Окончателният проект за нов закон за концесиите беше одобрен от Министерския съвет на редовното му заседание през седмицата. Проектонормативът дава възможност да бъдат подписвани концесионни договори за срок до 50 години.Те обаче могат да влязат в действие само след решение на Народното събрание. Става дума за възлагане на концесия за строителство или услуга, за която в предварителния анализ изрично е посочено, че видът и изпълнението й предполагат такъв дълъг срок. Депутатската санкция ще се изисква както за тези концесии, които обявяват министерства и агенции, така и тези, които се възлагат от общините. Изрично задължение за кметствата ще бъде, когато се предвижда концесията да действа по-дълго от 25 години, тя да е одобрена от поне две трети от съветниците в градския парламент.
Точно тези ограничителни текстове бяха прецизирани, след като стана ясно, че правителството подготвя вариант за норматив, според който ще бъдат възлагани на практика вечни концесии. Това създаде напрежение не само сред партиите от управляващата коалиция, но и сред гражданското общество.
Критиките заваляха. Както в. "БАНКЕРЪ" вече писа, екоактивистите от гражданското сдружение "За да остане природа в България" още преди десетина дни категорично се обявиха срещу новия проектозакон, тъй като в него липсвал нормативно определен максимален срок на концесиите (в момента е до 35 години). И изтъкнаха, че по този начин се създават условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти.
Вицепремиерът Томислав Дончев още тогава обеща, че периодът за отдаване на публична собственост на частници ще се заключи до 50 години. Очевидно спази обещанието, тъй като в новите текстове тези срокове вече са конкретизирани.
Документът предвижда при обявяването на процедурата да не се поставя срок. Това ще става при огласяването на офертите на кандидатите и по този начин именно посочените от тях срокове ще се превърнат в елемент от конкуренцията, смятат експертите. Така според тях ще се постигнат и по-добри условия при отдаването на публична собственост на частни оператори.
Правителствената пресслужба напомни, че новият законопроект на практика ще отмени действащите сега Закон за концесиите и Закон за публично-частно партньорство. Една от основните му цели е да се разширят възможностите за използване на концесията като форма на публично-частно партньорство. А по този начин да се създадат и по-добри условия за развитие на инфраструктурата и услугите, без с това да бъде ангажирана максимално държавната или общинската хазна. В мотивите на вносителите изрично се подчертава, че се създават условия оптимално да се ползва опитът на частните компании.
Един от аргументите в проектонорматива е, че новият закон ще постигне и друга цел – нарастване на конкуренцията на вътрешния пазар. Това било обусловено от създадените допълнителни възможности за насърчаване на частните инвестиции в строителството, в поддържането и управлението на обекти на техническата и на социалната инфраструктура и в извършването на дейности от обществен интерес. В прессъобщението на кабинета се подчертава още, че икономическата изгода от концесиите ще се изразява не само с преките моментни ползи (приходи), но най-вече с косвените. Както и с ползите за обществото в дългосрочен план. Пиарите на правителството припомнят, че контролът върху изпълнението на концесионните договори ще се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а вписването на контрактите ще става в Национален концесионен регистър, което пък ще гарантира прозрачността на всяка процедура.
