьозова. Останалите членове на ВСС решиха благоприлично да не задълбават в темата и набързо подкрепили предложението на Лозан Панов разглеждането на точката да се отложи.
Само дето остана без отговор въпросът какво точно му беше "историческото" на разделянето на ВСС, с което толкова обичат да се фукат в Брюксел управляващите?
От доклада на главния прокурор Сотир Цацаров
Само преди броени дни от доклада на главния прокурор за 2015 г. стана ясно, че към края на годината у нас обвинението е разполагало с общо 2295 магистрати на щат: от тях 532 са следователите. Има обаче и 356 незаети длъжности (63 от тях са следователски).
Пак от отчета на Цацаров се вижда и че натовареността на следователите в цялата страна, с изключение на Кърджали, е под нормата за натовареност.
Ето и част от изводите на главния прокурор:
– продължава да е налице сериозен дисбаланс в натовареността на отделните прокуратури и следствени отдели. При част от тях това се дължи на по-малкия брой реално работили през 2015 г. прокурори и следователи спрямо утвърдения щат;
– по-голямата натовареност на районните и окръжните прокуратури не се обусловя единствено от по-големия брой наблюдавани досъдебни производства от един прокурор. Същото се отнася и за следствените отдели – броят на разследваните дела от един следовател не е единствената предпоставка, определяща натовареността. Наред с броя на преписките и делата върху натовареността се отразяват тяхната сложност и конкретният обем осъществена дейност от съответния магистрат…
