Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Все повече гласове в подкрепа на повишението на лихвите в Щатите се чуват. Всъщност те подкрепят покачването на discount rate, което не е същото като Fed Funds Target Rate, но пък за широката публика си е все вдигане на лихвата.
За икономиките със сигурност няма да има никакви фатални последици, но за пазарите със сигурност ще има – при това драматични и сериозни сътресения. Те на свой ред ще се стоварят и върху Китай, чиято валута все още е привързана към щатската. Вдигането на лихвите означава и поскъпване на долара и респективно на юана. А точно в този момент китайската икономика има най-малка нужда от каквото и да е поскъпване на националната валута. Напротив, за да се справи с предизвикателствата, произтичащи от преструктурирането на икономиката от предимно експортна към ориентирана към вътрешното потребление, страната има нужда от сравнително евтина валута, която да подкрепи както експорта, така и потреблението на собствените си стоки и услуги.
Понижените резерви от нефт в Щатите покачиха цената на петрола, а тя на свой ред – цената на корпоративните акции и облигации. За да се сдобият с налични пари за новите си покупки, дилъри и инвеститори продадоха наличните си държавни ценни книжа. Ето защо те поевтиняха, а доходността им се повиши.
Цената и на българските еврооблигации се понижи. Емисията с падеж 2035 г. вече се търгува с 10 евроцента по-евтино, отколкото седмица по-рано, а доходността им се повиши до 3.625% на годишна база. С 20 евроцента по-малко ще платят и купувачите на другата ни емисия с падеж през 2028 година. В резултат възвръщаемостта й се покачи 2 базисни точки и вече се договаря при 2.95% на годишна база. При значително по-ниското ниво от 2.62% годишна доходност се търгуват книжата ни с падеж 2027 г., въпреки малката разлика в срочността до падежа им. С 20 евроцента по-ниска е цената и на емисията ни с падеж 2024 г., а доходността й е по-висока и е 2.32% годишно. Също с 1 базисна точка се повиши възвръщаемостта и на книжата с падеж 2023 година. Тя достигна 2.055% на годишна база. С малко, но от сърце се повиши доходността и на книжата ни с падеж през 2022 г. и те завършиха седмицата на 1.66% на годишна база. Съвсем закономерно на фона на продължаващата ера на ниските лихви в Европа доходът на емисията ни с падеж след една година е 0.03% на годишна база.
Доходността и на книжата ни, търгувани на вътрешен вторичен пазар, се повиши. Преди седмица Министерството на финансите продаде допълнително количество – за 100 млн. лв. номинал – 10-годишни ДЦК при 2.4% на годишна база, а седмица по-късно те се котират на 2.45 процента. На нивото от 1.8% се котираха 7-годишните книжа, а 5- и 3-годишните – при 1.1 и 0.5% на годишна база.
Бюджетните излишъци, които отчита финансовото ни ведомство, го принуждават да бъде пестеливо при пласиране на нови емисии от държавни ценни книжа, тъй като основната им цел – да покриват бюджетните дефицити, е обезсмислена. Това е и основната причина месец май да е поредният, през който на Българската народна банка няма да й бъде възложено да проведе нито един аукцион за продажба на ДЦК.
Държавният вътрешен и външен дълг на страната ни към момента е 26.2 млрд. лв. и представлява 29.4% от прогнозния за 2016 г. БВП. В края на 2015 г. общата сума на дълга беше 22.7 млрд. лв., т.е. с 3.5 млрд. лв. по-малко и съставляваше 26.3% от БВП.
