"Съгласно одобрения от Европейската комисия план „Първа инвестиционна банка" АД (Fibank) погаси получената през юни 2014 г. държавна подкрепа от 1.2 млрд. лева." Това гласи прессъобщението, публикувано на 26 май 2016-а от Министерството на финансите и от Първа инвестиционна банка. В него обаче е пропусната една важна подробност. Тя е, че бюджетът, а оттам и данъкоплатците спечелиха от депозита, който през юли 2014-а правителството даде на ПИБ като ликвидна подкрепа. Защото, за разлика от капиталовата подкрепа, "наливането" на ликвидност не означава подарени пари. В случая това е един вид инвестиция, която се връща в сравнително кратки срокове, и то не само като главница. По нея се начисляват лихви. Според Румен Порожанов – финансов министър в последното служебно правителство, депозитът е даден на ПИБ при годишна лихва от около 2 процента. По информация на "БАНКЕРЪ" лихвата е 2.2 процента. Други източници пък твърдят, че тя е между 2.5 и 3 процента. Колко е точният й размер може да каже само финансовото министерство, ако желае, разбира се. Но не това е важното. Важното е, че бюджетните пари (всъщност парите на данъкоплатците) са дадени на ПИБ възмездно и са събрани обратно напълно, в срок и с печалба. Интересно е правителството да информира обществеността има ли други подобни печеливши инвестиции и къде. Защото зад прехвалените магистрали виждаме само огромни разходи и дупките по трасетата, които бързо-бързо след рязането на лентичките трябва да бъдат запълвани и поправяни.
Историята на депозита, който държавата даде на ПИБ, ни напомня едно прессъобщение на Европейската комисия от ноември 2014-а. В него се казва: "Вследствие на масовото теглене на ликвидност от българските банки през юни 2014 г. България отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1.2 млрд. лв. като част от схема за ликвидност, одобрена от комисията в същия ден. Поради ограничения, свързани с държавния бюджет, този депозит беше с краткосрочен падеж от пет месеца, който изтича на 28 ноември 2014 година. България подаде заявление за удължаване на срока на държавния депозит с максимум 18 месеца, който вече ще е в размер на 900 млн. лева. Част от депозита ще бъде изплатена в рамките на 12 месеца. Комисията установи, че ликвидната подкрепа за ПИБ е свързана с ликвидната криза, която настъпи в България през юни и юли 2014 г., а не се дължи на структурен проблем в банката".
ПИБ връща 300 млн. лв. от дадения депозит през август 2015-а (според официалните съобщения), а до края на същата година – още 775 млн. лв., от които 25 млн. лв. лихви. Още тогава според заявленията на финансовия министър Горанов в Народното събрание банката е искала да върне целия депозит, но той не се е съгласил, тъй като е искал тя да поддържа максимална ликвидност. И такива съображения са приемливи. Но всъщност причината за такова "въздържание" е, че рядко някой се отказва от нещо, което му носи доход.
Ще припомним, че първоначално финансирането на държавната подкрепа дойде от емитирания в началото на юли вътрешен заем от петмесечни облигации, който бе изкупен от българските банки. Доходността до падежа им бе 0.83%, или около 1.6% на годишна база. След това този дълг бе върнат с взетия през декември от правителството на Бойко Борисов краткосрочен външен мостови кредит. Той бе при лихва от 1.096% годишно и бе погасен, след като през март 2015-а правителството пласира на международните капиталови пазари троен транш от седемгодишни, дванадесетгодишни и двадесетгодишни облигации. Лихвата по седемгодишната емисия бе 2% годишно. Припомняме цялата тази информация, за да покажем, че лихвите, които плаща правителството по краткосрочния си и средносрочен привлечен ресурс в периода след средата на 2014-а, са по-ниски от лихвите, които получава срещу депозита си в ПИБ. Значи освен че си е възстановила депозита с лихвите, държавата е реализирала от него и положителен лихвен марж, който на достъпен език се нарича печалба. Казваме всичко това, защото за изминалите две години се наслушахме на безконечни политически и всякакви други вайкания, че спасяват банките с пари на гражданите. Както показва случаят с ПИБ, дадената навреме и по подходящ начин държавна подкрепа за банковия сектор не само гарантира ползи от рода на финансова и икономическа стабилност, защита на спестяванията на населението и на парите на фирмите, но и носи директни финансови ползи – печалба за бюджета. С други думи, от нея данъкоплатците не само не понасят загуби, а и печелят. И то немалки суми.
