В малка страна като България няма място за много стокови борси. В момента у нас те са три – в София, Пловдив и Русе. А са достатъчни една стокова, една фондова и може би една за електрическа енергия. Сега обаче тя е изцяло държавна, въпреки гръмкото й име – "Българска независима енергийна борса" ЕАД. Тя е регистрирана през януари 2014 г. като 100% дъщерно дружество на "Български енергиен холдинг" ЕАД. Съществуването й събира на едно място две несъвместими понятия – държавна и борса.
Електроенергията е стока и тя може спокойно да се търгува на "Софийска стокова борса" АД, убеден е изпълнителният й директор Васил Симов. Ние повече от десет години се опитваме да започнем да търгуваме с електроенергия, но не ни беше разрешено именно от регулаторните комисии в България. Може би някой не иска в България да либерализира напълно пазара за електроенергия, а да бъде манипулиран, каза той.
Борсата отдавна се е доказала като място, където всичко е открито и публично, включително и определянето на пазарната цена на стоките. Поради това тя не може да е държавна, най-много да е с нейно участие. Не е редно също така да е създадена от един или от двама акционери.
В обединението е пътят за развитие днес, убеден е Васил Симов. Това се е доказало и по света. За нас той се оказва прекалено дълъг и трънлив. Обединението ще създаде единен пазар, ще балансира различните интереси на играчите, ще се даде реална цена на всяка една стока.
Добре е и държавата да се ангажира повече, но да помага и да подкрепя – институционално и законово, както е в Унгария, в Румъния и в други страни. Неслучайно борсите в тези страни дръпнаха напред, а в северната ни съседка вече са доста пред нас. Очакванията са държавата да помогне за осъвременяване на правилата за търговия.
Законът за стоковите борси и тържища вече остаря много и повече пречи за развитието на модерна търговия. Например за учредяване на стокова борса той предвижда заявителят да има внесен капитал в размер на 250 хил. лева. Тази ниска сума обаче е предпоставката за роенето на тези организации. В Европа за учредяването на стокова борса се изисква капитал между 5 и 10 млн. евро. Ако се върнем в своя кръг – в Румъния и в други съседни страни този праг е 4 до 5 млн. евро.
Случващото се у нас създава опасност да бъде погубена реалната борсова търговия. Нужни са законови изменения, подкрепени и от регулаторния орган – Държавната комисия по стоковите борса и тържищата. Но и ако ги има, те събират прах в някой кабинет в Министерството на икономиката.
Все още предпочитани са "сенчестите" явления в българската икономика. Как иначе да се определи примерно прекратяването на търговията с дървесина на "Софийска стокова борса". Явно на някого не му се харесва това място за търговия – там търговците се срещат открито и печели винаги най-добрата оферта.
Когато държавата престане да се меси в работата на стоковата и фондовата борси, те ще се развиват нормално. При тях няма корупция, отношенията между търговците са открити като на един истински пазар, който определя реалните цени на стоките.
Съвременната борсова търговия в България вече има своята 25-годишна нова история. Един от стълбовете й у нас – "Софийска стокова борса" АД, отбеляза на 25 юни първата борсова сесия и официалното откриване на стоковата борса в София – също първата у нас. През 1998 г. тя бе преобразувана в акционерно дружество, което не образува печалба и не разпределя дивиденти по Закона за стоковите борси и тържищата. От 1998 г. до момента Васил Симов е председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на "Софийска стокова борса" АД.
